■ ЩО Е ФОЛКЛОР?

Думата фолклор (от английски: folk – народ и lore – знание, наука) означава народна мъдрост, народно знание.
Фолклорът е изкуство, което е сътворено от народа. То представя в художествени образи натрупания през вековете опит, свързан с неговата история, с опознаването и овладяването на природата. В него са изразени мечтите, стремежите, вярванията и обичаите на народа; изобразен е неговият живот в делнични и празнични дни.
Думата фолклор се използва с две значения. В по-широк смисъл означава цялата култура на народа – не само народното изкуство, а народните вярвания, знания и обичаи заедно с музиката, танците, живописта...
В по-тесен смисъл под фолклор се разбира фолклорната словесност. Това са художествени текстове, създадени от определен човешки колектив, които се разпространяват в неговата среда и разкриват неговите традиции.
Фолклорните текстове не са свещени като митовете. Хората не вярват, че историите, за които се разказва в тях, са се случили така, както са представени. Вярват обаче в истините за живота, които разкриват, и следват поуките, които внушават.
Във фолклорните текстове се повтарят образи и теми, без да се конкретизират мястото и времето на случките. Така се постига усещането, че в живота никога нищо не се променя, а само се повтаря в кръг.
Върху народното изкуство се изгражда художествената култура на човечеството. На основата на фолклорната словесност възниква и се развива художествената литература.

■ КОЙ СЪЗДАВА ФОЛКЛОРНАТА СЛОВЕСНОСТ?

Фолклорът е творчество на родовата общност. Тя може да се нарече и традиционна, защото животът на хората в нея изцяло е подчинен на традициите. Обичаите се пазят ревниво и се препредават от поколение на поколение.
Родът е група от хора, които са свързани помежду си с кръвна или брачна връзка. Кръвна е връзката между родители и деца, а брачна - между съпрузи.
Хората, които са живели в онова време, общували най-вече помежду си. Познавали се добре, били близки и споделяли радостите и тревогите си. Отделният човек се чувствал неразделна част от рода си и работел за общото благо.
Съвременното общество е много различно от традиционното. Днес отделният човек е no-независим от останалите членове на рода си, може да взима самостоятелно решения за съдбата си и да осъществява сам целите си. Но и днес спазваме традиции, които сме наследили от предците си, и сме щастливи, когато се чувстваме част от един сплотен род.

■ КОИ СА ЦЕННОСТИТЕ НА ТРАДИЦИОННАТА ОБЩНОСТ?

Най-голямата ценност за човека от родовата общност е съхраняването, опазването и продължаването на рода. За да запазят целостта му, предците ни създават неписани закони – нравствени правила за поведение. Те трябва да се спазват от всеки член на общността.
На особена почит е най-възрастният мъж в рода – патриархът. Неговата дума е закон за всички останали. В рода са на почит сговорът, предаността, трудолюбието, скромността, честността. Цени се всичко, което принадлежи на рода и го пази от глад, бедност и духовно заличаване – земята, домът, вярата, езикът, обичаите. Незачитането на тези родови ценности предвещава беда, разруха, смърт. Ето защо строго са наказвали онези хора, които не се съобразяват с тях.

■ КАКВА Е ПРЕДСТАВАТА ЗА ПРОСТРАНСТВОТО ВЪВ ФОЛКЛОРНАТА СЛОВЕСНОСТ?

От една страна, хората от традиционната общност не си представят света по по-различен начин от създателите на митовете. Има народна песен, в която се разказва как Слънцето се влюбва в красива девойка и я издига с люлка на небето. В приказките пък се говори за юнак, който слязъл на долната земя и след това се върнал при семейството си на горната земя. Тези текстове разкриват представата на хората от традиционната общност за трите пространства, от които е изграден светът – небе, земя, долна земя. Основното противопоставяне в това деление е горе – долу.
От друга страна, фолклорните текстове представят и друго противопоставяне – светът е разделен на свой и на чужд. Свое е това пространство, което е познато на хората – селото, родният дом, нивата, градината. Тези места са безопасни, те са родова ценност, която трябва да се брани от посегателство.
Непознатото пространство е чуждо – гората, планината, морето, а също така – небето и долната земя. Това са места, където дебне опасност, а хората нямат защита.