ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК (1799 - 1850)


          Оноре дьо Балзак (1799 - 1850) е един от най-значимите представители на френския социален реализъм и сред най-влиятелните европейски писатели от XIX в. Той израства в семейството на държавен чиновник. Фамилията пътува и следва назначенията на бащата из цяла Франция. Едно от тях е в Тур, неголям град, но с привилегията няколко пъти през вековете да бъде столица на френските крале. Там се ражда Балзак и расте до осмата си година, след което е пратен в престижен интернат. За съжаление, ученето не му върви, поради което е преместен в лицей в Париж.
          Биографите описват детските му години като безрадостни. Говори се за студенината на майка му към него, за отглеждането му от гувернантка вън от дома. Въпреки това обаче, именно когато има проблеми в училище, майка му е тази, която се заема с образованието му, а до края на живота си подпомага финансово екстравагантните му и често разорителни сделки. След завършване на лицея Балзак следва право в Сорбоната. Желанието на баща му е да го направи нотариус. Така след дипломирането си Балзак започва работа в кантората на адвокат, близък приятел на семейството. Работата там обаче не е по вкуса на младия човек. Той мечтае да стане писател и през 1819 г. напуска. Наема малка мансарда в познатия като университетски център Латински квартал в Париж и се посвещава изцяло на писане.
          Първите му творби нямат успех. За около две години издава една трагедия и няколко романа под различни псевдоними, но никое от произведенията му не е забелязано от публиката. Едва през 1829 г. трудът му е възнаграден. Романът му „Шуаните“ с исторически сюжет става известен и оттам нататък Балзак постепенно трупа слава. Независимо от успеха писателят тъне в постоянни дългове. Причината е, че непрекъснато се впуска в авантюристични начинания. Инвестира в сребърни мини, чиито залежи отдавна са изчерпани. Основава издателство, но фалира. Купува печатница, а после и вестници, които обаче носят само загуби и е принуден да ги закрие. Сред рисковите му финансови проекти е отглеждането на ананаси в оранжерии с намерението да ги продава на парижкия пазар, но и това претърпява неуспех. Към безрезултатните му мисии се причислява и опитът му да влезе в политиката, като се кандидатира за депутат, но губи изборите.
          Основните жанрове, в които Балзак пише, са повестта и романът. Ранните му творби изпитват влияние от романтизма, който около 20-те - началото на 30-те години на XIX в. е във възход във Франция. Пример е романът му „Шагренова кажа“, чийто сюжет разказва за изпълняваща желания магическа кожа, която с всяко сбъднато желание се смалява, докато накрая предизвиква смъртта на притежателя си. Въпреки фантастичните елементи в творбата в нея вече се забелязва стремежът действителността да се описва по принципите на приликата и правдоподобието. Тази тенденция се задълбочава в следващите творби на Балзак, които постепенно се подчиняват на методите на социалния реализъм. Представянето на типични герои, поставени в типични обстоятелства – това е основният модел, по който се градят сюжетите на по-късните Балзакови творби. Сред най-известните са „Дядо Горио“, „Йожени Гранде“, „Гобсек“, „Братовчедката Бет“, „Възход и падение на куртизанките“, „Изгубени илюзии“.
          С времето у Балзак постепенно съзрява идеята да обедини произведенията си в общ цикъл. Назовава го „Човешка комедия“, което е отпратка към заглавието на поемата на Данте „Божествена комедия“. Намерението на писателя е да създаде една цялостна картина на съвременното му общество с всичките му пороци и конфликти. В цикъла творбите му трябва да се организират в три части: „Етюди за нравите“, „Философски етюди“ и „Аналитични етюди“. Този грандиозен замисъл остава недовършен поради смъртта на писателя.
          Балзак умира на 18 август 1850 г. в Париж едва няколко месеца след като се жени за голямата си любов, полската графиня Евелина Ханска, с която близо 20 години не могат да се съберат, тъй като обстоятелствата постоянно ги разделят. Предполага се, че причината творецът да напусне рано света е преумората, предизвикана от прекомерно писане. Твърди се, че работел по 14 - 17 часа на денонощие, постоянно съставял планове за нови и нови творби. Наследството от произведения, което оставя, е колосално. Днешните пълни издания на творчеството му обхващат близо 40 тома, като включват над 100, в това число и недовършени творби.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave