ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО
„БОРБА“, ХРИСТО БОТЕВ
Стихотворението „Борба“ е посветено на един чисто идеологически сблъсък. Идеите обаче са нещо абстрактно, докато целта на художествената творба е възможно най-силно да въздейства върху разума и чувствата на своите читатели, за да ги подтикне към действие. Ето защо светът, който творбата изгражда, е подчертано образен, символично разделен на лоша и добра половини. Въпреки че основният обект на изобличение е религиозното учение, изискващо страх и покорство, образите, с които е изградена тъмната половина на света, са подчертано библейски. Стилистиката и реториката на „Борба“ в много голяма степен повтарят образността именно на „Притчи Соломонови“, служещи си с такъв език, че да внушат своите нравствени послания по пътя на иносказателното внушение. Още в началните стихове образът на човешкото страдание се изгражда чрез въздействащите метафори на вълнуващата се ядно в жилите кръв, мрачния поглед, злобната памет, мъртвешкия сън и т.н. Причините за тези нещастия също са представени със запомнящи се метафорични образи – стадо от вълци в овчи кожи, оковаването на човешкия ум с тежки окови, тежкия хомот, влачен от света, целуването на тежката желязна ръка, „кожата да ти одере звярът“, „кръвта да ти змии изпият“ и т.н. В основната си част тези образи са заимствани от старозаветната книги „Притчи Соломонови“, „Книга на пророк Йеремия“, „Плач Йеремиев“, „Книга на Йов“, но също и от книгите на Новия завет – Евангелията и Апокалипсиса. Те са били познати на тогавашната публика и поради това са въздействали по-силно. Още повече, че зад тях стои авторитетът на една хилядолетна традиция.
Основната мисъл на творбата обаче е: Онуй, което вчера е било незиблема истина, днес е вреден предразсъдък. И тук стигаме до едно нерешимо противоречие. От една страна, „Борба“ иска да отхвърли „мъдростта“ на миналото, но от друга – да използва авторитета на неговото слово. И точно тук се вижда изключителното художествено майсторство на Ботев, който успява да превърне това противоречие в силно изразно средство. То се нарича оксиморон – стилистична фигура, която съчетава две или повече напълно несъчетаеми явления или определения. Текстът на „Борба“ изобилства от оксиморони – „свещена глупост“, „свестните у нас считат за луди“, „лъжи святи“, „тиран развратен“, изпратен в рая, притчи = глупост, „лъжливи уста слуша със вяра“, „бог не наказва, когато мрази“ и т.н. Именно оксиморонът е онова изразно средство, което най-успешно показва абсурда на утвърдените представи за света.
Освен чрез образите, рисуващи апокалиптичната картина на света, „Борба“ внушава непримиримото противоречие между двете основни идеи за ценностите, управляващи човешкия живот, и чрез използването на една устойчива реторическа стратегия. Тогавашните читатели са я познавали от глава пета на Евангелието на Матея, представяща проповедта на Исус към събралото се множество – т.нар. Проповед на планината. Цялото послание на Христос е изградено чрез противопоставянето – Слушали сте, че беше казано... аз пък ви казвам. Тази реторическа стратегия изгражда цялостната композиция и на „Борба“. В нея обаче има една очевидна неравностойност. Описанието на нещастията, сполетели човечеството заради сляпото следване на един грешен принцип, заема много по-голям обем от израза на противоположната позиция. Тя на практика е показана само в образа на борбата, вървяща към своя свещений конец, както и с лозунга Хляб или свинец. Причината за това е, че Ботев най-напред публикува само първата част на „Борба“, описваща „тъмната“ страна на света. Очевидно е възнамерявал да продължи с още една част, представяща противоположната позиция. По неясни причини обаче не го е направил, а публикува стихотворението в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, добавяйки само десет стиха. Но дори и в тях преобладава образът на кървавото и грешно царство.
Това противоречие е забелязано от тълкува-телите, които изразяват по този повод различни мнения. Според едни във финала се чувства недоизказаност, като се предава набързо онова, което трябва да се противопостави на обширно развитата картина на нещастията. Според други обаче именно краткостта и ударността на финала са основните достойнства на творбата, защото иначе неизбежно би се стигнало до описателност и монотонност.
@bgmateriali.com