Когато слънцето слезе за земна невеста: анализ на митическите народни песни и на „Слънце и Грозданка“
Зареждане на оценките…
В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия, връшник), или като живо същество, с човешки навици, дори със свое име - Горчо. Живее в свое семейство, има сестра (месечината). Славяните имали бог на слънцето - Дажбог, а прабългарите - бог Тангра. В песните за слънцето са останали далечни отгласи от неговото обожествяване, което е свързано с вечно възраждащата се за живот природа. В безкрайния си кръговрат времето сменя деня с нощ и нощта с ден, сякаш се сменят живот и смърт. Тези вярвания и представи за слънцето са езически и го представят като митологически персонаж. Наред с митологическата езическа система, в песните за слънцето се преплитат и християнските вярвания и разбирания. Митологическите образи на Слънцето, на Слънчова майка са съпътствани от образа на Господ -Бог.
В митическите песни се среща мотивът за победата на човека над слънцето, който изразява мечтата на хората да завоюват и победят природата, да превъзмогнат природните сили. Някои от тези творби са изпълнявани по време на обреди (на Гергьовден, на Коледа). В тях се явяват два основни мотива: Слънчова женитба и надпреварване със слънцето.
Женитбата на слънцето със земна мома е широко разработена тема. Тя се явява в различни варианти, преплетена е с мотивите за бездетството, за умирането на деца в семейството, за люлеенето на момите на Гергьовден, за „говеенето" пред свекър и свекърва, за надгряването на слънцето от девойката и др.
В тези митически песни образът на слънцето е олицетворен. То притежава човешки качества, чувства и преживявания. Има майка, с която разговаря. Обстановката, в която живее, е патриархална, позната на хората:
Се му майка готвила,
готвила и надявала
защо се слънце забави.
защо са, слънце, забави,
та ти вечеря истина...
Така общуват слънцето и майката в песента „Слънце и Грозданка" от Котленско, известна и с името „Славки си рожба не трае".
Притеснена от закъснението на сина си за вечеря, майката иска да разбере причината за това. И слънцето не я оставя да чака дълго, а споделя с нея:
- Да знаеш, мамо, да знаеш
каква мома съгледах
на долната земя, на света.
Ако таз мома не зема,
не ще си ясно изгрявам...
Когато изгрява и обхожда със светлината и топлината си долната земя, т. е. земята, на която живеят хората, слънцето харесва една девойка и иска да се ожени за нея. Влюбването на слънцето в земна девойка представя митологична ситуация. Мястото на действието не е селският двор, а Космосът-долната земя и небесата. Но цялото действие, пространството и персонажите са очовечени. Слънцето разказва на майка си, че е тъжно. Молбата му е майка му да отиде да попита бога „можем ли да я земеме". То е избрало вече своята невяста и иска „за нея да се венчая". Майка му обяснява на бога, че „слънце е тъжно и жално" пита:
Бива ли и приляга ли
жива момата да дигнем?
Майката иска разрешение от Господ да вземат жива девойка от долната земя. Разделението на света на три части - небесен, земен и подземен, е прието в народните песни и приказки. На небето живеят птиците, които са най-невинни и извисени, затова са най-близо до Бога. На земята живеят хората със своите добродетели и пороци, а под земята е светът на мъртвите, на мрака, на злите сили. Тези разбирания са разкрити и в песента за слънцето, което харесва мома от долната земя на име Грозданка. Тя е дъщеря на Славка, чиито рожби „не траят". Грозданка израства много хубава мома, въпреки даденото й грозно име, чрез което майка й се стреми да я предпази от лоши погледи и зли сили. Дълго време прекарва тя у дома си. Но един ден излиза „пред бащини си дворове". Именно там „си я слънце съгледа - трептяло, не захождало". Красотата на Грозданка омайва слънцето и предизвиква неговото желание да я вземе при себе си. Майка му получава разрешение от Господ, който я съветва:
Да спуснем златни люлчици
на Грозданкини дворове,
на личен ден Гергьовден,
най-подир щ'иде Грозданка,
на люлки да си поседне
и тя да са полюлей,
ний ще си люлки дръпниме
да си я горе дигнеме.
Преминаването от земния (долния) свят на небесния (горен) също пресъздава митологична ситуация. То може да се извърши само на един светъл християнски празник като Гергьовден. В песента е пресъздаден един типичен обичай за този празник-люлеенето на люлки за здраве. Обикновено се люлеят моми и в песни и припевки младите разкриват взаимните си чувства и обич, предричат си щастие и женитба. Слънцето спуска „златни люлки" у Грозданкини. Спуснати от небесните висини, тези люлки са необикновени, златни, с цвят, символ на слънцето. Всички се люлеят за здраве, идва и Грозданка и лично майка й я залюлява, но:
Като седнала на люлка,
тъмни се мъгли спуснали
и люлки са се дигнали.
Отнасянето на Грозданка се извършва тайно от човешките погледи. За майка й Славка остават страданието и мъката по изгубената дъщеря. През плач тя й заръчва:
- Грозданке, мила мамина!
Девет си годин сукала,
девет месеца да говеиш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано.
Тук е разкрит интересен обичай, т. нар. „говеене" на момата пред свекър и свекърва. Това е период, в който момата трябва да мълчи в знак на уважение пред членовете на новото семейство.
Грозданка не чува добре майка си и разбира, че трябва да мълчи девет години, а не девет месеца. Всички са много учудени от нейното мълчание и си мислят, че тя е „нема-немица". Слънцето „се жалба нажали", че Грозданка е няма и си избира друга невяста, а „Грозданка ще е кумица" и ще ги венчае. И тя изпълнява задълженията на кума: „Булка пребули. "Изведнъж обаче „само е було пламнало". За да се възстановят реда и справедливостта, става чудото. Според традиционните вярвания, не е редно да става кумица на своя съпруг. Божественият огън помага да се осъществи желаната от слънцето сватба с Грозданка. В този момент Грозданка проговаря, защото времето за „го6еене"е изтекло. Тя обяснява на булката:
Аз не ти було запалих
и не съм няма-немица,
нито съм сляпа-слепица!
Сега е девета година,
сега ще аз да продумам! -
Слънцето и майка му я чуват и решават да върнат булката назад, а „Грозданка с слънце венчали". Грозданка е разкрита като послушна и покорна девойка, спазваща и уважаваща семейните традиции. Тя носи добро сърце, блага е, скромна, духовно красива. Нейната сдържаност и търпеливост са възнаградени: омъжва се за слънцето. Слънцето е символ на светлината н красотата, на живота, а според повечето поверия, то символизира Вселенския отец и е най-подходящият жених за нравствено извисената и невинна девойка.
В песента „Слънце и Грозданка" се преплитат митични образи, езически и християнски вярвания и представи и реалистични картини. Вплетени са народни обреди и обичаи - люлеене на Гергьовден, „говеенето" пред свекър и свекърва, пребулването на булката от кумата. В песента е поставен въпросът за предопределеността на човешката съдба, на която не може да попречи нито изборът на име, нито ограничаването от заобикалящия ни свят. Чрез образа на Грозданка народният певец внушава идеята, че истинско щастие постига само този, който го изстрада и заслужи.
Свързани материали
„Слънце и Грозданка“ - когато мълчанието говори по-силно от думите (Анализ)
Слънцето вижда едно момиче и решава да го вземе за жена. Анализът на „Слънце и Грозданка“ проследява какво следва от този избор. В началото песента е представена като част от българския фолклор, създавана от народа в продължение на векове, и е определен жанрът ѝ: митологична народна песен, в която героите са свързани с митологични същества. Същинската част разглежда жанровите характеристики, проявени в творбата, и обяснява кои от тях са типични за народната песен изобщо. Отделни раздели са посветени на заглавието, което е кратко, но казва много, и на началото, което въвежда историята бързо и ясно, както е типично за фолклора. Нататък сюжетът е проследен стъпка по стъпка: какво се случва, когато Слънцето закъснява за вечеря у дома, и как оттам нататък се развива историята. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо мълчанието в песента говори по-силно от думите и кои са местата в текста, където то е най-осезаемо. Разгледано е и как творбата съчетава митологичното с ежедневното и защо тази смес е типична за българската народна песен. Анализът е подходящ за подготовка за класна работа върху фолклора, за отговор на литературен въпрос върху жанра и за съчинение по темата за мълчанието и словото.
Анализ на митическата народна песен „Славки си рожба не трае“ и на Слънчовата женитба
Разбор, чиято ос са две майки. Едната е земна и се бори да опази детето си, другата е небесна и се бори за щастието на сина си – а между тях се решава съдбата на цялата история. Именно това успоредяване отличава материала. То не е обявено предварително, а се разкрива постепенно, докато двете жени не се окажат огледални. Разгледана е митическата народна песен „Славки си рожба не трае“ като вариант на баладата „Слънчова женитба“. Началото е за целия жанр. Обяснено е защо тези песни са най-старинният дял от песенния фолклор и как в тях се преплитат наблюдението над живота и прастарите вярвания. Оттам е изведено защо човекът одухотворява природните сили – защото зависи от тях и се опитва да ги приближи до себе си. Средището на първата част е разборът на един образ. Проследено е как небесното светило се превръща от предмет в живо същество, откъде идват тези представи и как към тях се наслагват елементи от по-късна вяра. Особено полезно е това обяснение. То показва, че в една кратка песен се събират няколко пласта вярвания от различни епохи. Втората част е самият разбор на песента. Тя започва с бедата на земната майка и с поверието, чрез което тя се опитва да спаси детето си – че името може да отклони злото. Оттам следва срещата, при която светилото забравя да залезе. Приведени са стихове, а после е обяснено защо любовта му е едновременно човешка и застрашителна за всемирния ред. Именно частта за втората майка е най-точната. Показано е как тя стига чак до най-висшата власт и как оттам нататък решението вече не е човешко. Следват частите за деня на отвличането, за избора на празника и за приведеното мнение на голям български поет, който открива близост между тази балада и древни чужди предания. Особено силен е разборът на недоразумението. Едно погрешно чуто число превръща кратък обичай в дългогодишно изпитание – а оттам следва цялата развръзка. Финалната част обяснява защо чудото идва точно тогава и защо девойката не може да бъде заместена. Заключението извежда поуката – че достойно и възнаградено е онова щастие, което е изстрадано. Преподавателят получава готова опора за един или два часа – с обща част за жанра и с подробен разбор на конкретна творба. Ученикът разполага с материал, който обяснява и жанра, и песента, и мястото ѝ сред другите варианти на баладата.
ТЕСТ. „Слънце и Грозданка“. Литература – 5 клас (Вариант 1)
Тестът по литература за 5. клас върху „Слънце и Грозданка“ проверява знанията за жанра, героите, мотивите, конфликтите и посланията на българската народна митологична песен. Включени са въпроси с избираем отговор и отворени задачи, които насочват учениците към по-задълбочено разбиране на творбата. Верните отговори с обяснения подпомагат самопроверката и затвърждаването на учебния материал.
Девет години мълчание: анализ на митическата народна песен „Славки си рожба не трае“ и на женитбата на Слънцето с Грозданка
Може ли Слънцето да се ожени за земно момиче и защо невестата мълчи девет години: подробен прочит на една от най-разпространените митически народни песни. Началото очертава групата на митическите песни за отношенията между Слънцето и хората и обяснява какво отличава песните за Слънчовата женитба: широкия епичен план, подробното описание на обстановката и героите и множеството варианти, в които поколения певци преплитат мотивите за бездетството, за люлките на Гергьовден и за обредното мълчание пред свекър и свекърва. Същинската част следи сюжета на баладата „Славки си рожба не трае“ епизод по епизод: срещата на Слънцето с девойката, тридневното му забавяне над къщата ѝ, молбата към Слънчовата майка и необичайното позволение, което идва отгоре, издигането на момата и обредът, който прави това възможно. Отделен акцент е поставен върху името на героинята и върху това защо в нито една песен по темата няма портретно описание на нейната хубост. Разчетена е символиката на „предпазното“ име и връзката му с народните представи за зли сили. Самостоятелна част е съпоставката между песента и реален български обичай, при който момите спазват мълчание до Възкресение. Показано е как небесната драма отразява земната обредна практика. Финалната част стига до развръзката, до преобръщането на съдбите в Слънчовото семейство и до поуката, която народът влага в стриктното спазване на обичая. Текстът е подходящ за анализ на митическа народна песен, за подготовка по фолклор и митология и за отговор на въпрос за Слънчовата женитба и обредното мълчание.
Тест по литература върху народната песен „Слънце и Грозданка“ – 23 задачи с отговори: дохристиянски представи, устна традиция, обредността на Гергьовден, повторенията, изпитанието и търпението
Двадесет и три задачи, които превръщат една народна песен в цял урок по фолклор. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Строежът е обмислен. Първите задачи поставят творбата в нейния контекст: какви вярвания стоят зад централния образ, защо песента е стигнала до нас по устен път и защо от нея съществуват различни варианти. Тези въпроси рядко влизат в обикновените тестове, а тъкмо те показват какво представлява фолклорът. Следващият кръг върви по хода на песента и се спира на онова, което днешният читател не разбира без обяснение – смисъла на един израз за живота на майката, причината за избора на име, значението на това, че героинята е расла скрита от света. Всяка задача изяснява по един народен обичай или вярване, така че тестът работи и като въведение в традицията. Средищните въпроси са върху художествените похвати и композицията: как всекидневната сцена сближава свръхестественото с човешкото, каква е ролята на повторението, как е изградена йерархията между героите и защо вълшебното е преплетено с реален обреден обичай. Тук се проверява усет към поетическия език, а не запомнена дефиниция. Оттам нататък задачите следват изпитанието на героинята и разкриват смисъла на всяка нейна постъпка, както и разликата в поведението на двамата главни герои. Финалните въпроси излизат на равнище идея – какво прави края различен от обикновен приказен завършек. Трите отворени задачи носят истинската тежест. Те изискват писане в няколко изречения, подкрепено с примери от текста, и обхващат конфликта между двата свята, съчетаването на величествено и всекидневно и поуката за търпението. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е придружен с обяснение от няколко изречения, което изяснява народното вярване или похвата зад въпроса. За трите отворени задачи са дадени цялостно написани примерни отговори, годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелно писане. За учителя това е готова проверка след изучаване на песента и същевременно материал за беседа за обичаите и вярванията. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика ползата е двойна. Тестът обяснява непонятното в творбата и показва какво се пита при изпитване, а разгърнатите обяснения превръщат проверката в преговор. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.
Тест по литература за 5. клас върху народната песен „Слънце и Грозданка“ (Вариант 3), с верни отговори и обяснения
Едно грозно име, дадено нарочно. Едно мълчание, което трае девет години. И едно було, което пламва. Тестът проверява дали ученикът е разбрал не само какво се случва в песента, но и защо се случва точно така. Материалът съдържа двайсет и три задачи, разделени в две ясно различими части. Първата част включва двайсет затворени въпроса с по четири възможни отговора. Те не проверяват само познаване на сюжета, а изискват тълкуване. Разгледани са съжителството на езически и християнски елементи във фолклора, различните версии на песента и природата на устното предаване, символиката на името и на бащиния двор като граница между два свята, значението на нарушения космически ред, йерархията между Бог и Слънцето, ролята на майката в развръзката, характерът на изпитанието и на времето, слабостта на Слънцето, свещеното число девет, смисълът на пламналото було, контрастът между двете жени на сватбата, фолклорните формулни изрази, преодолимостта на границата между световете и поуката за външната и вътрешната красота. Втората част съдържа три отворени въпроса, които изискват развит писмен отговор: сравнение между двете майки в песента, доказателство защо земното момиче се оказва по-силно от небесния момък и обяснение как реалният народен обичай се съчетава с вълшебното. В края са дадени верните отговори на затворените въпроси, всеки с подробно обяснение, както и примерни отговори на трите отворени задачи, които могат да послужат за образец. Тестът е подходящ за текущо изпитване, за контролна работа, за упражнение в клас, за домашна работа, за преговор и за самостоятелна подготовка. Може да се използва и от учители като готов трети вариант.