Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необичайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светослав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнателното, ирационалното.
Творецът не остава чужд и на реалните събития, които го заобикалят в началото на миналия век - модернизацията, техническия напредък, научните открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисленето и начина на живот на обикновения човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да разсъждава. Отказал се от чувства и от духовен живот, човекът има „модерно съзнание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и неговата алогичност в диаболичните разкази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com