Невероятното и странното в „Тримата братя и златната ябълка“
Неоценимо е богатството на българските народни приказки. Векове наред те са забавлявали и поучавали малки и големи. В приказките са скрити богатият житейски опит на хората, жаждата им за чудесни приключения и надеждата за по-добър и по-щастлив живот.
Едни от най-старите приказки в нашия фолклор* са вълшебните. В тях се разказва за необикновени приключения и герои. Тези приказки са здраво свързани с народната митология и много често разкриват наивните представи на древния човек за природата и света. Той живо се е интересувал от необикновени събития, срещи и пътешествия. Разказите за тези неща са се предавали от уста на уста, забавлявали са слушателя и са удовлетворявали неговото любопитство. При възникването и пресъздаването на тези разкази първоначалната случка се е украсявала, преувеличавала и допълвала с измислици и фантастични образи. Така лека-полека се оформя завършената вълшебна приказка с разработени образи и интригуващ ход на събитията. Типични за този вид приказки са фантастичните същества - хали, змейове, дяволи, хвъркати коне, говорещи змии и други; необикновените предмети с вълшебна сила - шапка невидимка, свирка, пръчка, пръстен, жива вода и много други.
Композицията на вълшебните приказки се изгражда върху приключенията нададен герой. Ходът на събитията започва от отлъчването на героя от род , дом, семейство. Той е преследван, попада в трудно положение или сам тръгва да търси щастието, но среща пречки по пътя си. Бори се с врагове или преодолява трудности, като често го предпазват вълшебни помощници, предмети или животни. Накрая героят постига желаното и е възнаграден за своята смелост, самоотверженост, честност и доброта. Краят винаги е оптимистичен, а злото е победено и наказано. Любим похват във вълшебните приказки е повторението. Обикновено широко е застъпен диалогът, а рядко се дават лични имена на героите.
Ярка илюстрация на всички тези особености на вълшебната приказка е „Тримата братя и златната ябълка". Тя е широко разпространена във всички краища на страната ни. Въведението й е кратко - представят се героите и причината за разгръщане на действието. Тримата братя трябва да запазят от посегателствата на ламята плодовете на чудотворното ябълково дърво. Образите на момците са изградени пестеливо и се разкриват чрез действията им. Повторението на случилото се при всеки техен опит внушава силата на злото. Първият брат отива да пази ябълката, но не успява, вторият брат опитва силите си - отново без резултат, и накрая се заема третият брат. Оттук започва самото приключение. Ябълката е опазена, но злото не е наказано. Героите напускат дома си в преследване на ламята. Отново двамата по-големи братя не успяват да се справят със следващото препятствие. Най-малкият обаче проявява смелост, преодолява страха си от неизвестното и успява да слезе в долната земя. Неговите действия са решителни и доказват храбростта му. Той без колебание убива халата и взема трите девойки като награда за себе си и за братята си. И както се случва във всички приказки, най-малката (отредена за него) е най-хубава. Това е поводът за следващото приключение. Братята не оценяват героичните подвизи на най-малкия си брат, проявяват егоизъм и го оставят на долната земя, карайки се за третата хубавица. Но тя вече е успяла да му даде вълшебния пръстен, който е залог за тяхното щастие, и да го предупреди за това, което го очаква. Така малкият брат се изправя пред нова пречка, ново приключение, в което отново ще доказва своята смелост и доброта. Попадайки в още по-долната земя, той се среща с друго зло. То е много по-страшно от първото, защото засяга съдбите и живота на повече хора.
Мнозина са жертвали децата си за общото благо - водата, и сега идва ред на царската дъщеря. Момъкът носи благородно и отзивчиво сърце и не може да остане безучастен към бедата и сиромашията на хората. Неговата смелост не познава граници. Той убива и тази хала и не иска друга награда, освен да се върне на родната си земя.
В търсене на начин да постигне това, момъкът попада в третото приключение - срещата с триглавата змия. Тази пречка също е преодоляна, и то не защото змията пряко го заплашва, а защото той иска да спаси малките орлета. Проследявайки действията на героя, читателят се убеждава в неговата безкористност, доброта, благородство, смелост и находчивост. Според народния разказвач тези толкова положителни качества не могат да останат невъзнаградени. Орлите изказват своята благодарност за спасението на рожбите си, като изнасят момъка на неговата земя. Тук братът пристига в напрегнат момент - по време на спора за най-красивата девойка. С появата му конфликтът се разрешава - изпълнено е желанието за самотворните дрехи. Сега вече най-малкият брат получава своята награда и се оженва за девойката, която също го обича.
Краят на приказката е кратък както въведението. Добрият юнак побеждава, благодарение на своите качества - сила, съобразителност, воля, ум и жертвоготовност, но и с помощта на вълшебния пръстен, който девойката му дава като залог за своите чувства.
Оптимистичният финал на тази народна творба изразява вярата на хората в добротата и правдата, надеждата им за достоен и щастлив живот.
@bgmateriali.com
