Мястото на старозаветното предание в културната история
Едва ли има друга история, оказала по-голямо въздействие върху представите на човека за себе си, от старозаветното предание. И тук не говорим само за осъзнатите позовавания на библейската образност в безбройните цитирания, илюстрации и тълкувания в също така безбройните творби на литературата, изобразителното изкуство, музиката и философията. Става дума за една базова представа за света, присъща дори на онези, които не са чели Библията. Това е така, защото редица от библейските мотиви са изразиш символично някои от най-важните въпроси, вълнуваш човечеството през неговата хилядолетна история. Така например двойствената природа на човека - същество, намиращо се между Бога и останалия свят, се превръща в централен проблем за много философски, нравствени и естетически учения. Твърде експлоатиран е образът на грехопадението, на чиято основа се създават множество религиозни и философски учения, както и редица ереси. Същото важи и за мотива за братоубийството, извършено от Каин. Този сюжет е станал толкова популярен, че дори ду-мата „разкаяние“, произхожда от неговото име.
Мотивите за раждането на народния водач, за противоречието между жаждата за свобода и робските навици, за преклонението пред фалшивите идоли, за четирийсетгодишното странстване през пустинята, за Десетте божи заповеди и т.н. са в основата на безброй художествени произведения. Когато някой народ започне да се бори за своето освобождение и в хода на тази борба се проявят всички изброени противоречия, първият образ, за който поетите се сещат, е именно Мойсей. Лесно можем да го открием и в някои от най-важните произведения на българската литература като „Елегия“ от Христо Ботев или „Линее нашто поколенье“ от Иван Вазов. Затова познаването на старозаветното предание е необходимо за разбирането на много художествени произведения от почти двехилядното развитие на европейската култура.
@bgmateriali.com
