Мястото на „Пътешествията на Гъливер“ в културната история
Както става очевидно от сравнението между текста на Суифт и тези на Омир и Франсоа Рабле, „Пътешествията на Гъливер“ е книга в традицията на Омировата „Одисея“, както и на големите романи на Новото време - Сервантесовия „Дон Кихот“ и „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Рабле. Освен това е и пряко свързана с „Приключенията на Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо. Тя има съдба, подобна на тяхната. С една важна разлика - до детски вариант, който включва само текстове от първите две части за Лилипутия и Бробдингнанг, се стига поради чести съкращения в различните тогавашни издания на острите сатирични места. „Пътешествията на Гъливер“ оказва влияние върху френския просветител Волтер и неговата философска новела „Микромегас“. За интереса на епохата свидетелства също и написаната по романа барокова сюита от композитора Георг Филип Телеман (1728). Още с първите свои опити киното също се обръща към романа - пионерът на зрелищните филми Жорж Мелиес заснема „Пътешествията“ през 1902 г., а версия, в която Мики Маус попада в различните светове на Суифт, е заснета през 1934 г. В началото на 20. век третата част на романа провокира силен интерес сред авторите на фантастика. Дори в България фантастът Емил Манов пише през 1975 г. антиутопичния роман „Пътуване в Уиробия“ по мотиви от Суифт.
@bgmateriali.com
