Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българс­ката литература в началото на XX век. Пре­водач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи­чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос­лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател­ното, ирационалното.

Творецът не остава чужд и на реал­ните събития, които го заобикалят в на­чалото на миналия век - модерниза­цията, техническия напредък, научни­те открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисле­нето и начина на живот на обикнове­ния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да раз­съждава. Отказал се от чувства и от ду­ховен живот, човекът има „модерно съз­наниеНравствените му ценности са променени. Свръхестественото и не­говата алогичност в диаболичните раз­кази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com