Бунтът срещу правилата: основна характеристика на романтическата култура. Литературно-исторически обзор на епохата на Романтизма
Зареждане на оценките…
В края на 18. и началото на 19. век в Европа се извършва една истинска културна революция. Появява се Романтизмът като идейно и художествено течение, влияещо върху цялостното световъзприятие на човека. Той променя изцяло ролята на литературата, издигайки като най-важен индивидуално-творческия принцип в нея. Заради това неговото значение е огромно.
Предпоставки
Причините за появата на Романтизма трябва да се търсят в две посоки: общото развитие на обществото и промяната на мястото, което индивидът заема в него, от една страна, а от друга - противопоставянето срещу традиционната култура с нейния рационализъм и утвърдени правила за поведение и творчество. Романтизмът се появява в няколко европейски страни едновременно, което говори за неговата привлекателна сила и за способността му да изрази новия дух.
Този нов обществен дух се свързва с окончателното освобождаване на човека от ограниченията на феодалните и патриархалните структури. Старият идеал на Ренесанса за поставяне на личността в центъра на света се осъществява най-пълно и последователно от романтиците, за които отделният човек е цялостен и самостоен свят, чиято оригиналност само се погубва от наложените обществени ограничения.
Затова основният романтически порив е поривът към освобождение - от нормите на обществото, от оковите на прагматичния разум, от сковаващите творчеството правила. Освобождение на духа от телесността, на емоциите от разума. От този стремеж към освобождение се раждат и най-популярните романтически мотиви: пътешествието, култът към екзотиката на далечни страни, връщането към дълбоките корени на народната душа (култът към фолклора и Средновековието), култът към свободния живот на „природния човек“ (цигани, татари, индианци, араби), романтичната любов, пред която дори смъртта е безсилна, мотивът за благородния разбойник - носител на справедливост и свобода.
В основата на романтическия светоглед ляга идеята за емоционалното отношение на човека към света. За първи път след времето на Ренесанса светът се възприема пряко, без морализаторство и рационализъм, а напротив - възприемащият поглед е изпълнен с хумор, с усет към детайла, с любопитство. Оттук и склонността на романтиците да се връщат към наивните представи на народната поезия, възприемана от тях като непосредствен израз на народната душа. А култът им към Средновековието идва от представата за него като време на възвишени чувства, на рицарски идеали за любов, чест и вярност.
Названието „романтизъм“ най-вероятно идва от жанра роман, разбран като разказ за възвишена любовна връзка. Особеното приповдигнато душевно състояние, съпътстващо изключителното любовно изживяване, започва да се обозначава като „романтично“, а по-късно думата все по-често се употребява и като име на това направление в културата и изкуството, което разчупва старите рационалистични представи за човека и обществото и на тяхно място поставя емоционалното отношение към света.
Първите прояви на романтическо отношение към света се наблюдават във Франция, Англия и Германия, като обхващат периода между 1790 и 1810 година и се свързват с имената на поети и мислители като Шатобриан, братята Шлегел, Новалис, Колридж и Уърдсуърд. Този период от развитието на Романтизма се характеризира с моралистично-религиозен уклон, свързан с представите за чистото и непокварено минало. Новото поколение романтици - Юго, Дюма, Байрон, Шели, Хофман, Хайне, Пушкин и още много друга - придават на движението подчертано граждански характер, изразявайки желанието на човека да се освободи от тиранията на властта и еснафството. Поетите на новото поколение започват да търсят своите сюжети в живота на възвишени личности, въплъщаващи порива към духовна свобода и изразяващи вярата в победата на индивидуалното добро над закостенелите морални норми. Оттук и култът на романтиците към екзотиката на Изтока или към фантастичния свят на народната приказка и балада. Именно в този период се появява и интересът към изучаване на фолклора, както и към творческото му пресъздаване: братята Якоб и Вилхелм Грим, Ернст Теодор Хофман, Лудвиг Тик, Вилхелм Хауф, А. С. Пушкин и още много друга. Миналото започва да се възприема в една нова романтична светлина, открояваща в митологичните и приказните сюжети идеята за свободния творчески дух и за индивидуалната справедливост.
Идейна и естетическа програма
Романтизмът изработва стройна програма, която може да се обобщи в няколко основни точки:
Първо. Разкрепостяване на обществените и моралните норми и освобождаване на индивида от всяка принуда.
Второ. Интерес към различието - към другото пространство и другото време: екзотиката на Ориента и далечните страни, тайнствеността на митологичните времена, Средновековието, фолклорния етап от развитието на културата, разбран като момент, в който властва свободната и непосредствена изява на човешкия дух, към историята изобщо.
Трето. Отхвърляне на традиционния рационалистичен поглед към света и издигане в култ на емоционалното му възприемане.
Четвърто. Отхвърляне на нормативността в художественото творчество и издигане ролята на творческия гений, възприет като богоравен творец, способен да създаде творбата си от нищото, воден единствено от своето божествено вдъхновение.
Пето. Създаване на своеобразен романтически репертоар на теми, сюжети и мотиви, както и от начини за тяхната интерпретация. Предпочитат се жанрове, изразяващи идеята за свободата и народностното, противопоставящи се на рационализма: романтическата поема, баладата, песен-та, приказката, романът, новелата и т.н.
Шесто. Особено характерен романтически жест е издигането в култ на неподправената природа, противопоставена на рационалистическото разбиране за съразмерност и симетрия. Природата се възприема като израз на спонтанната творческа сила и свободата. Любими теми за изобразяване стават морето, планината, бурята, безкрайното поле и т.н.
Седмо. Стремеж към прекрачване на границата между живот и изкуство - и в реалния живот трябва да се живее като в романтическа поема, а в собствената биография да се изгражда поведение, присъщо на романтическите сюжети и герои. Личната биография на твореца става културен и художествен фактор. Той не само пише, но и живее интересно и особено: като „поет революционер“, „свободен дух“, „търсач на справедливост“, „сърце на сърцата“, „луд гений“ и др.под. Особено чести стават трагичните жестове на творци, решили да приложат на практика своите естетически идеали. Байрон умира в борбите за освобождението на Гърция, Шели и Словацки буквално „изгарят“ в своите романтически пориви, Пушкин и Лермонтов намират смъртта си в романтични дуели, защитавайки рицарската си чест, Ботев загива в освободителната борба и т.н.
Изобразителни принципи
Мирогледните и естетическите особености на романтическия възглед довеждат и до своеобразие на художествените похвати, използвани при изграждане на литературната творба. Произведението се концентрира около фигурата на романтическия герой - личност възвишена, стремяща се да се освободи от обществените условности и затова самотна, малко демонична и непристъпна, олицетворяваща жаждата за вътрешна свобода. Като контраст обикновено се въвежда и противоположен герой, символизиращ силите на статуквото и обществената принуда. Така се образува характерната романтическа двойка, чиито най-ярки проявления може да се открият при Жан Валжан и Жавер от „Клетниците“ на Юго, Есмералда и Фроло от „Парижката света Богородица“, Демонът и Тамара от „Демон“ на Лермонтов и т.н. Заедно с това обаче романтиците се стремят да създадат ярки и правдоподобни психологически характеристики на своите герои, които да ги превърнат в жизнеспособни човешки личности, а не в голи схеми. Цяла поредица са романтическите герои, които стават нарицателни имена, като Жан Валжан, Гаврош, Дон Жуан и т.н.
Романтиците избират напрегнати и екстремни сюжети, теми и мотиви, показващи сблъсъка на свободния дух със закостенелите порядки. Тези сюжети често се заимстват от фолклора, но се обработват в духа на литературата. Предпочитат се сюжети, даващи възможност за изява на чувствата на героите, на тяхната естественост и на стремежа им да не се подчиняват на условностите. Изобразеният свят е пределно обобщен и символичен, лишен от всякакви битови подробности и конкретност. Много често действието се развива в непознати екзотични страни.
При езиковото изграждане на творбата се предпочитат необичайните метафори и образи, силните контрасти и антитези. В това отношение се получава известен парадокс - романтиците се противопоставят на рационалистичните норми, но скоро създават свои, свързани с предпочитаните от тях образи, метафори и сравнения.
Свързани материали
Между идеала и действителността - тревогата и свободата на романтическия дух. Подробен и разширен литературно-исторически анализ на Романтизма - светоусещане, герои, естетика, жанрове, мотиви, символи, въпроси и отговори
Епохата е представена цялостно и с много подробности. Началото я определя като един от най-очарователните и същевременно най-противоречиви периоди в историята на културата. Следват раздели за самото понятие, за мястото на движението сред другите културни епохи, за неговата география и хронология и за историческите предпоставки, които го пораждат. Централните части разглеждат романтическия светоглед и двоемирието, изворите на вдъхновение в митологията, фолклора и историята и литературата като търсене на убежище. Отделни раздели представят романтическия герой, жанровата система, темите, мотивите и символите, а после романтическата ирония и гротеска. Последната част свързва литературата с другите изкуства. Единадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Обяснението на двоемирието е ключът към цялото направление, защото показва откъде идват и бягството, и тревогата в романтическите творби. Отговорите са конкретни и с примери от изучавани текстове. Обемът позволява разработката да служи и като въведение, и като справочник. Разделянето по теми, мотиви и жанрове улеснява подготовката за въпрос върху направлението като цяло.
От разума към сърцето - бунтът на свободния дух срещу подредения свят. Подробен и разширен литературно-исторически анализ на епохата на Романтизма - светоглед, идеи, герои, жанрове, изкуства, въпроси и отговори
Епохата е представена като обръщане на погледа навътре. Уводът определя романтизма като една от най-вълнуващите епохи в европейската култура и обяснява какво се променя в самия човек. Следват раздели за историческите параметри на епохата, за светогледа и идеите и за литературата и изкуствата на времето. Въпросите и задачите са разделени на три части. Първата изяснява какво означава самото понятие и кои са времевите граници на направлението. Втората разглежда отношението на романтиците към Великата френска революция и към Наполеоновите войни и характера на романтическия бунт. Третата извежда основните черти и идеи на светогледа. Единадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста, което го прави удобен за реферат и за преговор. Разделянето на въпросите на три части следва логиката на изложението и позволява подготовката да върви стъпка по стъпка. Отговорите са конкретни и с примери от изучавани творби. Обемът позволява разработката да служи и като въведение, и като справочник. Задачите дават материал и за самостоятелна писмена работа, а не само за проверка на прочетеното.
Синьото цвете, кулата и нощта. Романтизмът като литературно-историческо направление: светоглед, герой, жанрове, теми и символи
Учебен обзор на Романтизма, който подрежда епохата в ясни части и стига до подробностите, които обикновено липсват в бележките от урока. Началото очертава мястото на движението между края на Просвещението и средата на XIX век и обяснява защо изследователите го определят по-скоро като направление в изкуствата, отколкото като цялостна културна епоха. Следва разделът за произхода на самото понятие „романтичен“: от средновековния роман и испанския романс до момента, в който думата се превръща в синоним на ново изкуство. Географията и историята на Романтизма са дадени с имената на водещите представители в Германия, Англия, Франция и Русия, както и с историческите предпоставки, сред които Френската революция, Наполеоновите войни и овеществяването на човешките отношения. Централната част представя романтическия светоглед: конфликта между идеал и действителност, принципа на двоемирието, субективизма и индивидуализма, въображението като норма, интереса към митологията, фолклора и историята. Оттам разглеждането минава към литературата на епохата, към мировата скръб и към портрета на романтическия герой като беглец, самотник и бунтар. Отделно място е отредено на жанровете и на смесените жанрови форми с конкретни примери от Байрон, Новалис и Хофман, както и на темите и мотивите: природата, Изтокът, пътят, сънят, лудостта, нощта. Финалът се спира на езика на символите, сред които кулата, планината, върхът и синьото цвете, и на двата основни принципа на романтическата поетика. Подходящ е за преговор преди контролно, за подготовка на устен отговор върху епохата и като опора при анализ на конкретни романтически творби в девети клас.
„Култура на чувството“: епохата на романтизма в европейската литература и изкуства. Учебна разработка за светогледа, героите, природата и националните школи
Какво се случва с изкуството, когато разумът престане да бъде единствената мярка за света? Оттук започва разработката за романтизма, която проследява епохата от края на XVIII до средата на XIX век като цялостна промяна в начина на мислене и чувстване. Уводът обяснява произхода на самото название, ранните му значения и знаковите начала на движението в Англия, Германия и Франция. Следва историческият фон: Френската революция, наполеоновите войни, разочарованията и реставрациите, които раждат новата чувствителност. Същинската част подрежда светогледа на движението по опозиции спрямо Просвещението: индивидуалното срещу нормата, тайната срещу яснотата, въображението като висша способност, култът към гения. Отделни раздели са посветени на романтическия герой и неговите разновидности, на природата като жив и равностоен участник в творбата, на обръщането към миналото, към фолклора и към националната идея, както и на тъмната линия в естетиката с нейните руини, двойници и проклятия. Самостоятелен акцент е поставен върху националните школи, английската, френската, немската, руската, полската и балканските, с имената и творбите, които ги представят. Отделно са разгледани живописта и музиката на епохата, а след тях и решаващите естетически промени: смесването на жанрове, освобождаването на езика, новата роля на автора. Финалната част извежда двете наследства на романтизма, художественото и етическото, и обяснява защо въпросите на епохата продължават да звучат съвременно. Разработката е подходяща за преговор по литература върху романтизма, за подготовка за класна работа и за въведение преди четенето на конкретна романтическа творба.
Подробен и разширен литературно-исторически анализ на Романтизма като културно направление - възникване, ценности, герой, образност, символи, ирония, изкуства, въпроси и отговори
Направлението е представено чрез ценностите, които утвърждава. Началото определя романтизма като едно от най-мащабните и въздействащи културни направления в европейската история. Следва раздел за ценностите, разделен на четири: човешката индивидуалност, търсенето на изгубеното единство, свободата и детето. После са представени три ключови фигури за възникването на направлението. Отделни части разглеждат романтическия герой, романтическата образност, любовта и литературното самосъзнание, символа и иронията в естетиката, а накрая и романтизма в другите изкуства. Заключителна част привежда определението на Рене Уелек. Седем въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста, което го прави удобен за реферат и за преговор преди изпитване. Разделянето по ценности е удачно, защото показва, че романтизмът не е настроение, а система от убеждения. Определението на изследователя в края поставя направлението в научна рамка. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос. Всеки раздел е кратко и ясно озаглавен, така че нужното се намира бързо при подготовка за час.
Епохата на Романтизма - светът на въображението, чувството и изключителната личност (анализ на литературно-историческата епоха с въпроси и отговори)
Епохата е представена стегнато и по същество. Началото определя романтизма като културна епоха в историята на Европа и Северна Америка и очертава времевите му граници. Следва раздел, който го съпоставя с Просвещението, защото именно оттам идва противопоставянето. Оттам изложението разглежда субективния израз и вътрешния свят на индивида, изключителните състояния и меланхолията, основните романтически мотиви и жанровите приоритети на направлението. Въпросите и задачите изясняват разликата в лексикалното значение на близки думи, значението на въображението в творческия процес, ролята на природата в светоусещането на романтиците и причината за засиления им интерес към фолклора. Включена е и практична бележка за случаите, когато няма време за прочит на целия роман. Заключението обобщава изводите. Умереният обем е предимство, когато епохата трябва да се усвои бързо, а практичната бележка за случаите без време за прочит на целия роман е рядко срещана и напълно уместна. Заключението обобщава изводите за епохата накратко. Отговорите се опират на конкретни изречения от текста и не преразказват съдържанието, а го тълкуват.