ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ – „ЛИСИЦАТА И ТАРАЛЕЖЪТ“, „ВРАБЧЕТО И ЛИСИЦАТА “
НАКАЗВАНЕ НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА И ИЗМАМНИЧЕСТВОТО 


 
          Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека. В повечето случаи тя побеждава другите
благодарение на своята хитрост, съобразителност и находчивост. В приказките „Лисицата и таралежът“ и „Врабчето и лисицата“ нейният образ обаче е свързан с темата за възмездието – тя е справедливо наказана заради непочтения си нрав и неблагодарността, която проявява към другите герои – таралежа и врабчето. В сравнение с лукавата си съперница те изглеждат малки и беззащитни, затова са принудени да действат с нейното оръжие – хитростта. И в двата случая наказанието идва накрая, когато лисицата напълно разкрива истинската си същност. Тогава тя нагло отказва да окаже заслужената помощ на таралежа и несправедливо иска да заграби от врабчето благата, които не й се полагат.
          Място на действието и в двете приказки е природното пространство, в което се разгръщат присъщите за човека дейности – труда и опазването на реколтата. В единия случай героите ходят за грозде в лозята, които са пазени от пъдаря, а в другия – самите те жънат узрялото жито в нивата. Художественото време създава усещане за повторяемост – повтарят се ситуациите, от които лисицата би трябвало да си вземе поука, да предвиди последствията. Това обаче не става поради егоизма и леността й, предопределящи развръзката.
          Двете творби започват с мотива за дружбата, която впоследствие е разрушена поради лошия характер на лисицата. В приказката „Лисицата и таралежът“ героите се побратимяват и „оттогава, дето ежът, там и лисицата; дето лисицата, там и ежът – все заедно... „ Сюжетът на творбата е свързан с важното значение на числото три – три пъти лисицата и нейният побратим ходят в лозята да ядат грозде, таралежът знае три хитрини, чрез които може да се избегне опасността. Още в началото той проявява мъдрост и предпазливост, но въпреки това се опитва да угоди на лисицата. Според народните представи таралежът е страхливо, но много умно животно. Тази негова характеристика отговаря на думите и действията му като герой в приказката. Качествата на ума му са подчертани чрез противопоставяне с образа на неговата побратима. Въпреки че се слави като най-хитрото животно в ред други приказки, тук лисицата не знае как да се спаси в критичната ситуация и остава жива само благодарение на помощта, която получава от ежа. За съжаление, той не успява да разбере, че Лиса говори празни приказки и лъже, че самата тя знае „двеста и двайсет хитрости“. Когато попада в беда, добродушният побратим услужливо й подарява една от своите хитринки – да се престори на питомна и кротка, докато издебне подходящ момент да избяга. Благодарение на този съвет тя успява да измами пъдаря и да спаси лисичата си кожа.
          Като непредпазлива и неразумна се представя лисицата, когато подканя таралежа за втори път да отидат в лозята. Първоначално той отказва, като й напомня, че за малко е щяла да се превърне в топъл кожух за пъдарката. После все пак се съгласява. Когато тя отново изпада в беда и го моли за помощ, таралежът започва да се безпокои какво би правил, ако си даде и втората хитрина, а самият той изпадне в беда. Накрая все пак неговата добронамереност го кара да си мисли, че след като е проявил толкова щедрост към своята побратима, тя би следвало при нужда да му върне услугата. Но дали ще бъде така отзивчива като него? Изплашена за живота си, лисицата моли и настоява да чуе и втората хитрост на ежа, за да се спаси. Този път таралежът я научава да се престори на умряла – един често срещан мотив в приказките за лисицата. Вместо да благодари на своя побратим и да си вземе поука, след като едва се отървава, тя започва да се подиграва на пъдаря, нагло имитирайки думите му: „Жено, жено, излез, нося ти кожа за кожух!“
          В името на приятелството, за да не „разваля волята на кумицата“, ежът се съгласява и за трети път да отидат в лозето, но сега обаче ситуацията се оказва преобърната. Пазачът е изкопал дълбок трап – гъвкавата лисица успява да го прескочи, но мъничкият таралеж пада в него. Настъпва моментът, в който самият той се нуждае от помощ. Вместо да му съдейства обаче, лисицата безочливо го изоставя в бедата. Безпомощен, но все пак по-умен от лисицата, той успява да я надхитри: „Лисицата се навела, а ежът, уж да я целуне в уста, забил бодлите си в муцуната й.“
          Краят на приказката е изпълнен с динамика и комизъм – пъдарят гони пощурялата лисица, а върху муцуната й е вкопчилият се таралеж. Цялата тази суматоха завършва с наказанието, което двамата герои получават. Този финал не е напълно справедлив, но е поучителен – човек не трябва да се доверява сляпо на другите, както не трябва да повтаря и грешките си. Във всеки случай таралежът успява да постигне възмездие, като отмъщава на лисицата заради нейното предателство и неблагодарност.
          В приказката „Врабчето и лисицата“ героите също се сприятеляват. Те решават да си посеят жито, с което да се прехранват. Когато идва моментът да жънат, лисицата я домързява да работи и затова решава да се възползва от добротата и трудолюбието на врабчето. Тя му казва, че отива „да подпира небето“, за да не падне върху посевите. При вършитбата врабчето отново се захваща самичко за работа, докато лисицата лентяйства. Когато обаче идва ред да делят реколтата, измамницата проявява претенции да заграби почти цялото жито: „на врабченце – кутленце, а на лисица – деветица“.
           В тази кратка приказка отчетливо се откроява отношението на разказвача, който проявява истинско съчувствие към единия от героите и нескрито възмущение от „дяволщината“ на другия. Алчна и несправедлива, лисицата измерва двата дяла жито не според труда и заслугите. Врабчето разбира каква е работата и решава да надхитри измамницата, като й устройва капана с кучето. Финалът е комичен, а лисицата – справедливо наказана заради опита си да се облагодетелства за чужда сметка. Така чрез образа й в двете приказки се постига внушението, че отрицателните качества като егоизъм и предателство, измамничество и неблагодарност не могат да останат безнаказани.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave