Нововъведенията в трагедията "Електра"

Трагедията "Електра" представя в пълнота посочените особености на драматургичния маниер на Еврипид. В неговата интерпретация се откриват редица нови моменти спрямо оформилата се традиция. На първо място героинята има водеща роля в организирането на отмъщението. Нейната мотивация е разгърната детайлно в пролога и парода. В нетипичното за трагедия пространство – пред бедната селска хижа – героинята окайва своето настояще. Тя е далеч от дворците, унизена с неравностоен брак, разделена от брат си, принудена да живее в изнурителен труд и нищета. Електра е омъжена за селянин, който всъщност е със знатен род, "ала бедняк по положение". Статутът на героинята е защитен с още един факт – нейният съпруг сам осъзнава позора на това обвързване и не посяга на честта на своята жена. Така мотивът с фиктивния брак започва да функционира главно в една посока – той дискредитира майчинството на Клитемнестра, а не абсурда на неравностойната женитба и страданието на омъжената девойка. Чрез омъжването на Електра майката допуска унизяването на царската кръв с друга, недостойна за нея, докато селянинът запазва усещането за благородническата неприкосновеност. Контрастът между високото и ниското в случая само подсилва аргументацията на отмъщението.

Доводите за мъст на Електра са изтъквани в почти всеки епизод до екзода, защото Еврипидовата идея за разгръщане на конфликта не се опира на традиционната идея за божествена предопределеност и сляпо следване на съдбовното предначертание. Действително, Танталовият род, от който произлизат прокудените Орест и Електра, е прокълнат и Агамемновите наследници поемат тежестта на това неизбежно проклятие. Освен това, куражът за овъзмездяване у Орест е подкрепен с вещание, което той е получил от Аполон. Според трактовката на Еврипид тези сюжетни стимули за пропадане на героите в ужасния грях на майцеубийството не са от съществено значение. Неговата героиня-отмъстителка не разчита на божествена подкрепа и не живее с фаталистичната представа за прокълнато дете, което трябва да се пожертва в името на семейната чест, следвайки тъжната съдба на Танталовата кръв. Напротив. При срещата-разпознаване със своя брат тя съсредоточава цялата си енергия в замисляне на плана за наказание. Прави впечатление, че старецът-спасител на Орест обмисля убийството на неродствения Егист, докато планът за гибелта на Клитемнестра излиза от собствената й дъщеря. Моментът с примамването на царицата от палатите в дома на Електра е поредната иновация на Еврипид и очевидно е добавена в трагедията, за да се подчертае силната активност на дъщерята в майцеубийството.

Погубването на семейната двойка само по себе си е ужасяващо, защото двамата виновници са убити чрез вероломни измами. Егист – по време на жертвоприношение, а Клитемнестра – при призоваване да помогне на мнимата родилка Електра. И двете ситуации предполагат беззащитност на жертвите, защото са свързани със святи неща – религиозния жертвен ритуал и майчинството. Тези сюжетни ходове подчертават кощунството на отмъщението и усилват идеята за чудовищната противоречивост на извършеното възмездие. На пръв поглед героите сякаш са поставени в парадоксална ситуация. От една страна, те трябва да отмъстят за смъртта на своя баща и достоен владетел, като следват законите за кръвното отмъщение и заповедта на Феб, от друга страна – изпълнявайки аполоновата заповед, предизвикват гнева на други божества, понеже възмездието им е не просто наказване на убиец, но и извършване на майцеубийство. Ето защо, преди да е убита Клитемнестра, действието е наситено с много аргументи в защита на основната цел – справедливостта на наказанието.