Мястото на „Дон Жуан“ в културната история

 

Образът на Дон Жуан, създаден от Тирсо де Молина, бързо се превръща в един от универсалните мотиви на европейската литература. В този смисъл поемата на Байрон е само брънка от дългата верига на интерпретации на този почти митологичен образ. За разлика от своите предходници, Байрон не показва героя си като изкусител, а като модел на истинския човек. Затова не е чудно, че почитателите на „байронизма“ възприемат това тълкуване, за да създадат и те самите титанични герои, изразяващи идеята за свободата и справедливостта. Сред тях са руските поети Пушкин и Лермонтов, френските романиста Дюма и Юго, а в Германия Гьоте определя поемата като „дело на безграничен гений“. Най-трудно „Дон Жуан“ се приема в родината на поета заради язвителната сатира, насочена срещу английското общество и обслужващата го официозна литература.

Байроновото тълкуване на Дон Жуан като „изкусеният изкусител“ е възприето от Джордж Бърнард Шоу в пиесата му „Човек и свръхчовек“ и в разказа „Дон Жуан дава обяснение“. А през 1963 г. швейцарецът Макс Фриш публикува пиесата „Дон Жуан, или любовта към геометрията“, в която героят бяга от жените в стремежа си да се освободи от лъжливите плътски желания и да постигне духовна хармония.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave