Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл) има критично отношение към обществените нрави и морала на времето, в което живее. Творческият му поглед е реалистичен, насочен към типични социални явления на епохата, в която конфликтни исторически събития (1830 г. - отнемане кралската власт на Бурбоните, и 1848 г. - обявяване на т. нар. Втора република) променят човешките нрави. Балзак открива социалното съдържание на нравствени проблеми, които реалистично изобразява в своето респектиращо с обема си романово творчество. Създава живи и колоритни образи на герои, които са индивидуални по характер, но типични като нрав. В пъстрия калейдоскоп на живота авторът наблюдава повтарящи се мотиви на човешко поведение - следствие на конкретни житейски обстоятелства. Хората са различни, социалната им съдба - също, но крайните екзистенциални резултати - еднакви. Всички в определен момент от живота си се оказват губещи, макар и по различен начин. Героите на Балзак влизат в нравствен конфликт първо с морала на обществото, а след това и със себе си. Те избират по съвест, приемат или отхвърлят конфронтацията. Ако влязат в конфликт с порочния, лицемерен морал на обществото, губят битката, но и възможността да постигнат идеалните си нравствени цели. Почтеността никога не побеждава. Във втория алтернативен вариант (отказ от съпротивление и борба) стават конформисти, адаптират се към обществената безнравственост, като губят своята почтеност.
Балзак изправя героите си пред нравствената безалтернативност на своето време, отричайки фалшивия морал със средствата на социалния реализъм - художествено течение, характерно за развитието на френската литература през XIX век. Драмата на героите в „Човешка комедия” е дълбоко лично преживяване за Балзак. Той смята, че в художествения процес на изображение творецът трябва да участва активно, ангажиран с разума, сетивата и въображението си. Основна художествена цел за Балзак е „светът да бъде изобразен такъв, какъвто е", т. е. да се открие неговата социална и нравствена същност. Това е реалният образ на действителността, изразен чрез типичното в повтарящи се жизнени обстоятелства, в които човекът реагира според индивидуалността на характера си. Така са създадени и типичните образи на героите в романа „Дядо Горио”. Те проявяват индивидуалното за своя характер, но типичното за нравствения облик на социалната и обществена прослойка, към която принадлежат.
Творбата е написана през 1834 г., но развитието на сюжетното действие поставя нравствен акцент върху събития от обществения живот в Париж през 1819 г. Повествованието разкрива целите, намеренията или равносметката от постигнатото в живота на героите - наематели в пансиона на г-жа Воке. Мястото на действието като художествена среда е конкретизирано. Романът започва с описание на „дома Воке". Именно оттук тръгват събитийните нишки за разгръщане на индивидуалната драма и разкриване човешките съдби на героите, представители на определени обществени прослойки. От всичал наематели Балзак отделя най-типичните като характер и нрав. Това са г-жа Кутюр, „млада девойка на име Викторин Тайфер", старецът Поаре,„четиридесетгодишен мъж с черна перука и боядисани бакенбарди, който се представяше за бивш търговец и с наричаше Вотрен", „стара мома - госпожица Мишоно", „бивш фабрикант на фиде, който нямаше нищо против да го наричат дядо Горио" иЙожен дьо Растиняк, „дошъл в Париж от околностите на Ангулем да следва право". Особен интерес авторът проявява към съдбите на трима от тях: дядо Горио, младия Йожен дьо Растиняк и Ветрен. Те се срещат в пансиона на г-жа Воке. Атмосферата е потискаща. Авторският коментар задълбочава угнетяващото въздействие на художествената среда върху психонастроенията и духовните преживявания. Естетическите внушения на повествованието създават негативни възприятия у читателя. Налагат се усещанията за екзистенциална грозота и психологичен дискомфорт: „В Париж няма по-ужасен квартал, нито, право казано - по-неизвестна улица. „Ньов Сент Жонвиев" е като бронзова рамка за този разказ, единствената, която му подхожда, и никакви тъмни тонове и мрачни мисли не ще бъдат достатъчни, за да подготвят читателя за него."
Потискащо впечатление създава и детайлното описание на къщата. Тя е на четири етажа, с мансарда, „боядисана с онзи жълт цвят, който придава отвратителен вид на повечето парижки къщи... " От общото панорамно описание Балзак преминава към конкретния художествен „интериор” и „екстериор” на „дома Воке”. Той има своя атмосфера, наситена с определено психологично съдържание. То е не толкова внушено, колкото изразено сетивно. Отвсякъде се носи „миризма на нещо спарено, мухлясало, гранясало" Атмосферата в „дома Воке" и неговият интериор са естетически предпоставки за определяне социалния статус на наемателите.
Те са загубили битката с живота и се намират на неговото социално „дъно”. За някои той започва, както е за младия Растиняк, но за други е към своя край. Красноречив пример за това е съдбата на дядо Горио. Началото и краят на социалната „човешка Комедия" са в личната драма на тези двама герои. Растиняк е въплъщение на младежкия идеализъм и дръзката вяра, че ще превземе с възможностите си аристократичния свят на Париж. Дядо Горио с печалния край на живота си е доказателство за неоснователния оптимизъм на студента по право. Житейските контрасти на социалната действителност превръщат художествените образи на двамата герои в антиподи. Но в своето различие те допълват общата критична оценка на автора за морала и нравите на епохата.
Дядо Горио доживява дните си в оскъдица и бедност сред потискащата атмосфера на пансиона „Воке”, изоставен от дъщерите си - Делфин и Анастази. Те се срамуват от своя баща. Всяка от тях заема високо обществено положение в аристократичния свят на Париж. Делфин е баронеса дьо Нюсенжан, а Анастази - графиня дьо Ресто. Появата на татко Горио в новия им, „високо благороден" живот ги унизява, разкрива на показ техния плебейски произход, макар че аристократизмът им е „купен” с плебейските пари на дядо Горио - човек без добри маниери и аристократична титла, за зла беда и техен баща. Нравственият проблем за конфликта между поколенията е поставен. Той има социално съдържание. Между дядо Горио и дъщерите му застава фалшивият морал на общество със съмнителни критерии за нравственост. Успехът, славата и общественият престиж се купуват. Те струват пари. Губиш почтеността си, но ставаш известен и прочут. Лицемерният обществен морал налага нови критерии за човечност. Те са безнравствени. Балзак критикува социалните и нравствени пороци на своето време, разкривайки човешката драма на своя герой - дядо Горио.
Находчиви предприемчив, той успява да забогатее. Натрупва състояние чрез търговски спекулативни сделки със зърнени храни. Социалният му статус се променя. Обикновеният работник става производител на фиде. Парите му носят успех и Горио вярва, че те са „ключ” към човешкото щастие. Обича безумно дъщерите си. За да ги направи щастливи, не отказва да изпълни нито едно от суетните им желания. Той „купува” с подаръци и материални облаги своето щастие, а не тяхната любов. Парите стават самоцел за Делфин и Анастази. Човешките взаимоотношения, дори и обичта към бащата, приемат за сделка. Всичко се купува. Друг критерий за човешко щастие те не познават. Той е формиран още в детството им от „сделката”, която любящият ги баща негласно сключва с тях. Ако имаш пари, ще получиш уважение и любов. В противен случай, дори и собствените ти деца те изоставят. Морални угризения Делфин и Анастази нямат. Нравствените последици остават за дядо Горио. Той заплаща скъпо за личната си човешка драма. Става жертва на собствения си морал, формиран от обществените условия на живот. Горчива е равносметката на героя, осъзнал, че воден от най-искрени чувства, е „плащал”, за да бъде унизяван. Вместо любов е заслужил презрение. Моралът на обществото и наложените представи за родителска и бащина обич са отразени в действията и постъпките на дядо Горио. Несъзнателно се е съобразявал с общоприетата непочтеност. В дълбоко изстраданото си нещастие той разбира, че поведението му е било „безнравствено”. То е следствие от деформираната представа за обществен, но и социален престиж, който изключва щастието и обикновената човешка радост да обичаш искрено и да си обичан безкористно. Преди смъртта си дядо Горио прозира пропиления нравствен смисъл на живота си: „Прекалено голяма беше моята обич, затова те не можеха да ме обичат. Бащата трябва да бъде винаги богат, той трябва да държи юздите на децата като на калпави коне. А пъказ се влачех на колене пред тях... Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи... а аз толкова ги обичах, че пак ходех при тях като комарджия в игралния дом. Дъщерите ми бяха моят порок;... Живеех, за да ме унижават, обиждат... понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи на щастие, дребна, срамуваща се радост..."
Страдащият, дълбоко оскърбен баща разбира и трагедията на собствените си деца. Негова е вината за тяхното нравствено престъпление. Научил ги е да получават, а не да дават любов. За тях обичта има само материален израз. Парите, богатството са повод за дядо Горио да декларира чувствата си, но не и да ги изрази искрено. Обичта му остава скрита, потисната. Той се радва на тяхното материално „щастие”, което погубва естествените пориви на емоциите им. Делфин и Анастази не могат да бъдат други, освен студени, пресметливи и практични дъщери, които не изпитват привързаност и дълбоки чувства към своя баща, защото той не им е показал своите. Любов без пари, обич без финансови гаранции те не познават. Дядо Горио е наказан. Той е виновник за поведението на любимите си дъщери: „вината е моя, аз ги научих да ме тъпчат. Приятно ми беше... и най-прекрасната природа, и най-добрите души биха се провалили при такъв любещ баща. Жалък човек съм аз и справедливо съм наказан. Моя е вината за несполуките на дъщерите ми, аз ги разглезих."
Свидетел на нравствените предсмъртни терзания на дядо Горио е младият Йожен дьо Растиняк. Той има амбицията да покори Париж. Намеренията му са почтени, макар и обсебен от честолюбиви помисли. Все още не е покварен, вярва в собствените си възможности. Убеден е, че те са достатъчно средство за извоюване на достойно място В парижкия аристократичен елит. Но действителността се оказва коренно противоположна на утопичните му идеални представи за бърз личностен успех. Той зависи не от човешките способности, а от висшите протекции в аристократичните салони. Успехът е сделка, при това твърде срамна и унизителна. Ако имаш сили да заплатиш с почтеността си, ще преуспееш. В противен случай ще бъдеш честен, неуспял човек с възможности и дарби. Растиняк е принуден да избира. След съветите на неговата далечна родственица - виконтеса дьо Босеан, той е почти без алтернатива. Казаното от нея е красноречиво доказателство за величието и падението на човека, поддал се на порочната съблазън да получи власт, пари и слава единствено срещу собственото си унижение. Виконтеса дьо Босеан е искрена в иронията си към морала на аристократичното съсловие, към което самата тя принадлежи. Нищо не може да промени. Жертва е на фалша и лицемерието на своята среда. Интелектуалната дистанция към наблюдаваното граничи с презрение. Виконтеса дьо Босеан съветва Йожен дьо Растиняк не без известна доза на женско кокетство,в което все пак прозира горчивото разочарование на излъгания, измамен човек, който единствен носи вина за унижението си: „Вие искате да се издигнете, добре, ще ви помогна. Ще разберете колко е дълбока покварата на жените, ще измерите жалката суета на мъжете. Макар че съм чела книгата на живота, все пак се намериха страници, които ми бяха неизвестни. Сега знам всичко. Колкото сте по-хладно пресметливи, толкова по-далеч ще стигнете..., ако изпитвате истински чувства, крийте ги. крийте ги като съкровище; никога не го издавайте - иначе сте загубен: няма да бъдете палач, а жертва. Ако се влюбите, добре пазете тайната си... За да опазите отсега тази любов, която още не съществува, научете се да не вярвате на хората... Ако жените решат, че сте остроумен и талантлив, и мъжете ще го повярват, стига сам да не ги опровергаете... Тогава ще разберете какво е висшето общество -сбирщина от измамени и измамници."
Йожен дьо Растиняк сам се убеждава във фалшивия морал и суетно афишираната мнима почтеност на висшето общество. На погребението на дядо Горио, вместо дъщерите му, присъстват техните празни карети с аристократични гербове. Алтернатива за младия амбициозен студент действително не съществува, но той не се отказва от целта си. Ще завладее аристократичния елит на Париж, като не забравя съвета на виконтеса дьо Босеан да не бъде от категорията нито на измамените, нито на измамниците. За това се изискват възможности и безспорно - индивидуални личностни качества. Едно типично явление - желанието за успех в безнравствеността на времето - получава блестяща реализация чрез индивидуалните действия и постъпки на Йожен дьо Растиняк - главен герой в други творби на Балзак от грандиозния замисъл на „Човешка комедия” .
В своя път към висшето общество той следва съветите и на Вотрен, всъщност избягалия каторжник Жак Колен, намерил най-доброто убежище в пансиона на г-Жа Воке. Поставеният извън закона Вотрен носи дълбоко потиснато разочарование от обществената действителност, от нейните несправедливи закони и несъществуващ морал, формирал е своя философия. Скритата престъпност на неморалното общество превръща човека в престъпник и го поставя извън закона. Вотрен не вярва в почтеността. Светът е несъвършен, човекът - също. Лицемерието е навсякъде. Най-голям враг на обществото е порядъчният човек. Размислите на избягалия каторжник Жак Колен за престъпната същност на живота са друга художествена форма за социална критики на обществените нрави и морал: „ Така че порядъчният човек е общ враг…В Париж порядъчен човек е този, който мълчи и отказва да дели..., ако искате да се издигнете бързо, още отсега трябва да сте богат или да изглеждате богат..., а щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията. В това се състои целият морал на нашето време... Човекът си е несъвършен. Той е повече или по-малко лицемер, а глупците казват , че е нравствен или безнравствен... Ако сте издигнат човек, вървете право към целта и горе главата. Но ще трябва да се борите срещу завистта. Клеветата, посредствеността, срещу всички."
Йожен дьо Растиняк научава достатъчно за нравствеността и морала на обществото, към което се стреми. Иска да преуспее, да завоюва своето място в живота. Има цел, от която няма да се откаже. Но средствата за действие ще избира не само той, а и грубата реалност на покварената обществена действителност. Личният житейски път на Йожен дьо Растиняк е индивидуален щрих към типичната съдба на хиляди млади хора, живели през първата половина на XIX век във Франция. Балзак отрича социалните контрасти на своето време, породили личното страдание и нравствената човешка драма на героите в романа „Дядо Горио”.
@bgmateriali.com
