Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути” е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо. Тя страда за страшния и опасен път на сина си, но същевременно се гордее с избора му. Тя се раздира от нежелание и желание. Не иска да го загуби, но не може и да го спре.

Нещастна и тъжна е тя, но само пред нея синът може да сподели своите разочарования от настоящето и съкровените си желания за бъдещето. Тя е истинска майка - духовна опора и утеха за сина си. Тя е една от българските майки юнашки. В душата й се преплитат сложни изживявания - нежна любов и силно страдание, тъга по чедото и майчино щастие от смелостта му. Съвсем по човешки надделяват болката и скръбта.
Голяма е мъката, защото Чавдар й е единствен: „Ти си ми, синко, едничък..." Тежи й много, че детето й се измъчва, защото и то я обича. Иска да го утеши и дава съгласието си то да отиде при баща си. Човек трябва да избере предизвикателството на съдбата.

Майката избира страданието, като изпраща сина си да се бори за свобода. Взетото решение е изстрадано. В него е обаянието и духовната й красота.

Голяма и безгранична е обичта на майката към нейните деца. Това проличава и в поемата „Хайдути" на Христо Ботев.

Майката е загрижена за бъдещето и живота на единствения си син и страда, когато разбира за огромното му желание да отиде при баща си - хайдутина Петко Страшника. Тя обаче оценява неизбежността на борбата за справедливост и свобода. Въпреки огромната мъка, която носи у себе си, тя не го спира да поеме пътя на своя баща, макар да предчувства трагичния изход от този избор. Това, от една страна, е примирението на майката с нейната съдба, но от друга – тя е пример за майка, истинска българка.

В творчеството на редица наши поети и писатели е отредено не малко място на майката като всеотдайна, силно любяща своите деца, нравствена опора за тях в трудни моменти на избор.

Не само да възвеличае майчината обич и привързаност към рожбата й, но и да разкрие силата на свободолюбивия й дух, Христо Ботев отделя специално място на майката в поемата си „Хайдути". Великолепен е нейният образ. Поетът е изразил дълбокото си преклонение, синовния си дълг и почитта си към онази, която му е дала живот. „Българска майка юнашка” е тя, но и майка страдалка. Чрез драматичната картина на раздялата между раздвоената от вътрешни терзания майка и единственото й дете, е разкрита любовта към отечеството.

Майката знае, че трябва да се раздели с най-ценното в живота си - детето, което е очаквала с толкова трепет, отгледала го е с много любов и грижи! Тя се тревожи, че едва ли ще прежали сина си, но тя е „майка юнашка" и е подготвена за този момент още от деня, когато е свързала живота си с Петко Страшника. Осъзнава, че делото на борците за свобода трябва да бъде продължено, че приемствеността в борбата трябва да се осъществи. А синовете са тези, които трябва да заменят бащите и да доведат до победен край започнатото дело.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave