Хитростта, която се обръща срещу хитреца: наказването на неблагодарността и измамничеството в приказките „Лисицата и таралежът“ и „Врабчето и лисицата“, анализ
Зареждане на оценките…
ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ – „ЛИСИЦАТА И ТАРАЛЕЖЪТ“, „ВРАБЧЕТО И ЛИСИЦАТА “
НАКАЗВАНЕ НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА И ИЗМАМНИЧЕСТВОТО
Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека. В повечето случаи тя побеждава другите
благодарение на своята хитрост, съобразителност и находчивост. В приказките „Лисицата и таралежът“ и „Врабчето и лисицата“ нейният образ обаче е свързан с темата за възмездието – тя е справедливо наказана заради непочтения си нрав и неблагодарността, която проявява към другите герои – таралежа и врабчето. В сравнение с лукавата си съперница те изглеждат малки и беззащитни, затова са принудени да действат с нейното оръжие – хитростта. И в двата случая наказанието идва накрая, когато лисицата напълно разкрива истинската си същност. Тогава тя нагло отказва да окаже заслужената помощ на таралежа и несправедливо иска да заграби от врабчето благата, които не й се полагат.
Място на действието и в двете приказки е природното пространство, в което се разгръщат присъщите за човека дейности – труда и опазването на реколтата. В единия случай героите ходят за грозде в лозята, които са пазени от пъдаря, а в другия – самите те жънат узрялото жито в нивата. Художественото време създава усещане за повторяемост – повтарят се ситуациите, от които лисицата би трябвало да си вземе поука, да предвиди последствията. Това обаче не става поради егоизма и леността й, предопределящи развръзката.
Двете творби започват с мотива за дружбата, която впоследствие е разрушена поради лошия характер на лисицата. В приказката „Лисицата и таралежът“ героите се побратимяват и „оттогава, дето ежът, там и лисицата; дето лисицата, там и ежът – все заедно... „ Сюжетът на творбата е свързан с важното значение на числото три – три пъти лисицата и нейният побратим ходят в лозята да ядат грозде, таралежът знае три хитрини, чрез които може да се избегне опасността. Още в началото той проявява мъдрост и предпазливост, но въпреки това се опитва да угоди на лисицата. Според народните представи таралежът е страхливо, но много умно животно. Тази негова характеристика отговаря на думите и действията му като герой в приказката. Качествата на ума му са подчертани чрез противопоставяне с образа на неговата побратима. Въпреки че се слави като най-хитрото животно в ред други приказки, тук лисицата не знае как да се спаси в критичната ситуация и остава жива само благодарение на помощта, която получава от ежа. За съжаление, той не успява да разбере, че Лиса говори празни приказки и лъже, че самата тя знае „двеста и двайсет хитрости“. Когато попада в беда, добродушният побратим услужливо й подарява една от своите хитринки – да се престори на питомна и кротка, докато издебне подходящ момент да избяга. Благодарение на този съвет тя успява да измами пъдаря и да спаси лисичата си кожа.
Като непредпазлива и неразумна се представя лисицата, когато подканя таралежа за втори път да отидат в лозята. Първоначално той отказва, като й напомня, че за малко е щяла да се превърне в топъл кожух за пъдарката. После все пак се съгласява. Когато тя отново изпада в беда и го моли за помощ, таралежът започва да се безпокои какво би правил, ако си даде и втората хитрина, а самият той изпадне в беда. Накрая все пак неговата добронамереност го кара да си мисли, че след като е проявил толкова щедрост към своята побратима, тя би следвало при нужда да му върне услугата. Но дали ще бъде така отзивчива като него? Изплашена за живота си, лисицата моли и настоява да чуе и втората хитрост на ежа, за да се спаси. Този път таралежът я научава да се престори на умряла – един често срещан мотив в приказките за лисицата. Вместо да благодари на своя побратим и да си вземе поука, след като едва се отървава, тя започва да се подиграва на пъдаря, нагло имитирайки думите му: „Жено, жено, излез, нося ти кожа за кожух!“
В името на приятелството, за да не „разваля волята на кумицата“, ежът се съгласява и за трети път да отидат в лозето, но сега обаче ситуацията се оказва преобърната. Пазачът е изкопал дълбок трап – гъвкавата лисица успява да го прескочи, но мъничкият таралеж пада в него. Настъпва моментът, в който самият той се нуждае от помощ. Вместо да му съдейства обаче, лисицата безочливо го изоставя в бедата. Безпомощен, но все пак по-умен от лисицата, той успява да я надхитри: „Лисицата се навела, а ежът, уж да я целуне в уста, забил бодлите си в муцуната й.“
Краят на приказката е изпълнен с динамика и комизъм – пъдарят гони пощурялата лисица, а върху муцуната й е вкопчилият се таралеж. Цялата тази суматоха завършва с наказанието, което двамата герои получават. Този финал не е напълно справедлив, но е поучителен – човек не трябва да се доверява сляпо на другите, както не трябва да повтаря и грешките си. Във всеки случай таралежът успява да постигне възмездие, като отмъщава на лисицата заради нейното предателство и неблагодарност.
В приказката „Врабчето и лисицата“ героите също се сприятеляват. Те решават да си посеят жито, с което да се прехранват. Когато идва моментът да жънат, лисицата я домързява да работи и затова решава да се възползва от добротата и трудолюбието на врабчето. Тя му казва, че отива „да подпира небето“, за да не падне върху посевите. При вършитбата врабчето отново се захваща самичко за работа, докато лисицата лентяйства. Когато обаче идва ред да делят реколтата, измамницата проявява претенции да заграби почти цялото жито: „на врабченце – кутленце, а на лисица – деветица“.
В тази кратка приказка отчетливо се откроява отношението на разказвача, който проявява истинско съчувствие към единия от героите и нескрито възмущение от „дяволщината“ на другия. Алчна и несправедлива, лисицата измерва двата дяла жито не според труда и заслугите. Врабчето разбира каква е работата и решава да надхитри измамницата, като й устройва капана с кучето. Финалът е комичен, а лисицата – справедливо наказана заради опита си да се облагодетелства за чужда сметка. Така чрез образа й в двете приказки се постига внушението, че отрицателните качества като егоизъм и предателство, измамничество и неблагодарност не могат да останат безнаказани.
Свързани материали
Двеста и двайсет хитрости срещу три добринки: анализ на народната приказка „Лисицата и таралежът“
Разбор на народната приказка „Лисицата и таралежът“, който тръгва от мястото на лисицата сред героите на приказките за животни. В началото е обяснено защо тя е един от най-честите герои, какви качества ѝ приписва народното съзнание и защо тези черти водят до наказание. Следва частта за спътниците ѝ: глупавият вълк, който си пати от хитростите ѝ, и умният таралеж, който нерядко я поставя на заслуженото ѝ място. Тук е показано защо народният разказвач противопоставя лукавата хитрост на разумната находчивост и съобразителност. Същинската част проследява сюжета през трите случки, върху които е построена приказката, и показва как всяка от тях извежда по една от хитрините на ежа. Разгледани са побратимяването и предупреждението на таралежа, двете попадания на лисицата в капана в чуждото лозе и съветите, с които ежът я спасява, както и обръщането на положението, когато в беда изпада самият той. Обърнато е внимание на репликите на героите и на детайлите, чрез които се изгражда характерът им. Финалната част говори за поуката: за границите на побратимството, за лакомията, която не си взема поука, и за начина, по който в приказката възтържествува справедливостта. Подходящ е за работа върху приказката в час, за подготовка на преразказ и на характеристика на героите и за отговор на въпроси по текста.
Кой кого носи на гърба си: анализ на качествата на героите в народната приказка „Болен здрав носи“
Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“, който тръгва от заглавието: защо то се е превърнало в поговорка, за какви ситуации се употребява и как още в него е изведен основният епизод, без героите да са назовани пряко. Началото очертава опозицията хитрост и глупост, върху която е построена творбата, и посочва двата разпространени приказни мотива, които се срещат в нея. Следва разглеждане на композицията. Приказката е разчленена на относително самостоятелни епизоди и е показано кое качество на всеки от героите се откроява във всеки от тях, от кражбата на рибата до финалната борба. Отделен акцент е поставен върху времето и мястото на действието. Обяснено е защо зимата не е случаен фон, как вълкът се свързва със студа и с дивата природа във фолклорно-митологичните представи, какво място заемат Вълчите празници в народния календар и защо домът, воденицата и сватбата доближават героите до човешкия свят дори повече от олицетворението. Проследено е и как се променя назоваването на лисицата, от обобщеното „една лисица“ до собственото име Кума Лиса, и какво издава тази промяна за гледната точка на разказвача. Качествата на двамата герои са разгледани поотделно: изобретателността, артистичността и егоизмът на едната страна, наивността, доверчивостта и добродушието на другата, заради които пострадалият предизвиква едновременно смях и съчувствие. Финалната част се спира на развръзката, която от съвременна гледна точка не изглежда справедлива, и обяснява по каква логика приказният текст стига до нея, но самата поука, която разборът извежда, остава в него. Подходящ е за подготовка на отговор и характеристика по приказката, за теми върху приказките за животни и за работа върху качествата на героите в клас.
Хитростта, която не е добродетел. Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.
„Болен здрав носи“: хитростта на лисицата срещу наивността на вълка. Анализ на народната приказка за животни
Може ли една „умряла“ лисица да опразни цяла каруца с риба? Разборът тръгва оттам, откъдето започва и самата приказка, и обяснява защо приказките за животни са най-разпространеният фолклорен вид. В началото са очертани общите белези на приказките за животни: постоянните образи на лисицата, вълка, заека и останалите герои, сблъсъкът между доброто и злото и между ума и глупостта, ролята на олицетворението и на алегорията и мястото на човека сред животните. Същинската част следи действието на „Болен здрав носи“ епизод по епизод: срещата на стареца с престорено умрялата лисица и това, което остава от неговата радост; сцената с бабата и кожуха; хитрината край замръзналата река и делвата; воденичарят и наказанието; сватбата, на която вълкът попада в нова клопка. Всеки епизод е разчетен като стъпка в изграждането на два противоположни образа, този на коварната и лицемерна лисица и този на доверчивия вълк. Обяснено е и заглавието на приказката: откъде идва подигравателната реплика „Болен здрав носи“ и защо тя се превръща в присъда над единия от героите. Финалната част насочва към посланията на народния разказвач и към отношението на народа към наивността. Текстът е удобен за подготовка на анализ и на характеристика на героите, за домашна работа и за преговор върху фолклорната приказка за животни.
„Ум царува, ум робува“: анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зад имената Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Баба Меца народният разказвач е скрил не животни, а човешки характери. Този анализ проследява как приказките за животни се раждат от най-старите митове и легенди и как постепенно се превръщат в огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява произхода на жанра: защо първобитният човек е приписвал на животните собствените си свойства, как страхът и почитта се превръщат в разказ и защо с опознаването и опитомяването на животните свръхестественото отстъпва място на комично-сатиричното. Отделно внимание е обърнато на строежа и езика на тези приказки: краткостта, стегнатата композиция, повторението на едно и също действие, диалога и постоянните имена на героите, които не са подбрани случайно. Същинската част разглежда три конкретни народни приказки. При „Болен здрав носи“ разсъждението е изградено върху контраста между двата главни героя и проследява поредицата от надхитрявания, чрез които народният творец разобличава човешката глупост и силата на ума. „Изтъка платното, ритна кросното“ е разгледана през историята на застарелия вълк, който сменя козината си, и през урока, който получава доверчивият овчар. Последната част се спира на „Езикът е по-остър от меч“ и на неравностойните отношения между спасителя и облагодетелствания, като поставя въпросите за безкористното добро, за мярката в думите и за цената на честолюбието. Всяка от трите приказки е обвързана с изведена поука и с народна мъдрост, а разсъжденията са пренесени и към днешното всекидневие, така че ученикът да разпознае описаните характери около себе си. Текстът е подходящ за подготовка по литература върху фолклорните приказки за животни, за домашна работа и за преговор преди изпитване, както и като опора при собствено съчинение или устен отговор върху образите на животните като носители на човешки качества.
Характеристика на лисицата от XXI глава на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери – мъдрост, реч, поведение и щедрост
Характеристика, която започва с обрат: героинята е поставена веднага срещу представата за нейния вид от народните приказки, където тя е хитра и лукава. Оттам нататък цялата разработка доказва колко различна е тази. Такова начало е сполучливо, защото стъпва върху нещо, което всеки читател носи наум, и веднага го обръща. Строежът следва схемата за характеристика, но всяка част тръгва от конкретно място в текста. Първо е разгледана появата – скромна и ненатрапчива, под ябълковото дърво. Оттам е изведено нещо съществено: че героинята не бяга и не се крие, а сама заговаря, и че още с първите си думи е честна за положението си. Втората част е за мъдростта и изброява какво тя знае, а другите са забравили. Тук е и точното определение за начина ѝ на говорене – като мъдрец, минал през изпитания, а не като приказен герой. Речевата характеристика е отделена в самостоятелна част. Приведени са трите ѝ най-известни изречения, а после е обяснено защо зад привидната простота стои дълбочина. Средището е разсъждението за поведението. Тук е и наблюдението, което издига целия текст: героинята е смела, защото не се страхува да бъде ранима – знае предварително, че ще страда, и въпреки това моли да бъде опитомена. Малцина забелязват тази страна на образа. Следва частта за чувствителността и за щедростта, при която е отбелязано, че на раздяла тя подарява най-скъпото си и не иска нищо в замяна. Заключението извежда образа отвъд творбата и го свързва с основната идея на цялата приказка – че богатството на човека е в отношенията, а не в притежанията. Цитатите са къси, вплетени в изречението и винаги следвани от тълкуване. Преподавателят получава готова характеристика, годна за цял урок, а отделните части вършат работа и при беседа върху приятелството. За ученика ползата е двойна: получава разгърнат образ, покриващ всичко, което се пита при изпитване, и метод как се пише за герой, който не действа, а говори – през речта, поведението и отношението му към другия.