Пейо Яворов
    На нивата

    Недей дочаква и зори,
    Върви ори, ори, ори…
        Като няма прокопсия,
        Плюл съм в тази орисия!
    Немигнал, ставай: ей, месец още
    насред небето, дълбока нощ е.
    Главата тегне, а сън очите
    залепя сякаш. Какво е време?
    Великден иде, пак оран, семе
    земята чака, нижат се дните.
    По-скоро, хайде! че да се впряга;
    съседа, чуваш, и той се стяга.
    Излезеш, идеш, в земя корава
    напънеш рало, халосаш вола…
    Мъглата нощна затъне в дола,
    огрее слънце и чак тогава
    за отдих спреш,
    а свяст се вий —
    и пак поглеж:
    Дий…
        Дий, воле, дий!

    * * *

    С трънак и плевел се бори,
    весден ори, ори, ори…
        Като няма прокопсия,
        плюл съм в тази орисия!
    Настане утро, гори небето,
    цветя миришат, ехти полето:
    овчар засвирил, стада заблели,
    по всички храсти пилци запели.
    И гледаш, слушаш, не знам досадно
    защо ти стане: их, опустяло!
    В гърдите нещо така заяло,
    че кръв застива в сърцето страдно…
    Ручок дохажда и слънце-пламък
    прежуря, пали дърво и камък:
    а в пот възвряла, гори снагата.
    Да караш вече къде ти може?
    И кръст изправиш най-сетне, боже,
    па вземеш гладен завчас торбата.
    И лучец еж,
    водица пий —
    И пак поглеж!
    Дий…
        Дий, воле, дий!

    * * *

    До гроба слънце те гори,
    и все ори, ори, ори…
        Като няма прокопсия,
        плюл съм в тази орисия!
    Дома се връщаш окапал вече
    по късна вечер и отдалече
    зачуеш в село и плач, и врява…
    Какво ще бъде? — недоумява
    кратуна проста; а виж, излиза,
    че бирник царски дошел е днеска
    и сиромаси — тресе ги треска:
    „Не взема само от голо риза,
    дете от майка!“ — тъй всеки дума.
    И ще помислиш, че бие глума:
    „Да готвиш толкоз!“ О-хо, в главата
    почешеш ли се най-на еднъжки,
    пари да падат наместо въшки!
    И смяташ, мислиш, до механата.
    Там, колко щеш,
    на вяра пий,
    че то поглеж!
    Дий…
        Дий, воле, дий!

    * * *

    ………………
    Така си мреш,
    така сме ний,
    така — поглеж!
    Дий…
    Дий, краста, дий!

@bgmateriali.com

Изтеглиsave