„МАРА ПЕПЕЛЯШКА“ – ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ

В тази вълшебна народна приказка се преплитат няколко мотива - за хубаво момиче, останало сираче, за превъплъщението и за възнаградената доброта. Освен вълшебното, тя отразява и елементи от бита на народа: традиционните занимания на българката в миналото - предене, тъкане, както и типично български обичаи - седенки, сватби, хора. По този признак българската приказка „Мара Пепеляшка“ съществено се отличава от познатите приказки със същия сюжет от френския и немския фолклор.

Въведението на приказката пренася читателя в типичната атмосфера на българския бит - майка и дъщеря задружно и усърдно се трудят. Така преминават много дни, докато Мара не пожелава да излезе от дома: „Един ден Мара поискала да отиде у комшиите да преде заедно с дружките си." Явно проличава несъгласието на майката да се отдели от дъщеря си. Иначе защо би й дала толкова много работа - да изпреде тоя ден един чувал къдели, и защо би я обвързала със страшна клетва: „Ако не изпредеш днеска всички тези къдели, ще се превърна на крава!"

И действително заплахата, отправена към момичето, се сбъдва. Сякаш това е своеобразно наказание за майката, която ограничава, възпира детето си и така се мъчи да го задържи до себе си, нарушавайки законите на рода и живота. Мара обича майка си и полага всички усилия да изпълни нейната поръка, но не успява да изпреде всички къдели. Когато разбира, че заплахата се е изпълнила, тя страда за изгубената си майка и я почита.

След като бащата се оженва повторно, той и мащехата на Мара решават да заколят кравата. Многократно канят девойката да яде от гозбите, но тя отказва. Мара не само не взема и залък от месото й, но запазва до една костиците, заривайки ги в огнището. Тя неотлъчно стои до пепелта и не излиза никъде, „от жалба по майка си“. Девойката доброволно се обрича на самота от мъка по рано напусналата я майка. Мащехата нарича момичето Мара Пепеляшка, но без зло чувство и помисли. Тя се отнася добре към него и това коренно я отличава от образа на мащехата в чуждоезиковите вълшебни приказки. Мащехата не е виновна за нищо, тя дори не знае за вълшебното преобразяване на майката в крава.

Тласък в развитието на действието е сватбата. Това е един от най-хубавите и жизнерадостни български ритуали. На сватба всички се веселят, пеят и играят, за да е спокоен, лек и задружен съпружеският живот на младоженците. Само Мара отказва да отиде и да се весели, сякаш за да се накаже, че не е послушала навремето майка си. Но в този момент става чудо. Изровените костици от пепелта се превръщат в чудно хубави дрехи и златни чехли за Мара. Така народният разказвач пресъздава силата на майчината любов. Дори и след смъртта си майката продължава да се грижи за своята дъщеря, оценява скромността и добротата й и може би я награждава заради несправедливо причинените страдания.

Мара се облича в чудните дрехи: „Тя се пременила с тях и със златните чехли, що намерила в пепелта, та тичешком отишла и тя на сватбата и там се хванала на танца да играе хоро.“ Всички забелязват необикновената й хубост, кръшния танц и премяната й. Но никой не я познава - дори родният й баща и мащехата. Пък и тя самата се крие от тях: „измъкнала се и пак с тичане си дошла дома преди татка си и мащехата си, бързо се преоблякла в старите си дрехи, новите скрила пак в пезула и се прибрала край огнището до пепелта."

Това се случва три вечери подред, докато, бързайки да се прибере една вечер, Мара си загубва златния чехъл в реката. Подобно на известната вълшебна приказка „Пепеляшка“ на Шарл Перо, в която бедната девойка загубва пантофката си на тръгване от бала в полунощ, и тук героинята загубва своя вещ, по която по-късно царят ще я разпознае. Златният чехъл светел толкова ярко, че конете на царя не могли да пият вода от реката. Тогава царят сам проверява каква е тази „голяма светлина“, намира златния чехъл и решава да разбере чий е. Той е толкова красив и изящен, че друг като него няма, дори владетелят не притежава подобно съкровище. А това подсказва колко висока е наградата за Мара от майка й, защото девойката е заслужила всичко със своята скромност и доброта. Царят, който олицетворява силата и справедливостта, нарежда всички да премерят чехъла, за да „познае на кого е“. Но никой не бил късметлия. Остава само Мара Пепеляшка, но за царските хора тя не представлява никакъв интерес, защото се е заровила в пепелта, „не може дрехи да облече, а не да има такива чехли!“ Като мъдър владетел, царят заповядва да я доведат. Приказката стига своя щастлив край. Бедната девойка пленява със своята хубост сърцето на царя и той я взема за жена. Не само красотата на Мара, но и добротата и скромността й са възнаградени.

За народния разказвач най-важен е човекът, а не неговият произход. Мара Пепеляшка е застигната от голямо щастие, защото си го е заслужила. Нейните добродетели и нравствени ценности, които я направляват в живота, й донасят богатство и признание. Това може би е най-важната поука от тази приказка.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave