В “Eлектра” стои митът за царския род на Атридите. Много текстове разказват за съдбата на победителите в Троянската война, сред които най-известната може би е Омировата поема “Одисея”, в която е представено дългото пътуване към родната Итака. Още в тази поема се загатва за невярната съпруга на Агамемнон –  Клитемнестра. С помощта на любовника си Егист тя убива ахейския вожд. В “Електра” са представени събитията няколко години след жестокото убийство, като на преден план е отмъщението, подготвено и извършено от децата на Агамемнон – Електра и Орест. И докато в мита не се подлага на съмнение правото на отмъщение, нещо повече – то е величаво и справедливо, при Еврипид то е разгледано в по-широк аспект – тясно свързано с проблема за възмездието. И двамата носители на дълга – братът и сестрата – осъзнават цялата сложност на своето дело, за тях то е вътрешен порив на сърцето.

Един срещу друг застават патриархатът и матриархатът и се нарушават вековни родови връзки. По пътя към отмъщението двигател на действието става жената, на нея са преписани редица мъжки качества, като решителност, ярост, омраза. На основата на вече познатия сюжет чрез контраста, чрез дълбокия психологически анализ, извършван от самите персонажи, чрез божествената намеса в края проблемът е поставен за разглеждане и от другата страна: дали човекът има право да отнема друг живот, дори и в името на засегната чест, дори и когато прави това по божията воля. В заплетеното действие Еврипид мотивира поведението на своите герои чрез силата и слабостта на техните характери, както и чрез възвишеността или низостта на идеалите им.

Страхът от отмъщение мотивира пък поведението на Егист, убиецът на Агамемнон. Пред заплахата от завземане на престола той омъжва Електра за беден селянин и по този начин пресича пътя й към властта.

Монологът на селянина в пролога ретроспективно представя събитията и подготвя за предстоящите случки. От думите му лъхат благородство и уважение към съпругата, разбиране на нейното желание за мъст. Дълбокото взаимно уважение проличава и в думите на Електра: Същински бог си ти за мен, приятелю! Тя е намерила подкрепа за своята болка в чуждия човек, който с нищо не й е задължен, това я кара да му бъде вярна, но от друга страна, да не забравя своя произход.

Извеждането на героинята от присъщото й пространство на царския дворец и въвеждането в селската хижа още тук загатва за наранената гордост на потомъка на знатния род на Атридите. Затова не случайно в по-нататъшния ход на действието на Електра непрекъснато ще обръща вниманието на своите събеседници върху външния си вид – прилична на прислужница, с жалко облекло и с къса коса – белег на нисък произход. Героинята не може да се задоволи с такъв живот. През дългите дни и вечери на изгнание нейната мисъл е обхваната само от едно – желанието да отмъсти за убития баща и за нараненото собствено достойнство. Своето пространство за Електра вече е чуждо и героинята реди живота си отново, като съвместява противоположни страсти: признателност и уважение към низшестоящия, но благороден в постъпките си селянин и върховна омраза към дарителката на живота – майката. Според нея хармонията може да се възстанови само чрез убийство.

Още тук се прокрадва нишката на съмнението. Справедливо ли ще бъде това отмъщение? Векове градени кръвни връзки, благословени от боговете, ще бъдат прекъснати. Еврипид загатва за този проблем и го доразвива в целия ход на действието със съмненията у героите и най-вече у Орест – братът на Електра.

Орест пристига в Аргос като странник. Въвеждането на мотива за прикриването на самоличността в трагедията носи двояко значение. От една страна, той идва като пратеник на Аполон, за да накаже убийците на Агамемнон, и затова трябва да разбере дали ще намери подкрепа от страна на своята сестра. От друга страна, в родното място той, също като Одисей, се завръща като чужденец, който трябва да бъде приобщен към своя род отново. За да възстанови своя статут на син, наследник на славен род и на престола, младежът трябва да отмъсти на Егист и Клитемнестра.

В диалога на Орест с Електра тя му отправя косвени упреци и с това заявява ролята си на двигател на действието:

Позор! Бащата да сломи фригийците,

а той да не унищожи един човек –

той, младият, синът на благороден мъж!

И този син на благороден мъж е единствената надежда на Електра. Разкриването на самоличността му от стареца дава нов тласък на действието. Оттук нататък остава само отмъщението. Братът и сестрата разпределят помежду си отговорността – нещо повече, героинята е тази, която подтиква Орест към действие, защото на нейните решителни до крайност думи на омраза той противопоставя разсъжденията за разбирателството, добродетелта и т.н. Електра компенсира съмненията на брата, вдъхва му сили. Естествено е да действа само Орест, а тук с мъжките задължения се натоварва и жена. Замисълът на отмъщението включва като метод на действие клопката и измамата и това веднага хвърля сянка върху героичния ореол на наследниците на Агамемнон. Самото отмъщение става според плана – и Егист, и Клитемнестра са убити по време на ритуал. И това допълнително проблематизира акта на възмездие. Егист е убит по време на жертвоприношение, на което е поканил Орест, защото боговете повеляват всеки срещнат по пътя към жертвеното място чужденец да бъде призован да сподели почитта. В минутите на боговете с жертвения нож героя убива този, който преди малко го е дарил със своето благоволение. Така този акт на отмъщение, макар и с благословията на бог Аполон, става израз на неуважение към тези, които направляват съдбата на хората. Орест убива, но това не му носи успокоение, напротив – страховете стават още по-големи, съмненията се увеличават, особено когато настъпва времето за убийството на майката. В речта му се промъкват много въпроси, възклицания:

Какво ще правим? Ще убием майка си?

..............................................................

Ах!

Но как? Нали ме е родила, гледала...

Електра от своя страна е уверена: не бивай слаб, не падай в малодушие! Сега тя трябва да изпълни своя дял от отмъщението. Клитемнестра е измамена, че Електра е добила дете, станала е майка. Сега майката отива да сподели новата роля на своята дъщеря, роля която я натоварва с нови отговорности. В разговора между двете всяка има своите аргументи. Клитемнестра е убила, защото е била наранена, защото е страдала за пожертваната дъщеря Ифигения. От своя страна Електра обвинява майка си в суетност, непочтеност. В напрегнатия диалог между майка и дъщеря все повече се засилва желанието за мъст. В свещеното пространство на дома, мястото на уют и спокойствие, е скрит мечът – оръдието на отмъщението.

Но веднага след убийството всичко рухва. Прекъснати са всички пътища към рода. Орест е потресен, хорът оплаква тежката съдба на Клитемнестра, Електра страда, че е насърчила своя брат, като е хванала заедно с него ножа, за да подсили удара.

В мига, в който са се намерили, братът и сестрата трябва да се разделят. Електра и Орест изоставят непоколебимостта на трагическия герой, те са съкрушени, вътрешно опустошени, загубили своята героичност. Пред огромната загуба те не знаят как да реагират, как да продължат напред.

Единственото разрешение е намесата на боговете. Използването на драматургичния похват dues ex machina /бог от машина/ във финала разрешава трагическата ситуация. Наказаното старо престъпление е довело до ново и сега редът отново трябва да бъде възстановен. Единствено Диоскурите – пратениците на боговете – признават акта на отмъщението, но намекват за несъгласието си с волята на Аполон царицата Клитемнестра да бъде постигната от подобна съдба – с кръвта й да се опетнят нейните собствени деца. Под съмнение се поставят божията воля и правилността на техните решения. С думите: Мъстта бе права, не и твойто действие . Авторът не оспорва справедливостта на отмъщението, но не приема майцеубийството.

Така в традиционните рамки на трагедията като истински “философ на сцената“ Еврипид разработва едни традиционен проблем – за отмъщението заради убития баща, но го обвързва с дълбоките терзания на човешкия ум – слаб с ограничените си сили на смъртен, но силен с любовта, макар и късно пробудена.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave