През 82-годишния си живот авторът на “Диви разкази” и “Капитан Петко войвода” защитаваше българското. Признаваха му го и свои, и чужди.

8 години в затвора, световна слава, политически борби - това са само част от събитията, белязали живота на Николай Хайтов.
Човекът, въвел всички останали в магичния всемир на Родопите, казваше приживе, че не цепи басма на никого. Преди година скандализира обществото като обяви, че е съгласен в България да има дори военен режим, стига да се въведе ред. “Аз не се страхувам от диктатура, когато тя е просветена”. И даваше за пример просветения абсолютизъм.

Напоследък авторът на “Капитан Петко войвода” бе атакуван повсеместно - че е разпродал имотите на Съюза на българските писатели и че е разтурил СБП. Някои опитаха да го въвлекат във връзки с бившата Държавна сигурност, само заради факта, че преди година Хайтов се оттегли като водач на листата на коалиция “Отечество и левица”. Писателят мотивира решението си със здравословни проблеми.

Истината е, че през 1954 г. му предлагат да подпише декларация за сътрудничество с ДС в Самоковското околийско управление на народната милиция. Искат от него да следи Орлин Василев и близките му и да съобщава за какво си говорят. Офертата е: подписва и го освобождават, в противен случай го чакат 8 години затвор и конфискация на имуществото му. Писателят обаче отказва. Той предпочита килията, вместо да изгуби себеуважението си.

И приятелите, и враговете на писателя признаваха, че Хайтов е истински защитник на българското. Авторът на “Диви разкази” често изпадаше в гняв, когато принизяваха родното за сметка на чуждото. “Това е заложената в нас прокоба от немилостивата майка природа - да мразим своето”, констатираше тъжно писателят.

КНИГИТЕ
Николай Хайтов е сред малкото наши писатели, познали световната слава.
Прочутите му “Диви разкази” са преиздавани 10 пъти, преведени са на 28 езика. А "Шумки от габър" е издавана 7 пъти у нас.

Томове критика са изписани за “Диви разкази” с опити за анализ. По този повод Хайтов казваше само: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика.”

Сред най-големите отличия за писателя е първата награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия, 1976 г.

Освен с творбите, вдъхновени от Родопите и хората там, Хайтов се гордееше много и с издирванията си за гроба на Левски. Той посвети 6 години от живота си, за да разнищи историята. Години наред Хайтов не се умори да твърди, че гробът на Левски е в църквата "Св. Петка Самарджийска". Всичко се прави в името на истината и като отговор на въпроса - изоставен ли е Дякона в Позорното гробище на София или е погребан от признателните му съмишленици в светилището на софийската църквичка.

КАРИЕРА

- Завършва Лесотехническия университет в София.

- Работи като редактор във в. "Народна култура".

- През 1965 г. става главен редактор на сп. "Родопи". От 1966 до 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. - негов председател.

- Написал е над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Сред най-известните му книги са "Диви разкази", "Шумки от габър", "Гробът на Левски", "Дневници". По негов сценарий са филмите "Козият рог", "Мъжки времена", "Капитан Петко Войвода" и др.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave