Художникът Никола Кожухаров създава значими творби във фигуралната живопис. Най-впечатляващи в творчеството му са картините със сюжети от българския фолклор. Една от тях е със заглавие „Мене ме, мамо, змей люби”.

Вдъхновен от митологичния мотив - влюбване на змей в земна девойка, художникът създава една силна и въздействаща творба.

На фона на есенен пейзаж творецът е разположил три образа - девойката, нейната майка и огнения, митологичен змей.

На преден план са момичето и скръбната му майка. Девойката е седнала на един камък, а старата й майка, сякаш коленичила до нея, е навела глава. Косата на момичето е сплотена на плитки. Облечено е с риза и сукман, пристегнат в кръста с красив колан с пафти. Ръцете й са отпуснати безпомощно. Лицето на момата е бледо. Около големите й масиви очи има сенки от безсънните нощи, от мъка и отчаяние. Девойката е хубава, затова я иска змеят. Образът на момичето е силно въздействащ.

Майката е представена като жена на средна възраст. Лицето й е покрито с чембер. В образа й са съчетани мъката и неистовото желание да спре и спаси дъщеря си от могъщия змей. Опитът да задържи момичето е разкрит чрез нейния жест - вкопчената в ръката на чедото й длан. Дрехите и на майката, и на дъщерята са в тъмни тонове, в унисон с мрачните им мисли.

На втори план, зад девойката, в очакване, е изобразен змеят. Той гледа към момата, запленен от нейната хубост. Нарисуван е в ярки тонове. Светлината, която струи от образа на змея, засенчва дори слънцето. Той излъчва сила и мощ.

На Картината е изобразен моментът, в който змеят пристига, за да отведе момата със себе си. Художникът умело използва тъмните и светли багри, за да предаде трагизма на раздялата на девойката с нейната майка.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave