ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТТА
„БОРБА“, ХРИСТО БОТЕВ
Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието, журналистиката, както и е примера на духовните водачи, наричани „народни будители“, основните ценности на националното самосъзнание вече са изградени. Но за да се превърнат българите в истинска модерна нация, им липсва най-важното условие - собствена държава. Именно за това става дума, когато възрожденците употребяват думата „освобождение“ – българите трябва да получат възможност да създадат своя национална държава, за да станат равноправни членове в обществото на модерните европейски народи. Но за да се случи това, не е достатъчно просто да се отхвърли властта на турския султан. Една модерна нация е възможна само ако хората, които я изграждат, са в състояние да управляват сами своя живот. С други думи, постигането на свободата е въпрос на духа, на гражданска зрялост, която няма как да се постигне в условията на робството. Защото робството е не само политическа, а и духовна категория. Една от основните метафори, използвани през Възраждането, за да се изрази това състояние на духа, е „сън“. Нека си спомним за „Стани, стани, юнак Балкански, от сън дълбок се събуди“ на Добри Чинтулов, за „Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее“ на Ботев и за още много други. За да постигне своята заветна цел, българският народ трябва да се събуди. Но това не е изгодно на онези, които го управляват. На тях им е удобен не събуден народ, а хора, привикнали „хомот да влачат“ – лесно управляеми, подчиняващи се на властта, мълчаливо хранещи силните на деня. Но този принудително поддържан сън има много по-дълбоки последици. В него изчезва всичко човешко.
Ударното начало на стихотворението показва точно това. Основните човешки ценности – младостта, в която човекът още не е впрегнат в многобройни задължения като член на семейството, рода и обществото, а може да си бъде просто човек; способността да се различава доброто от злото; вярата, надеждата и любовта не присъстват в живота. Особено страшна е липсата на любов, защото това води до злоба и омраза, които погубват човешкото у човека (да си спомним за но себе си, брате, губя / тия глупци като мразя). Тази загуба на основни човешки ценности е резултат от мрачната обществена ситуация, царяща около лирическия герой. Той иска да види пред себе си мислещи и чувстващи хора, борещи се за своите права, но вижда само „скотско племе“, сляпо подчиняващо се на фалшивите ценности на златния телец.
Всъщност цялата образност на „Борба“ е заимствана от старозаветните книги – именно онези, в които са записани принципите, по които богатите и силните държат народа в подчинение. По този начин Ботев показва, че удобният за управниците призив бой се от бога, почитай царя нарушава не само модерните ценности, свързани с правата на човека и гражданина, но и ценностите, проповядвани от религията. Споменатият в творбата Соломон, който за пръв път изрича споменатата „мъдрост“, е автор на книгата „Притчи Соломонови“, много от чиито образи ще срещнем и в „Борба“. И то не само за да бъдат отречени. Презрението към глупостта, отхвърлянето на богатството, отвращението от „лъжливите уста“, безумието, осъждането на грабежа, погнусата от лъжливата клетва – всичко това, което лирическият герой мрази, може да се намери и в текста на „Притчи Соломонови“. То вече е станало част от наследената мъдрост на човечеството. Но принципът бой се от бога, почитай царя преобръща цялата Соломонова мъдрост, защото се е превърнал в предразсъдък. Предразсъдък, който пречи на народите свободно да избират своето бъдеще и да се борят за свобода. Но свободата днес не е онази свобода, за която говори Апостол Петър, в чието послание също става дума за любов, братство, добро- та, отхвърляне на злобата и безумието. И всичко това, за да бъдат хората „раби Божии“. Но разстоянието от „раб Божи“ до „роб на тирана“ е само една крачка. Ето в това е проблемът и той трябва да намери решение.
@bgmateriali.com
