ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК – „ДЯДО ГОРИО“
(анализ)
ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Романът „Дядо Горио“ е част от „Етюди за нравите“ в подраздела „Сцени от частния живот“. Творбата излиза първоначално в списанието „Ревю дьо Пари“ в периода декември 1834 г. - февруари 1835 г. След множество редакции от страна на Балзак и промени на имена и герои се появява като самостоятелно издание през същата 1835 г. В следващите преиздания на романа корекциите продължават и това е нещо, присъщо за Балзаковия маниер на писане.
В записките на Балзак идеята за творбата е скицирана така: „Сюжет на Дядо Горио - добър човек - квартира среден клас - 600 франка доход - разпродава къщата си и живее оскъдно, предоставяйки приходите на двете си дъщери, които имат доход от 50 000 франка - умира като куче“. Заглавието насочва конкретно към образа на Горио, но на практика творбата пресъздава една широка картина на френското общество от първите десетилетия на XIX век.
СЮЖЕТЪТ
Действието в романа се развива през 1819 г. в Париж. В центъра е пансионът на мадам Воке и неговите обитатели. В хода на събитията съдбите им се преплитат със света на парижките салони, където властват интриги, подлост, завист и лицемерие, а над всичко са парите.
Открояват се три паралелни сюжетни линии, всяка от които е обединена около конкретна фигура. В първата се разказва за дядо Горио, бивш заможен производител на фиде, обеднял заради прекомерната си обич към двете си дъщери. Втората линия се движи около Йожен дьо Растиняк, беден студент, дошъл в Париж с намерението да го покори. Третата е свързана с Вотрен - избягал каторжник, който живее под прикритието на почтен гражданин, но се занимава с тъмни сделки. Тези три линии се преплитат в сюжетното действие, а свързващата фигура е Растиняк. Той става покровител на Горио, след като научава трагичната му история. Същевременно е изкушаван от Вотрен с пъклен план за забогатяване, според който трябва да се ожени по сметка и да се замеси в убийство. Растиняк отказва, но за малко да се поддаде.
В тези основни сюжетни нишки се вплитат и историите на дъщерите на Горио - Анастази и Делфин, омъжени за парижки благородници. Растиняк отново е ключова фигура. Той се опитва да заздрави връзките на Горио с дъщерите му до момента, когато разбира, че и тук свързващият елемент са само парите. В края на романа всяка от трите сюжетни линии има своята развръзка. Горио умира, изоставен от тези, които обича. Вотрен е арестуван за тъмните си дела, а Растиняк, разбрал пошлостта и безчовечността на обществото, продължава напред с предизвикателството към Париж: „А сега ще видим: аз или ти!“.
Специфичен похват при изграждането на сюжета на творбата е особената организация на художественото пространство. Отделните пространства са изградени на принципа на противопоставянето. Градят се серии от рода на: високо - ниско, център - периферия, широко – тясно пространство. Особено отчетливо е противопоставянето между център и периферия. В ролята на център са парижките салони, а на периферия - пансионът на мадам Воке, за който още в началото е подчертано, че „няма по-ужасен квартал“, нито „по-неизвестна улица“ в Париж от тази, където се намира. Разораването на Горио пък е представено чрез промяната на местата, които обитава в пансиона на мадам Воке. От най-хубавото и обширно помещение в къщата заради обедняването си той се мести от етаж на етаж във все по-малки помещения, за да свърши накрая дните си в тясна таванска стаичка.
ЖАНРЪТ
„Дядо Горио“ е роман и съдържа характерните особености на жанра. Това са повествователна форма, сюжет с множество събития и герои, развитие на действието в относително дълго време. Така и в творбата на Балзак се проследяват съдбите на значителен брой герои чрез серия от взаимосвързани епизоди от живота им. Представят се отношенията
помежду им и със средата, която обитават.
В „Дядо Горио“ са проявени най-характерните черти на романа на социалния реализъм. Описаното се придържа максимално близо до правдоподобието. Търси се отражение на реалната действителност, като акцентът пада върху конфликтите в обществото и социалното му разслоение. Основният проблем е отношението личност - общество. Споменатата формула - типични герои в типични обстоятелства - също е приложена. Представят се характерни социални типове, които са поставени в типични за времето ситуации, свързани с придобиване на богатство, на обществен просперитет на всяка цена, с кариеризъм, финансови спекулации и интриги. Отразено е и специфичното за реализма разбиране за историцизъм - човекът е изобразен като продукт на общество, в което нравите деградират, а материалните интереси са двигател на всяко действие.
ГЕРОИТЕ
Според заглавието на романа основен герой би трябвало да е дядо Горио. На практика основни герои са и Растиняк, и Вотрен. Важни за сюжетното действие са дъщерите на Горио, обитателите на пансиона на мадам Воке, както и посетителите на парижкАе салони. Тази пъстра галерия от образи съставя един централен герой в романа – френското общество от първата половина на XIX век. Този „основен герой“ е отличен от Балзак още в предговора към цикъла „Човешка комедия“, където обяснява творческата си задача - да опише „цялата социална действителност“, без да пропусне „нито един тип, нито един характер, нито една професия, нито една житейска форма, нито една обществена група“. В „Дядо Горио“ този замисъл се реализира чрез създаването на типични герои, представителни за даден социален слой или за тип поведение в обществото.
Преди да обеднее, дядо Горио принадлежи към заможното съсловие. Той е без аристократичен произход, поради което без достъп до висшите кръгове. За него обаче това е без значение, тъй като единствен смисъл на живота му е бъдещето на дъщерите му. Той е човек на дълга и честта, изцяло предан на семейството си. Трагедията му е, че живее в общество, в което тези качества отдавна са забравени. Затова и неблагодарността на дъщерите на Горио се разглежда не в аспектите на личната трагедия, а като нещо типично за съвременността, чиято основна ценност са парите, а не моралът.
Йожен дьо Растиняк произхожда от небогато благородническо семейство, което с цената на лишения го издържа, за да учи право. Вместо това Растиняк е обсебен от идеята да се издигне във висшето общество и всичките му усилия са посветени на това. Последните остатъци от съвестта му си отиват заедно със смъртта на дядо Горио, за когото той се грижи до последно като за роден баща. (Дори в предсмъртните му часове го назовава „татко“.) Това обаче не пречи на младия човек, амбициран да завладее Париж, след погребението на стареца да се отправи към светските салони - „там, където живееше онова виеше общество, в което искаше да се промъкне“. Името на Растиняк се превръща в нарицателно във френската култура. С него се назовава кариерист, който не подбира средствата и е готов на всичко, за да се издигне и преуспее.
Чрез фигурата на Вотрен и историята на криминалните му деяния се представя тъмната страна на обществото. Заедно с това чрез изказванията на Вотрен се произнасят едни от най-тежките присъди над настоящето. „Порядъчният човек е общ враг“ - твърди бившият каторжник, докато излага пред Растиняк философията си за съвременния морал и „вонята“ на живота. Верен на принципа на правдоподобието, Балзак изгражда образа, като използва реален прототип, негов съвременник. Това е измамник, станал известен с мемоарите си, в които разказва за мошеничествата си.
Обитателите на пансиона на мадам Воке и самата мадам Воке допълват галерията от типични за съвременността герои. За тази група хора Балзак споделя, че тя ,действително представяше в умален вид обществото с всички негови съставки“. Социалното разслоение & отразява чрез разпределението на пансионерите по етажите, като колкото по-бедни са, толкова стаите им са по-малки и по-близо до тавана и местата за прислугата.
Дъщерите на дядо Горио - Анастази и Делфин - също представят определени социални типажи. Те не просто са безсърдечни, алчни и неблагодарни, а следват неписаните правила на взаимоотношения в парижкото общество, според които съществени са външният блясък и престижните контакти.
Специфичен художествен похват е обрисуването на героите чрез техните вещи и собственост. Характерен пример е описанието на мадам Воке, чийто образ е изведен след детайлния разказ за къщата й, мебелите и предметите, които притежава. А портретната й характеристика завършва със сравнението на Воке със стаята, която обитава. Така герой и вещ са приравнени.
КОМПОЗИЦИЯТА
Романът е разделен на четири части. Първата част е фокусирана върху пансиона на мадам Воке и неговите обитатели. Втората представя навлизането на Растиняк във висшето общество. Третата има за център машинациите и тъмните сделки на Вотрен, а последната, четвърта част, описва трагичната развръзка на историята на Горио и смъртта му.
Всяка една от четирите части има свои експозиция, завръзка, кулминация, развръзка и епилог. В рамките на цялото описание на пансиона на мадам Воке е с характер на експозиция. Чрез него са представени основните герои и се полагат обстоятелствата, на чийто фон ще се разгърне сюжетът. Характерна особеност на композицията на Балзаковите романи е дългата експозиция. Чрез нея подробно се въвежда в атмосферата на разказваното, обръща се внимание върху детайлите и особено върху предметите, които заобикалят героите. По този начин се пресъздава един свят, в който вещите и материалното все повече изместват човешкото и духовното. Типичен пример е въвеждането на пансиона „Воке“. То става чрез постъпателното натрупване на описания на квартала и на улицата, където се намира. Детайлно се описват фасадата, входната врата, приземният етаж, трапезарията, мебелите, вещите в нея, за да се стигне накрая до въвеждането на образите на обитателите на пансиона.
Предсмъртното боледуване на дядо Горио е кулминацията на романа, а смъртта му - развръзката. Характер на епилог има самотното му погребение. Своеобразен епилог е и предизвикателството, което младият студент отправя към Париж и обществото непосредствено в края на романа.
ТЕМИТЕ
Три основни теми се преплитат в романа - за безграничната бащина любов, за издигането в обществото с всякакви средства и за безскрупулното преследване на парите, дори и с цената на престъпление. Към тях се добавят темите за лицемерието и пошлостта, за неблагодарността и човешкия егоизъм, за користолюбието. Намесва се и темата за състраданието и съпричастието, които обаче също са калкулирани в услуги и пари.
Основна тема е и проблемът за човека като продукт на обществото. От една страна, героите се стремят да „покорят“ обществото, за да заемат максимално високо обществено положение и да се възползват от благата, които то би им предоставило. От друга страна, те се променят под въздействие на средата, която им налага своите лишени от човечност правила и деградирали нрави. Така дори и тези, които имат потенциала да останат на страната на добрите, постепенно губят своите принципи и се превръщат в хора без морал. Над всичко доминира обаче темата за парите, която побира в себе си всички останали теми.
Специфично място в романа имат повтарящите се знаци (кал, смрад, воня), чрез които изброените теми намират своята художествена реализация. Те присъстват в романа и в буквален, и в преносен смисъл.
ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ
Действието в романа „Дядо Горио“ се развива в сложен момент от френската история. Това е периодът на Реставрацията (1814 - 1830) - време, когато след известен период, в който Франция е република, а после е обявена за империя, отново се възстановява („реставрира“) монархията. Кралският престол е зает от династията на Бурбоните. Характерни за времето са политическата нестабилност и задълбочаващата се икономическа криза. Тази несигурна обществена ситуация предоставя терен за финансови спекулации и тъмни сделки.
МОЗАЙКА
► Романите на Балзак имат много филмови интерпретации. Най-прочутите му творби - „Дядо Горио“, „Йожени Гранде“, „Шагренова кожа“, „Братовчедката Бет“ - многократно са филмирани. Особено се откроява биографичният филм „Балзак. Живот заради страстта“, в който в ролята на писателя се превъплъщава известният френски актьор Жерар Депардийо. Сюжетът на филма е фокусиран върху жените в живота на Балзак, сред които се открояват образите на майка му и на любовта на живота му - графиня Евелина Ханска.
► Характерно за творчеството на Балзак е, че някои от героите се появяват в повече от едно произведение. Такъв е случаят с Йожен дьо Растиняк. Освен от „Дядо Горио“, той е герой и от „Шагренова кожа“. В романа е в зряла възраст и вече с обществено положение. Поел е ролята на наставник на младия Рафаел дьо Валантен. Ето как Рафаел разказва за първата си среща с Растиняк:
Допреди последната зима животът ми бе тъй спокоен и изпълнен с труд, може би си получил вече някаква бледа представа за него. В първите дни на 1829 година срещнах Растиняк, който въпреки жалкото състояние на дрехите ми ме хвана под ръка и се осведоми за моето положение с едно наистина братско съучастие. Хванах се като мушица на лепкавите му любезности и му разказах живота и надеждите си; той се разсмя, нарече ме едновременно гений и глупчо. Самодоволният му глас, житейският му опит, богатството, което дължеше на умението си да се справя, ми подействаха по неописуем начин. Растиняк ми предрече, че ще умра в болница като безвестен некадърник, застана начело на погребалната ми церемония и ме хвърли в ямата за бедняци. Спомена за шарлатанство. С приветливото сладкодумие, което го прави тъй очарователен, той представи пред мен всички гениални хора като шарлатани. Заяви, че моята самота на улица „Кордие“ може да увреди разсъдъка ми и дори да причини смъртта ми. Според него трябваше да се появя в обществото, да създам у хората навик да произнасят името ми и да се избавя от скромното „ господин “, което не приляга на великия човек приживе.
- Глупците - възкликна той, - наричат тоя занаят да интригантстваш, нравствените хора го заклеймяват като разгулен живот; но да оставим хората, да се обърнем към резултатите. Ти работиш, нали? Чудесно, няма да правиш никога нищо. Аз мога всичко и съм негоден за нищо, ленив съм за десет души - ще постигна това, което желая! Завирам се навсякъде, бутам се и ми правят място; хваля се и ми вярват, правя дългове и ми ги плащат! Разгулът, скъпи мой, е политическа система. Животът на човека, който се старае да си изяде парите, често напомня сделка; той пласира капиталите си в приятели, удоволствия, покровители и връзки. Ако търговец рискува един милион, двадесет години той не спи, не пие, не се забавлява; стиска си милиончето, разтакава го из цяла Европа; скучае, завладяват го всички демони, които човекът е измислил; после, както съм виждал и аз, идва ликвидацията, той остава без пукната пара, без име и без приятели. Напротив, разгулният се радва на живота, конете му участват в състезания. Ако случайно загуби капитала си, провървява му - назначават го за началник на данъчно управление, сключва изгоден брак, намира си местенце при някой министър или при някой посланик. Той все така си има приятели, репутация и винаги разполага с пари. Тъй като познава пружините на обществото, задвижва ги в своя полза. Логична ли е тази система, или аз съм луд? Не е ли това смисълът на комедията, която светът разиграва всеки ден?
- Творбата ти е завършена - продължи той, след като помълча, - ти притежаваш огромен талант! Така че време е да започнеш, откъдето съм започнал аз. Преди всичко трябва, сам да си извоюваш успех. Така е по-сигурно. Трябва да се появиш в разни среди, да покориш празнодумците. Аз мога да ти помогна да постигнеш слава, ще бъда златарят, който ще постави диамантите на твоята корона.
@bgmateriali.com