„Де гиди млади години, колко се лесно минахте!“: пълният текст на разказа „Край воденицата“ от Елин Пелин

Готов образец за трансформиращ преразказ, изграден върху ключов откъс от разказа „Край воденицата“ на Елин Пелин. Първата част представя самия откъс в оригиналния му вид: вечерната сцена в градинката зад воденицата, повикването на бащата, приближаващия се глас на клопатарчето и напрегнатия разговор, който следва. Втората част е самият преразказ, направен от името на Милена. Събитията са предадени изцяло през нейния поглед, а репликите от диалога са превърнати в непряка реч, като са запазени и последователността на случките, и художествените детайли на Елин Пелин: босите крака и бялата пребрадка, откъснатото върбово клонче, магарето до плета, светналата в тъмнината цигара. Образецът показва на практика какво изисква този тип преразказ: смяната на говорителя и на гледната точка, преминаването към минало време и към първо лице, отпадането на пряката реч и на авторовите ремарки, предаването на чувствата на героинята с нейни думи, без към разказа да се добавя тълкуване или оценка отвън. Двете части са разположени една след друга и текстът е удобен за сравнение изречение по изречение: ученикът може да проследи как всеки ред от оригинала се превръща в ред от името на героинята и кои елементи задължително се променят при това превръщане. Образецът е подходящ за упражнение по трансформиращ преразказ, за подготовка на класна работа и за самостоятелна работа върху разказа „Край воденицата“ на Елин Пелин.

Пълният текст на един от най-тихите и най-тежки разкази на Йордан Йовков, поднесен в неговия цялостен вид. Разказът започва със спомена на стария Вълкадин за една августовска вечер на хармана, когато житото свети като злато, синовете му са още на война, а той обещава да раздели имота си и да даде нещо отделно на най-младата си снаха. Тази вечер остава светлата точка, към която паметта му се връща. Оттам нататък текстът проследява как една след друга злочестините влизат в дома му: връщането на войските, новата граница, прокарана току пред къщите, разделянето на синовете и съдбата, която застига всеки от тях поотделно. Селото остава от едната страна, половината мера и част от рода, от другата. Централно място заема мълчанието на Вълкадин, който престава да говори с хората и всеки ден седи под бряста над селото, загледан отвъд границата. В текста са вплетени и въпросите, които той задава наум: за правдата, за съда над невинния, за глада и за чуждото, седнало в собствената къща. Отделна сюжетна нишка е идването на снахата Милена, която търси прошка и добра дума, и начинът, по който старецът отговаря на молбата ѝ. Текстът е подходящ за четене преди урок или анализ, за подготовка на преразказ и на съчинение върху разказа, за търсене на цитати и за проследяване на речевата характеристика на героите и на диалектните форми в езика на Йовков.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

Хайдушка дружина, огън в планината и един стар войвода, когото момчетата най-после питат кой е и защо е избрал този занаят. Оттук тръгва „Войвода“, поместен в пълния си текст, без съкращения и без христоматийни изрезки. Първите глави връщат войводата Стоян в родното село Мечка, при тримата братя, при майката и бащата и при спомена за бащината керемида, под която се живее сладко. Портретът на най-големия брат Продан, неделните премени, седянката и сватбата с Латинка са предадени с всички битови подробности, с песните и с благословиите, които съпътстват българската сватба. После идва сблъсъкът, който преобръща целия този свят и обяснява защо разказвачът седи сега край огъня като хайдутин. Как се стига дотам, кой натиска спусъка и какво остава от рода, текстът казва сам, глава по глава, и точно затова тук не е преразказано. Между главите са вплетени народни песни, а следващата част сменя рязко тона: пред очите на дружината се разстила утрото над Стара планина, Пирот и Нишава, за да прозвучи веднага след това призивът за мъст. На същото място стои и вторият текст, посочен в заглавието на материала, „Стоян“, така че двата разказа на Каравелов са събрани заедно. Четенето на оригинала дава онова, което никой преразказ не замества: езикът на епохата, обръщенията, пословиците и авторовата интонация, върху които после стъпва всяко съчинение. Подходящо е за четене по програма, за подбор на точни цитати, за подготовка на преразказ от името на герой и за час, в който се работи върху конкретен откъс.