ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ РОМАНА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“

 

          Романът „Железният светилник“ е изграден като семейна сага. Това означава, че светът в него е показан през живота на едно семейство. И това не е само семейството на Глаушеви, чиято съдба определя хода на романовото действие. Животът на всички българи е показан като битието на един род. А основните ценности на рода са кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество, предавано от поколение на поколение. В света на романа става дума именно за наследството на българите – това е тяхната земя, тяхната кръв, тяхната вяра и език. Наследството им се полага, макар че някои се опитват да им го отнемат, като оспорят тяхното естествено право.

          Също като живота на хаджи-Серафимовия род и родът на българите е заплашен от гибел. Нужна му е нова кръв, за да бъде продължен. И ако за рода на хаджи Серафим тази нова кръв идва с младия селянин Стоян Глаушев, за рода на българите решава-ща е ролята на неговия син Лазар. Независимо от младостта си той успява да заеме ролята на бащата, който води своите чеда към бъдещето. Но докато за биологичното семейство е нужно да се осигури материална основа за съществуване, то за целокупния български род основата, осигуряваща устояването, е знанието, просвещението.

          В повечето саги, които познаваме, бащиното наследство е символизирано от някакъв специален символичен предмет. Това може да е бащиният меч или бащиният скиптър, с които върху сина преминава отговорността за съхраняването на рода. В романа „Железният светилник“ ролята на този символичен предмет се играе именно от светилника. Неговият пламък е този, който ще помогне на българите да прогледнат в миналото, за да осъзнаят дълбочината на корена си, силата и достойнството си като общност. Неговата светлина обаче ще осигури и бъдещето, защото светил- никът е естественият център на дома, около който се събират членовете на семейството. Неговата светлина е тази, която позволява на младия Лазар да чете книгите, които отварят очите му, за да се превърне в народен водач. Именно затова светлината е основният символичен образ, изграждащ идейния заряд да романа. При всяка малка победа на героите в техния изпълнен с изпитания жизнен път разказвачът казва, че ги е водила светлината в душата им. Светлината от думите на рилския монах, оприличена на огнена капка, събужда у младия Лазар съзнанието за мисия. А и притчата, която той разказва на преспанци, за да покаже пагубната роля на гръцкото духовенство, също е свързана със светлината, която един калугер крие. На българите е нужна светлината на народностното самосъзнание, за да се запазят като род и да съхранят бащиното си наследство.

          Заедно с това обаче светлината не може да е винаги една и съща. За да се развива, българският род има нужда от нови хоризонти, от нови източници на светлина. Този нов източник символично е споменат в началото на втория роман от четирилогията – това е газената лампа, която младата невеста Ния внася в Глаушевия дом. Времето на железния светилник е отминало. Родът не само трябва да се съхрани, но и да се развива. Такава е повелята на новите времена. Следващите части на тетралогията ще покажат този процес, който в „Железният светилник“ само е загатнат. Но заветът на Отечеството вече е осъзнат – българите трябва да се борят с мрака на „тъмните времена“, за да пребъде тяхното родово дърво и жизнените сокове да потекат от корените към младите гранки в короната.

          Романът „Железният светилник“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

          Романът на Талев е едно от произведенията в българската литература, което в най-голяма степен е изградило чувствата, убежденията и нагласите на българите по отношение на „родното“ и „чуждото“. Талев пише този роман, воден от дълбоко съжаление, че историческата съдба на родната му Македония се е разминала с тази на България. И до днес много българи споделят неговите убеждения. От друга страна, македонците често са склонни да мислят за българите по начина, по който в романа българите мислят за гърците – като изкусители и асимилатори. На тази база все още се водят много спорове и възникват множество недоразумения. За да разрешим споровете и да избегнем противоречията, трябва да се вслушаме в съвета, който романът ни дава – да осветим миналото си, за да постигнем знанието, което ще ни покаже какво ни свързва и какво ни различава. Защото днес другият, различният вече не е враг или някакъв жив природен ресурс, когото да експлоатираме. Другият е приятел, единението с когото може да направи и двамата по-силни.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave