Празните карети на погребението - анализ на романа „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак и нравствената драма на героите
Зареждане на оценките…
Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл) има критично отношение към обществените нрави и морала на времето, в което живее. Творческият му поглед е реалистичен, насочен към типични социални явления на епохата, в която конфликтни исторически събития (1830 г. - отнемане кралската власт на Бурбоните, и 1848 г. - обявяване на т. нар. Втора република) променят човешките нрави. Балзак открива социалното съдържание на нравствени проблеми, които реалистично изобразява в своето респектиращо с обема си романово творчество. Създава живи и колоритни образи на герои, които са индивидуални по характер, но типични като нрав. В пъстрия калейдоскоп на живота авторът наблюдава повтарящи се мотиви на човешко поведение - следствие на конкретни житейски обстоятелства. Хората са различни, социалната им съдба - също, но крайните екзистенциални резултати - еднакви. Всички в определен момент от живота си се оказват губещи, макар и по различен начин. Героите на Балзак влизат в нравствен конфликт първо с морала на обществото, а след това и със себе си. Те избират по съвест, приемат или отхвърлят конфронтацията. Ако влязат в конфликт с порочния, лицемерен морал на обществото, губят битката, но и възможността да постигнат идеалните си нравствени цели. Почтеността никога не побеждава. Във втория алтернативен вариант (отказ от съпротивление и борба) стават конформисти, адаптират се към обществената безнравственост, като губят своята почтеност.
Балзак изправя героите си пред нравствената безалтернативност на своето време, отричайки фалшивия морал със средствата на социалния реализъм - художествено течение, характерно за развитието на френската литература през XIX век. Драмата на героите в „Човешка комедия” е дълбоко лично преживяване за Балзак. Той смята, че в художествения процес на изображение творецът трябва да участва активно, ангажиран с разума, сетивата и въображението си. Основна художествена цел за Балзак е „светът да бъде изобразен такъв, какъвто е", т. е. да се открие неговата социална и нравствена същност. Това е реалният образ на действителността, изразен чрез типичното в повтарящи се жизнени обстоятелства, в които човекът реагира според индивидуалността на характера си. Така са създадени и типичните образи на героите в романа „Дядо Горио”. Те проявяват индивидуалното за своя характер, но типичното за нравствения облик на социалната и обществена прослойка, към която принадлежат.
Творбата е написана през 1834 г., но развитието на сюжетното действие поставя нравствен акцент върху събития от обществения живот в Париж през 1819 г. Повествованието разкрива целите, намеренията или равносметката от постигнатото в живота на героите - наематели в пансиона на г-жа Воке. Мястото на действието като художествена среда е конкретизирано. Романът започва с описание на „дома Воке". Именно оттук тръгват събитийните нишки за разгръщане на индивидуалната драма и разкриване човешките съдби на героите, представители на определени обществени прослойки. От всичал наематели Балзак отделя най-типичните като характер и нрав. Това са г-жа Кутюр, „млада девойка на име Викторин Тайфер", старецът Поаре,„четиридесетгодишен мъж с черна перука и боядисани бакенбарди, който се представяше за бивш търговец и с наричаше Вотрен", „стара мома - госпожица Мишоно", „бивш фабрикант на фиде, който нямаше нищо против да го наричат дядо Горио" иЙожен дьо Растиняк, „дошъл в Париж от околностите на Ангулем да следва право". Особен интерес авторът проявява към съдбите на трима от тях: дядо Горио, младия Йожен дьо Растиняк и Ветрен. Те се срещат в пансиона на г-жа Воке. Атмосферата е потискаща. Авторският коментар задълбочава угнетяващото въздействие на художествената среда върху психонастроенията и духовните преживявания. Естетическите внушения на повествованието създават негативни възприятия у читателя. Налагат се усещанията за екзистенциална грозота и психологичен дискомфорт: „В Париж няма по-ужасен квартал, нито, право казано - по-неизвестна улица. „Ньов Сент Жонвиев" е като бронзова рамка за този разказ, единствената, която му подхожда, и никакви тъмни тонове и мрачни мисли не ще бъдат достатъчни, за да подготвят читателя за него."
Потискащо впечатление създава и детайлното описание на къщата. Тя е на четири етажа, с мансарда, „боядисана с онзи жълт цвят, който придава отвратителен вид на повечето парижки къщи... " От общото панорамно описание Балзак преминава към конкретния художествен „интериор” и „екстериор” на „дома Воке”. Той има своя атмосфера, наситена с определено психологично съдържание. То е не толкова внушено, колкото изразено сетивно. Отвсякъде се носи „миризма на нещо спарено, мухлясало, гранясало" Атмосферата в „дома Воке" и неговият интериор са естетически предпоставки за определяне социалния статус на наемателите.
Те са загубили битката с живота и се намират на неговото социално „дъно”. За някои той започва, както е за младия Растиняк, но за други е към своя край. Красноречив пример за това е съдбата на дядо Горио. Началото и краят на социалната „човешка Комедия" са в личната драма на тези двама герои. Растиняк е въплъщение на младежкия идеализъм и дръзката вяра, че ще превземе с възможностите си аристократичния свят на Париж. Дядо Горио с печалния край на живота си е доказателство за неоснователния оптимизъм на студента по право. Житейските контрасти на социалната действителност превръщат художествените образи на двамата герои в антиподи. Но в своето различие те допълват общата критична оценка на автора за морала и нравите на епохата.
Дядо Горио доживява дните си в оскъдица и бедност сред потискащата атмосфера на пансиона „Воке”, изоставен от дъщерите си - Делфин и Анастази. Те се срамуват от своя баща. Всяка от тях заема високо обществено положение в аристократичния свят на Париж. Делфин е баронеса дьо Нюсенжан, а Анастази - графиня дьо Ресто. Появата на татко Горио в новия им, „високо благороден" живот ги унизява, разкрива на показ техния плебейски произход, макар че аристократизмът им е „купен” с плебейските пари на дядо Горио - човек без добри маниери и аристократична титла, за зла беда и техен баща. Нравственият проблем за конфликта между поколенията е поставен. Той има социално съдържание. Между дядо Горио и дъщерите му застава фалшивият морал на общество със съмнителни критерии за нравственост. Успехът, славата и общественият престиж се купуват. Те струват пари. Губиш почтеността си, но ставаш известен и прочут. Лицемерният обществен морал налага нови критерии за човечност. Те са безнравствени. Балзак критикува социалните и нравствени пороци на своето време, разкривайки човешката драма на своя герой - дядо Горио.
Находчиви предприемчив, той успява да забогатее. Натрупва състояние чрез търговски спекулативни сделки със зърнени храни. Социалният му статус се променя. Обикновеният работник става производител на фиде. Парите му носят успех и Горио вярва, че те са „ключ” към човешкото щастие. Обича безумно дъщерите си. За да ги направи щастливи, не отказва да изпълни нито едно от суетните им желания. Той „купува” с подаръци и материални облаги своето щастие, а не тяхната любов. Парите стават самоцел за Делфин и Анастази. Човешките взаимоотношения, дори и обичта към бащата, приемат за сделка. Всичко се купува. Друг критерий за човешко щастие те не познават. Той е формиран още в детството им от „сделката”, която любящият ги баща негласно сключва с тях. Ако имаш пари, ще получиш уважение и любов. В противен случай, дори и собствените ти деца те изоставят. Морални угризения Делфин и Анастази нямат. Нравствените последици остават за дядо Горио. Той заплаща скъпо за личната си човешка драма. Става жертва на собствения си морал, формиран от обществените условия на живот. Горчива е равносметката на героя, осъзнал, че воден от най-искрени чувства, е „плащал”, за да бъде унизяван. Вместо любов е заслужил презрение. Моралът на обществото и наложените представи за родителска и бащина обич са отразени в действията и постъпките на дядо Горио. Несъзнателно се е съобразявал с общоприетата непочтеност. В дълбоко изстраданото си нещастие той разбира, че поведението му е било „безнравствено”. То е следствие от деформираната представа за обществен, но и социален престиж, който изключва щастието и обикновената човешка радост да обичаш искрено и да си обичан безкористно. Преди смъртта си дядо Горио прозира пропиления нравствен смисъл на живота си: „Прекалено голяма беше моята обич, затова те не можеха да ме обичат. Бащата трябва да бъде винаги богат, той трябва да държи юздите на децата като на калпави коне. А пъказ се влачех на колене пред тях... Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи... а аз толкова ги обичах, че пак ходех при тях като комарджия в игралния дом. Дъщерите ми бяха моят порок;... Живеех, за да ме унижават, обиждат... понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи на щастие, дребна, срамуваща се радост..."
Страдащият, дълбоко оскърбен баща разбира и трагедията на собствените си деца. Негова е вината за тяхното нравствено престъпление. Научил ги е да получават, а не да дават любов. За тях обичта има само материален израз. Парите, богатството са повод за дядо Горио да декларира чувствата си, но не и да ги изрази искрено. Обичта му остава скрита, потисната. Той се радва на тяхното материално „щастие”, което погубва естествените пориви на емоциите им. Делфин и Анастази не могат да бъдат други, освен студени, пресметливи и практични дъщери, които не изпитват привързаност и дълбоки чувства към своя баща, защото той не им е показал своите. Любов без пари, обич без финансови гаранции те не познават. Дядо Горио е наказан. Той е виновник за поведението на любимите си дъщери: „вината е моя, аз ги научих да ме тъпчат. Приятно ми беше... и най-прекрасната природа, и най-добрите души биха се провалили при такъв любещ баща. Жалък човек съм аз и справедливо съм наказан. Моя е вината за несполуките на дъщерите ми, аз ги разглезих."
Свидетел на нравствените предсмъртни терзания на дядо Горио е младият Йожен дьо Растиняк. Той има амбицията да покори Париж. Намеренията му са почтени, макар и обсебен от честолюбиви помисли. Все още не е покварен, вярва в собствените си възможности. Убеден е, че те са достатъчно средство за извоюване на достойно място В парижкия аристократичен елит. Но действителността се оказва коренно противоположна на утопичните му идеални представи за бърз личностен успех. Той зависи не от човешките способности, а от висшите протекции в аристократичните салони. Успехът е сделка, при това твърде срамна и унизителна. Ако имаш сили да заплатиш с почтеността си, ще преуспееш. В противен случай ще бъдеш честен, неуспял човек с възможности и дарби. Растиняк е принуден да избира. След съветите на неговата далечна родственица - виконтеса дьо Босеан, той е почти без алтернатива. Казаното от нея е красноречиво доказателство за величието и падението на човека, поддал се на порочната съблазън да получи власт, пари и слава единствено срещу собственото си унижение. Виконтеса дьо Босеан е искрена в иронията си към морала на аристократичното съсловие, към което самата тя принадлежи. Нищо не може да промени. Жертва е на фалша и лицемерието на своята среда. Интелектуалната дистанция към наблюдаваното граничи с презрение. Виконтеса дьо Босеан съветва Йожен дьо Растиняк не без известна доза на женско кокетство,в което все пак прозира горчивото разочарование на излъгания, измамен човек, който единствен носи вина за унижението си: „Вие искате да се издигнете, добре, ще ви помогна. Ще разберете колко е дълбока покварата на жените, ще измерите жалката суета на мъжете. Макар че съм чела книгата на живота, все пак се намериха страници, които ми бяха неизвестни. Сега знам всичко. Колкото сте по-хладно пресметливи, толкова по-далеч ще стигнете..., ако изпитвате истински чувства, крийте ги. крийте ги като съкровище; никога не го издавайте - иначе сте загубен: няма да бъдете палач, а жертва. Ако се влюбите, добре пазете тайната си... За да опазите отсега тази любов, която още не съществува, научете се да не вярвате на хората... Ако жените решат, че сте остроумен и талантлив, и мъжете ще го повярват, стига сам да не ги опровергаете... Тогава ще разберете какво е висшето общество -сбирщина от измамени и измамници."
Йожен дьо Растиняк сам се убеждава във фалшивия морал и суетно афишираната мнима почтеност на висшето общество. На погребението на дядо Горио, вместо дъщерите му, присъстват техните празни карети с аристократични гербове. Алтернатива за младия амбициозен студент действително не съществува, но той не се отказва от целта си. Ще завладее аристократичния елит на Париж, като не забравя съвета на виконтеса дьо Босеан да не бъде от категорията нито на измамените, нито на измамниците. За това се изискват възможности и безспорно - индивидуални личностни качества. Едно типично явление - желанието за успех в безнравствеността на времето - получава блестяща реализация чрез индивидуалните действия и постъпки на Йожен дьо Растиняк - главен герой в други творби на Балзак от грандиозния замисъл на „Човешка комедия” .
В своя път към висшето общество той следва съветите и на Вотрен, всъщност избягалия каторжник Жак Колен, намерил най-доброто убежище в пансиона на г-жа Воке. Поставеният извън закона Вотрен носи дълбоко потиснато разочарование от обществената действителност, от нейните несправедливи закони и несъществуващ морал, формирал е своя философия. Скритата престъпност на неморалното общество превръща човека в престъпник и го поставя извън закона. Вотрен не вярва в почтеността. Светът е несъвършен, човекът - също. Лицемерието е навсякъде. Най-голям враг на обществото е порядъчният човек. Размислите на избягалия каторжник Жак Колен за престъпната същност на живота са друга художествена форма за социална критики на обществените нрави и морал: „ Така че порядъчният човек е общ враг…В Париж порядъчен човек е този, който мълчи и отказва да дели..., ако искате да се издигнете бързо, още отсега трябва да сте богат или да изглеждате богат..., а щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията. В това се състои целият морал на нашето време... Човекът си е несъвършен. Той е повече или по-малко лицемер, а глупците казват , че е нравствен или безнравствен... Ако сте издигнат човек, вървете право към целта и горе главата. Но ще трябва да се борите срещу завистта. Клеветата, посредствеността, срещу всички."
Йожен дьо Растиняк научава достатъчно за нравствеността и морала на обществото, към което се стреми. Иска да преуспее, да завоюва своето място в живота. Има цел, от която няма да се откаже. Но средствата за действие ще избира не само той, а и грубата реалност на покварената обществена действителност. Личният житейски път на Йожен дьо Растиняк е индивидуален щрих към типичната съдба на хиляди млади хора, живели през първата половина на XIX век във Франция. Балзак отрича социалните контрасти на своето време, породили личното страдание и нравствената човешка драма на героите в романа „Дядо Горио”.
Свързани материали
„Сбирщина от измамени и измамници“: конфликтът на ценности, страсти и амбиции в романа „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак. Анализ
Един роман, прочетен като енциклопедия на парижките нрави: анализът тръгва от мястото на „Дядо Горио“ в „Етюди за нравите“ и от връзката между съдбите на героите и историческото време, в което живеят. В началото е обяснено кога дядо Горио натрупва богатството си, защо Реставрацията го превръща в неудобен и ненужен за близките му и в какъв смисъл и останалите персонажи са продукт на своето време и на неговия морален кодекс. Следва съпоставката на двата пространствени центъра на действието, аристократичните салони и пансиона на мадам Воке, и обяснението какво постига Балзак с контраста между тях. Оттук нататък разработката подрежда амбициите и страстите на героите: какво търси дядо Горио, какво привлича Йожен Растиняк и каква е идеята на бившия каторжник Вотрен, за да се открои кое е общото между всички тези различни цели. Централна за анализа е властта на парите като мяра за стойността на човешките отношения. Разгледано е как се променя мястото на Горио в пансиона с намаляването на богатството му, каква е ролята на възпитанието, което сам е дал на дъщерите си, и защо авторът съпоставя времето на преуспяващия търговец с времето на разорения баща. Отделен акцент е поставен върху трите възможни пътя към върха на обществото, между които Растиняк трябва да избере, и върху съветите, които получава от виконтеса дьо Босеан и от Вотрен. Двете „диагнози“ на висшето общество са дадени с цитати в самия текст на анализа, а изводите от тях остават за прочит. Разгледана е и метафоричната роля на пансиона: подредбата, атмосферата и „вонята“, която се превръща в образ на морала на обитателите му. Финалната част обобщава конфликта, който стои в основата на творбата: между изначалните човешки ценности, от една страна, и прекомерните страсти и амбиции, от друга. Анализът е подходящ за подготовка на съчинение и на изпит върху „Дядо Горио“, за характеристика на образите на Горио, Растиняк и Вотрен и за темата за парите и нравственото падение в реалистичния роман.
Етажите на пансиона „Воке“: личност и общество в романа „Дядо Горио“ от френския писател Оноре дьо Балзак. Анализ
Защо един пансион в Латинския квартал може да се чете като умален модел на цяло общество: оттук започва разработката върху „Дядо Горио“ и връзката между личността и средата, която я оформя. Началото поставя романа в замисъла на „Човешка комедия“: как Балзак стига до идеята за грандиозния цикъл, към кой негов дял принадлежи „Дядо Горио“ и какво самият писател заявява за задачата на романиста в писмо от 1834 г. Оттам е изведена и водещата теза на анализа, че човешката личност се моделира от социалната среда. Същинската част разглежда пансиона „Воке“ като социална сцена: кои са обитателите му, каква прослойка представлява всеки от тях и по какъв признак се разпределят местата им в йерархията. Проследено е движението на дядо Горио по етажите на пансиона и какво стои зад всяка следваща, по-мизерна стая, без анализът да изчерпва изводите, до които води тази история. Отделен акцент е поставен върху двете сюжетни линии и върху начина, по който те се преплитат и разменят тежестта си. Разгледан е контрастът като основен похват: между героите и вещите около тях, но и между самите Растиняк и Горио, чиито пътища се пресичат в един и същ дом. Значително място заема нравственият избор на младия Растиняк: с какво възпитание пристига в Париж, кои гласове звучат около него и как новите дрехи се оказват първата стъпка към смяната на ценностите. Разгледани са и оценките за парижкото общество, изречени от Вотрен и от виконтеса дьо Босеан, както и предсмъртната равносметка на самия Горио. Финалната част обобщава какво внушава Балзак за любовта, брака и парите във времето, което изобразява, и защо съдбата на един млад провинциалист се разчита като щрих към съдбата на цяло поколение. Разработката е подходяща за подготовка на съчинение и за час по литература върху „Дядо Горио“, за преговор на образите на Горио, Растиняк и Вотрен и за темата за личността и обществото в реалистичния роман.
Реалистичното изображение на времето и нравите в романа „Дядо Горио“ на Оноре дьо Балзак - Подробен анализ на откъса от романа с въпроси и отговори
Романът е разгледан подробно и с внимание към метода на писателя. Началото представя Оноре дьо Балзак, роден през 1799 г. в град Тур в Западна Франция, и произведението. Следват сюжетът и рубрика за разтълкуване на текста, а после раздели за жанра и художествените особености и за сюжета и композицията. Отделна част разглежда детайлността и предметността на изображението, тоест онова, което прави прозата на Балзак разпознаваема, и художествения метод като цяло. Следват проблемите и конфликтите, а после ценностите, идеите и посланията, разделени на две големи теми: бащината любов и пагубната власт на парите. Последният раздел поставя текста в контекста на своето време. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за писмен текст и за реферат. Разделът за детайлността и предметността обяснява защо описанията у Балзак са толкова обстойни и защо те не са излишни, а носят смисъл. Отговорите се опират на конкретни моменти от откъса. Обемът е голям, а подредбата по елементи улеснява намирането на нужното при подготовка. Задачите дават материал и за самостоятелна писмена работа, а не само за проверка на прочетеното.
Между безнравствения океан на обществото и саможертвата на бащинската любов - възходът на Растиняк и падението на Горио. Подробен и разширен литературен анализ на „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак с въпроси и отговори
Романът е разгледан заедно с целия метод на своя автор. Началото проследява жизнения и творческия път на Оноре дьо Балзак, роден през 1799 г. в град Тур в семейство без аристократичен произход. Следват раздели за реализма и за мястото на романа в неговата поетика, за романа, повествователя и обществото и за героите. Отделна част съпоставя писателя с романтизма и с класиката. После идва анализът на самата творба. Въпросите са разделени на две части: първата пита кои детайли са привлекли най-силно вниманието и защо, защо романът е озаглавен именно така и как се оценява трагедията на бащата, а втората разглежда характерните черти на жанра роман. Петнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Съпоставителните връзки с романтизма и с класиката са рядкост в училищните разработки и точно те показват какво е новото у Балзак. Отговорите се опират на конкретни моменти. Обемът е голям, а подредбата по теми улеснява намирането на нужното. Отговорите се опират на конкретни изречения от текста и не преразказват съдържанието, а го тълкуват.
Пансионът, салоните и цената на успеха: анализ на романа „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак
Подреден по раздели разбор на един от най-известните романи на Оноре дьо Балзак, който тръгва от историята на самата книга: къде и кога е публикувана за първи път, как авторът я преработва през годините и как сам скицира замисъла си в записките си. Частта за сюжета проследява трите паралелни линии, всяка обединена около отделна фигура, и показва как те се преплитат чрез един общ за тях герой. Тук е обяснен и специфичният похват при организацията на художественото пространство: противопоставянията високо и ниско, център и периферия, широко и тясно, както и начинът, по който преместванията от стая в стая в пансиона на мадам Воке разказват цяла съдба почти без думи. Следва разглеждане на жанра и на чертите на романа на социалния реализъм, с понятия като типични герои в типични обстоятелства и историцизъм. Обширният раздел за героите представя Горио, Растиняк, Вотрен, дъщерите Анастази и Делфин, мадам Воке и нейните пансионери, като показва защо всеки от тях е социален тип, а не просто отделен характер, и в какъв смисъл истинският главен герой на романа е самото френско общество. Отделно е обяснен похватът на обрисуване на героя чрез вещите и жилището му. Композицията е разгледана по четирите части на романа, с внимание върху характерната за Балзак дълга експозиция и върху това кои епизоди поемат ролята на кулминация, развръзка и епилог. Разделът за темите подрежда основните проблемни линии и посочва повтарящите се знаци, чрез които те се реализират художествено. Историческата част изяснява епохата на Реставрацията и защо тя е удобна почва за спекулации и тъмни сделки, а финалната мозайка добавя любопитни факти за филмовите интерпретации на Балзак и за героите, които преминават от един негов роман в друг, заедно с показателен откъс. Разработката е подходяща за подготовка на урока по литература, за домашна работа, за преговор преди класно съчинение и за отговор на литературен въпрос.
Трагедията на бащинската любов и лицемерието на парижкото общество. Подробен и разширен литературен анализ на „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак с въпроси и отговори
Романът е разгледан по всички елементи на литературния анализ. Началото представя Оноре дьо Балзак, живял от 1799 до 1850 г., един от най-значимите представители на френския социален реализъм. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Отделни части свързват литературата с историята и добавят любопитни подробности за епохата. Въпросите и задачите изискват накратко да се представи животоописанието на писателя, да се изложи творческата история на романа, да се разкаже какво се случва чрез трите паралелни сюжетни линии и да се обясни в какво се изразява особената организация на художественото пространство. Седем въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Обемът е голям, а подредбата е ясна, така че разработката служи и за цялостна подготовка, и като справочник. Проследяването на трите паралелни сюжетни линии е ключът към романа, защото обяснява как отделните съдби се събират в една картина на обществото. Отговорите са разгърнати и подходящи за реферат по темата. Обемът е голям, а подредбата по елементи улеснява намирането на нужното.