В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия, връшник), или като живо същество, с човешки навици, дори със свое име - Горчо. Живее в свое семейство, има сестра (месечината). Славяните имали бог на слънцето - Дажбог, а прабългарите - бог Тангра. В песните за слънцето са останали далечни отгласи от неговото обожествяване, което е свързано с вечно възраждащата се за живот природа. В безкрайния си кръговрат времето сменя деня с нощ и нощта с ден, сякаш се сменят живот и смърт. Тези вярвания и представи за слънцето са езически и го представят като митологически персонаж. Наред с митологическата езическа система, в песните за слънцето се преплитат и християнските вярвания и разбирания. Митологическите образи на Слънцето, на Слънчова майка са съпътствани от образа на Господ -Бог.

В митическите песни се среща мотивът за победата на човека над слънцето, който изразява мечтата на хората да завоюват и победят природата, да превъзмогнат природните сили. Някои от тези творби са изпълнявани по време на обреди (на Гергьовден, на Коледа). В тях се явяват два основни мотива: Слънчова женитба и надпреварване със слънцето.

Женитбата на слънцето със земна мома е широко разработена тема. Тя се явява в различни варианти, преплетена е с мотивите за бездетството, за умирането на деца в семейството, за люлеенето на момите на Гергьовден, за „говеенето" пред свекър и свекърва, за надгряването на слънцето от девойката и др.

В тези митически песни образът на слънцето е олицетворен. То притежава човешки качества, чувства и преживявания. Има майка, с която разговаря. Обстановката, в която живее, е патриархална, позната на хората:

Се му майка готвила,
готвила и надявала
защо се слънце забави.

защо са, слънце, забави,
та ти вечеря истина...

Така общуват слънцето и майката в песента „Слънце и Грозданка" от Котленско, известна и с името „Славки си рожба не трае".

Притеснена от закъснението на сина си за вечеря, майката иска да разбере причината за това. И слънцето не я оставя да чака дълго, а споделя с нея:

-       Да знаеш, мамо, да знаеш
каква мома съгледах
на долната земя, на света.
Ако таз мома не зема,
не ще си ясно изгрявам...

Когато изгрява и обхожда със светлината и топлината си долната земя, т. е. земята, на която живеят хората, слънцето харесва една девойка и иска да се ожени за нея. Влюбването на слънцето в земна девойка представя митологична ситуация. Мястото на действието не е селският двор, а Космосът-долната земя и небесата. Но цялото действие, пространството и персонажите са очовечени. Слънцето разказва на майка си, че е тъжно. Молбата му е майка му да отиде да попита бога „можем ли да я земеме". То е избрало вече своята невяста и иска „за нея да се венчая". Майка му обяснява на бога, че „слънце е тъжно и жално" пита:

Бива ли и приляга ли 
жива момата да дигнем?
Майката иска разрешение от Господ да вземат жива девойка от долната земя. Разделението на света на три части - небесен, земен и подземен, е прието в народните песни и приказки. На небето живеят птиците, които са най-невинни и извисени, затова са най-близо до Бога. На земята живеят хората със своите добродетели и пороци, а под земята е светът на мъртвите, на мрака, на злите сили. Тези разбирания са разкрити и в песента за слънцето, което харесва мома от долната земя на име Грозданка. Тя е дъщеря на Славка, чиито рожби „не траят". Грозданка израства много хубава мома, въпреки даденото й грозно име, чрез което майка й се стреми да я предпази от лоши погледи и зли сили. Дълго време прекарва тя у дома си. Но един ден излиза „пред бащини си дворове". Именно там „си я слънце съгледа - трептяло, не захождало". Красотата на Грозданка омайва слънцето и предизвиква неговото желание да я вземе при себе си. Майка му получава разрешение от Господ, който я съветва:

Да спуснем златни люлчици
на Грозданкини дворове,
на личен ден Гергьовден,

най-подир щ'иде Грозданка,
на люлки да си поседне
и тя да са полюлей,
ний ще си люлки дръпниме
да си я горе дигнеме.

Преминаването от земния (долния) свят на небесния (горен) също пресъздава митологична ситуация. То може да се извърши само на един светъл християнски празник като Гергьовден. В песента е пресъздаден един типичен обичай за този празник-люлеенето на люлки за здраве. Обикновено се люлеят моми и в песни и припевки младите разкриват взаимните си чувства и обич, предричат си щастие и женитба. Слънцето спуска „златни люлки" у Грозданкини. Спуснати от небесните висини, тези люлки са необикновени, златни, с цвят, символ на слънцето. Всички се люлеят за здраве, идва и Грозданка и лично майка й я залюлява, но:

Като седнала на люлка,
тъмни се мъгли спуснали
и люлки са се дигнали.

Отнасянето на Грозданка се извършва тайно от човешките погледи. За майка й Славка остават страданието и мъката по изгубената дъщеря. През плач тя й заръчва:

- Грозданке, мила мамина!
Девет си годин сукала,
девет месеца да говеиш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано.

Тук е разкрит интересен обичай, т. нар. „говеене" на момата пред свекър и свекърва. Това е период, в който момата трябва да мълчи в знак на уважение пред членовете на новото семейство.

Грозданка не чува добре майка си и разбира, че трябва да мълчи девет години, а не девет месеца. Всички са много учудени от нейното мълчание и си мислят, че тя е „нема-немица". Слънцето „се жалба нажали", че Грозданка е няма и си избира друга невяста, а „Грозданка ще е кумица" и ще ги венчае. И тя изпълнява задълженията на кума: „Булка пребули. "Изведнъж обаче „само е було пламнало". За да се възстановят реда и справедливостта, става чудото. Според традиционните вярвания, не е редно да става кумица на своя съпруг. Божественият огън помага да се осъществи желаната от слънцето сватба с Грозданка. В този момент Грозданка проговаря, защото времето за „го6еене"е изтекло. Тя обяснява на булката:

Аз не ти було запалих
и не съм няма-немица,
нито съм сляпа-слепица!

Сега е девета година,
сега ще аз да продумам! -

Слънцето и майка му я чуват и решават да върнат булката назад, а „Грозданка с слънце венчали". Грозданка е разкрита като послушна и покорна девойка, спазваща и уважаваща семейните традиции. Тя носи добро сърце, блага е, скромна, духовно красива. Нейната сдържаност и търпеливост са възнаградени: омъжва се за слънцето. Слънцето е символ на светлината н красотата, на живота, а според повечето поверия, то символизира Вселенския отец и е най-подходящият жених за нравствено извисената и невинна девойка.

В песента „Слънце и Грозданка" се преплитат митични образи, езически и християнски вярвания и представи и реалистични картини. Вплетени са народни обреди и обичаи - люлеене на Гергьовден, „говеенето" пред свекър и свекърва, пребулването на булката от кумата. В песента е поставен въпросът за предопределеността на човешката съдба, на която не може да попречи нито изборът на име, нито ограничаването от заобикалящия ни свят. Чрез образа на Грозданка народният певец внушава идеята, че истинско щастие постига само този, който го изстрада и заслужи.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave