Старогръцката литература изобилства от различни трактовки на древните митове. Така срещаме няколко варианта на произведения, изградени върху един и същи мит. Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии върху легендата за Орест и сестра му Електра. В основата на произведенията стои разказа за семейството на Агамемнон. Легендарният владетел, участвал в десетте години на Троянската война загива от ръката на невярната си съпруга. Коварният план на Клитемнестра и любовника й Егист, погубват един от най-смелите войни на древна Елада. Въпреки протестите на народа на престола се възкачва убиецът Егист. Последвалите трагични събития имат за цел да накажат престъпниците и да възстановят нарушената справедливост. Богините отмъстителки - Ериниите, водят Орест, сина на Агамемнон към отмъщение за пролятата бащина кръв. С помощта на сестра си Електра, Орест успява да убие Егист и майка си Клитемнестра. Въпреки че възстановява нарушената справедливост, убийството на майката е тежко престъпление според неписаните божии и човешки закони. Престъпление, заради което Орест е преследван от богините на отмъщението - Ериниите навсякъде.

Митът за Орест и Електра разкрива другата страна на човешката същност. В него няма епични сражения, няма антични герои, които да доказват качествата си на бойното поле. В него са разкрити низките човешки страсти, които нямат нищо общо с възвишения героизъм на древността. Затова можем да кажем, че този мит е своеобразна дегероизация на човешките страсти.

При многократното му разработване прави впечатление особеното внимание, което се отделя на Електра. В произведението на Есхил "Хоефорите" Дъщерята на Агамемнон и Клитемнестра е натоварена с кощунственото поръчение да извърши надгробен ритуал, с който да умилостиви духа на загиналия от ръката на съпругата си микенски цар. Младото момиче е обхванато от гняв срещу убийците на баща си. То тайно се надява да отмъсти за него с помощта на прокудения в изгнание брат. Девойката извършва ритуала, отправяйки молитва към боговете за справедливо възмездие. В следващите епизоди Орест се завръща и Електра го разпознава. Синът на Агамемнон убива Егист и майка си и така отмъщава за смъртта на баща си. Есхил определя на Електра второстепенна роля. Образът й не е задълбочен, предаден е схематично, без задълбочени психологически анализи.

В трагедията на Софокъл образът на Електра е задълбочен и правдив. Младата жена е представена като силна личност, която не се бои да воюва за принципите си. Тя ненавижда Егист, не може да го гледа как всеки ден, облечен с дрехата на баща й, с царски жезъл в ръка, сяда на престола. Тя мрази и майка си, която убива съпруга си и в дните за помен устройва пиршества. Електра не крие желанието си за мъст. Когато сестра й Хрисотемида й съобщава, че злодеите се канят да я заключат в отдалечено от двореца подземие, тя не се разколебава. Сърцето й прелива от болка и омраза към убийците на баща й. Тя вярва, че ще успее да отмъсти с помощта на брат си Орест. Неочаквано пристига съобщение за смъртта на Орест. Електра не пада духом. Тя е твърдо решена да възмезди убийците. Тя предлага на сестра си да й помогне. Хрисотемида обаче не притежава нейната смелост. Тя смята, че плановете на Електра са безумни. Останала сама смелата девойка не се отказва. Тя решава със собствените си ръце да накаже убийците.

Този момент наподобява друго произведение на Софокъл - трагедията "Антигона". И в двете произведения имаме две сестри, изправени пред съдбовен избор. Едната проявява смелост и готовност с живота си да защитава принципите си, а другата е слаба и безволева. Контрастът между Електра и сестра й Хрисотемида и последвалото решение на Електра сама да търси възмездие представляват кулминацията при разкриването на образа.

Вълнуваща е сцената на появата на Орест и на неговото разпознаване. Електра познава брат си по кичура коса и следите от стъпки, които открива на гроба на баща си, както и по дрехата, която сама е изтъкала преди раздялата с брат си. Планът за отмъщение е пресъздаден съвсем накратко в края на драмата, тъй като основно място в нея авторът отделя на образа на Електра. Подобно на Антигона, тя притежава изключителна духовна сила. Девойката проявява твърдост и целеустременост, готова е с всички сили да отстоява принципите си, изградени върху неписаните човешки закони. Нейна висша цел е възстановяването на потъпканата справедливост. Електра не може да живее с мисълта за жестокото престъпление, извършено от майка й, не може да прости коварството на Клитемнестра. Човешки страсти и слабости са неразбираеми за нея, те не могат да оправдаят жестокото убийство. Единственият начин за възстановяване на нарушената хармония Електра открива в отмъщението и в смъртта на убийците. Отново се сблъскваме с дегероизация на човешките страсти, защото след осъщественото отмъщение Електра и Орест страдат от типичните за обикновените хора терзания на съвестта. Те не могат да преодолеят ужаса от майцеубийството. В крайна сметка се оказва, че тези, които търсят възмездие също извършват престъпление. Електра и Орест извършват непростим грях, убивайки майка си. Те прекрачват написаните закони и също подлежат на възмездие. Психологическият момент на терзанията на майцеубийците е изключително силен в трагедията на Еврипид. По-достоверно и правдиво са предадени и сцените на отмъщението. Орест убива без колебание Егист, но когато трябва да прониже собствената си майка той дълго се колебае. Измъчван от терзания той не смее да посегна на Клитемнестра. Едва след подканяне от страна на Електра и след като закрива с плащ лицето си той извършва убийството.

Еврипид отделя почти целия екзод, за да разкрие душевните терзания на майцеубийците. При разкриването на душевното им състояние той проявява забележителен психологизъм. В думите на героите звучи разкаяние за страшното деяние, а хорът е напълно съгласен с тяхното самоосъждане. Майцеубийството не може да бъде акт за възстановяване на нарушената хармония. То се отхвърля като непростим грях, като жестоко престъпление срещу писаните и неписани човешки и божии закони.

Старогръцката литература се отличава с многопластовост и всеобхватност. Светът на античния човек е свят на богове и герои, свят, в които властва героичното начало. Епични битки, в които побеждават силата и храбростта, съпътстват човечеството в зората на цивилизацията. Това не означава, че човекът в онези времена не притежавал низки страсти, че не е познавал страха, коварството и подлостта. Напротив, в човешката същност винаги е имало и добро и зло. Митът за Орест и Електра доказват това. Измяната и предателството на съпругата, убийството на Агамемнон и последвалите го трагични събития превръщат "Електра" в дегероизация на човешките страсти, в доказателство за сложността и противоречивостта на човешката природа.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave