ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК (1799 - 1850)
ЯВЛЕНИЕТО БАЛЗАК


          Оноре дьо Балзак е роден на 20 май 1799 година в град Тур. Учи във Вандомския колеж и в лицея на Тур. След реставрацията на Бурбоните (1814) семейството се премества в Париж. Там Балзак следва право в Сорбоната и след завършването си работи в адвокатски и нотариални кантори. Прави много неуспешни опити за литературен дебют, докато накрая постига успех с романа „Шуани“ (1829). След Юлската революция от 1830 г. започва да работи върху големия си замисъл „Човешка комедия“, за която съставя план, включващ 144 романа, от които написва по-голямата част. Най-значителните от тях са „Дядо Горио“ (1835), „Сезар Бирото“ (1837), „Възход и падение на куртизанките“ - в четири части (1838-1844), „Йожени Гранде“ и др.
          Запознава се с полската графиня Евелина Ханска, с която преживява дълга връзка, помрачена от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Пътува много до Полша, Русия, Германия, Италия, където романите му се радват на добър прием. През 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион, но на два пъти пропада при избора за член на Френската академия. Евелина Ханска успява през 1849 година да получи разрешение от Николай I за брак с Балзак и те се оженват през март 1850 г. Само няколко месеца по-късно обаче Балзак умира в Париж на 18 август 1850 г.

          ЯВЛЕНИЕТО БАЛЗАК 

          С право името на Оноре дьо Балзак често се придружава от определението „създателят на съвременния роман“, при това става дума не само за френския, а за романа изобщо. Защото именно Балзак открива формулата, която привлича читателския интерес от 30-те години на 19. век, та до ден днешен. А тази формула всъщност е много проста - целеустремен и концентриран около една човешка съдба разказ, който обаче е в състояние да разкрие както дълбините на човешката душа и поведение, така и силите, управляващи обществения живот и определящи господстващите нрави. И това се дължи не само на реалистичния метод, чийто пръв и може би най-значим представител е именно Балзак, но и на изключителната му творческа способност да обхване целия тогавашен свят с цялото му многообразие и единство.
          Би било грешка, ако повярваме, че откриването на тази формула е било лесна задача. Почти десет години писателят опитва различни романови схеми, за да стигне най-сетне до вярното решение. А веднъж намерил го, той решава да го приложи при създаването на едно изключително мащабно изследване на своята епоха. Съвременник на дълбоки преобразувания във френското общество, довели до деградация на наследствената аристокрация и до въздигане на едрия финансов капитал, който на практика става новия господар на живота, Балзак може да избира между огромно множество човешки съдби, истории за възходи и падения, социални типове и разнопосочни човешки страсти. Освен това под влияние на модни за времето научни методи той е уверен, че човешкото същество може да бъде разгадано по неговите външни белези. Така усетът на писателя социолог, на познавача на човешките страсти и на природолюбителя, съчетани с пословична работоспособност - Балзак пише по 15 часа на ден и издава по три-четири книги на година - довеждат до появата на това, което наричаме „явлението Балзак“.
          Още след успеха на първия си значителен роман „Шуани“, разказващ за съдбата на благородниците по времето на Френската революция, у Балзак се заражда един изключително амбициозен замисъл - да напише творба, претендираща да има за неговото време същото значение, което е имала за своето знаменитата „Божествена комедия“ на Данте. С други думи, да създаде произведение, което да представи строежа на целия тогавашен свят. Ето какво според автора трябва да включва неговата творба:
          Цялата социална действителност, без да пропусна нито една ситуация, нито един тип, пито един характер, нито една професия, нито една житейска форма, нито една обществена група, нито една френска област, ни детството, ни старостта, ни зрялата възраст, ни политиката, ни правото, ни военния бит. Основата е историята на човешкото сърце, историята на обществените отношения.
          Дори само изброяването на темите, които Балзак иска да включи в „Човешка комедия“, е изморително. А замисълът му е включвал 144 романа, по-голямата част от които е успял да напише! Тя е разделена на три основни части: „Етюди за нравите“, „Философски етюди“ и „Аналитични етюди“. Първата част се състои от най-много книги, всяка от които представя сцени от парижкия, провинциалния, частния, политическия, военния или селския живот. Макар и с различни сюжети и главни герои, романите, съставящи „Човешка комедия“, изграждат едно цялостно социално пространство и време - много от героите и събитията „прескачат“ от роман в роман, сякаш за да уверят читателя, че той наистина наблюдава един цялостен и единен свят. Достатъчно е да се спомене, че от около 2000 герои на „Човешка комедия“ над 460 се появяват в сюжетите на различни романи.
          Вътрешното ядро, около което е изграден всеки от романите, не е някакво необикновено събитие или спиращ дъха разказ за приключенията на изключителен герой. Ядрото представлява една човешка съдба, развила се под влияние на необикновена, но силно изявена страст: скъперничество, жажда за издигане и власт, любов, бащинство, трудолюбие, дори почтеност. Драмата на героя обаче не се развива в изолация и усамотение, а сред водовъртежа на обществения живот. Така писателят успява да постигне дълбоко познание за човешката природа и едновременно с това за движещите сили на обществените отношения. Със създаването на „Човешка комедия“ Балзак съумява не само да нарисува една от най-мащабните картини на съвременния му живот, но и да прокара пътищата, по които за повече от сто години напред ще се развива цялата световна литература.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave