НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ В ПРИКАЗКАТА „ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА“
Въпреки заглавието „Тримата братя и златната ябълка“, в по-голямата си част приказката е свързана с действията и приключенията на най-малкия брат. Това е история за момъка, който, воден от добрите си намерения да опази семейните ценности и богатство, напуска своя дом и се завръща, след като е проявил не едно юначество. Единствено той успява да опази златната ябълка и да слезе в долната земя. Там героят си намира невяста, която взема едва след като преодолява различни изпитания, потвърждаващи неговите качества.
В съответствие с традицията най-малкият брат е главно действащо лице в приказката. Възможно е зараждането на фолклорния текст да е свързано с такава култура, в която най-малкият син да е бил най-привилегирован и почитан, защото остава да гледа престарелите си родители и наследява родовата къща. По-вероятно е обаче обратното - да има отпечатък от патриархалното общество, в което семейните имоти и блага се разпределят първо на по-възрастните. Обикновено най-малкият брат остава онеправдан и ощетен, поради което трябва да доказва своите качества и да урежда живота си далеч от дома. Най-важно обаче за централната роля на третия брат е значението на числото три, което във фолклорно-митологичното мислене се счита за свещено. Осъществяването на желаното едва на третия път („на третата година“) съвпада и със самата функция на приказния текст, който има свойството да забавя нещата, защото е предназначен да забавлява, да буди очакване и любопитство.
Образът на най-малкия брат в приказката се разкрива чрез действията, постъпките и речта на героя. Неговите качества особено се открояват в съпоставка с поведението на другите двама братя. Различието му спрямо тях е подчертано още в началото на приказката, когато героите решават да противодействат на злото и да опазят златната ябълка. От този момент противопоставянето става основен похват при характеризирането им. Думите на най-малкия син звучат по-решително и категорично в сравнение с тези на по-големите му братя: „Мале, дай на мене ножа, аз ще отида да вардя ябълката.“ Различна е и реакцията на майката спрямо него. Тя насърчава сина си, докато в първите два случая проявява недоверие, сякаш се е примирила с бедата. По този начин се създава предварително очакване за качествата на най-малкия брат и за приключенията, които му предстоят. И наистина, през нощта, когато отива да варди ябълката, момъкът се проявява като целенасочен и съобразителен, ловък и находчив. Той запазва през цялото време вниманието си будно, скрива се в клоните на дървото, ранява халата и я прогонва. Така момъкът за първи път успява да опази ябълката, олицетворяваща богатството и благополучието на семейството. С това обаче не биха могли да приключат действията на приказния герой. Смел и упорит, той решава да проследи вредителя и по този начин да ликвидира напълно бедата, заплашваща семейството години наред. Момъкът тръгва по следите на халата заедно с братята си. При спускането в пещерата обаче те показват неувереност и страх. Попаднал „долу“, най-малкият брат веднага проявява своята смелост и решителност, като убива халата и извежда на бял свят девойките - награда за всеки един от тримата братя. При срещата с най-малката девойка и при дилемата дали да я изведе „горе“, или да излезе самият той, храбрият герой решава да рискува, оставяйки нещата на добрата воля и на съвестта на братята си: „Аз ще те свържа, а те, ако ме обичат, ще ме изнесат.“ Това доверие обаче се оказва неоправдано, защото двамата по-големи братя веднага проявяват неблагодарност и егоизъм със своите претенции за най-красивата девойка. Така героят пада още по-надолу в долната земя. Щом научава за бедствието, сполетяло града и царския дворец, той веднага отива при другата хала, причиняваща беди пък на подземните люде: „Има една хала, която не ни пуска да си налеем вода, ако не й дадем човек да изяде!“ В този момент момъкът отново показва доблест, самоотверженост и чувство за състрадание към нещастието на другите, което приема присърце. Затова, след като разбира, че следващият откуп ще бъде царската дъщеря, той се отправя към „царския сарай“.
Преди да извърши втория си подвиг, героят има нужда от почивка, която да възстанови силите му: „Той бил уморен, полегнал и заспал в скута на царкинята...“ Сънят на момъка олицетворява временна „смърт“ на старото състояние, след която той ще се възроди като герой, даряващ хората с плодородие, здраве и живот. Мотивът със заспиването на юнака се повтаря два пъти в повествованието. Събуждането става чрез знак, на който великодушният момък веднага се отзовава: „Царкинята се разплакала и една сълза капнала върху лицето на момъка, та го събудила.“ След героичната постъпка на момъка логично следва наградата. И двата пъти, в които приказните герои искат да се отблагодарят на юнака, че е спасил живота на децата им, той изрича едно и също свое желание: „Искам да изляза на моята земя.“ Защото въпреки смелостта, благородството и юначеството си, героят е земен човек, за когото долният свят е чужд и враждебен. По пътя на своето завръщане най-малкият брат проявява търпение и жертвоготовност.
Приказката учи, че за да постигнеш желаното, трябва да се потрудиш, да дадеш всичко от себе си Благодарение на своите качества и подкрепен от вълшебните помощници, героят успява да възвърне благополучието на семейството си, да сътвори добро за другите, да натрупа познание и постигне лично щастие.
@bgmateriali.com
