ОСНОВНИ ПРОЦЕСИ В РАЗВОЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

 

          ▶ Днешният книжовен български език е наследник на първия славянски книжовен език – старобългарския, възникнал още през IX век и заел мястото си на свещен език наред със староеврейския, гръцкия и латинския. Като един от първите книжовни езици на Стария континент, няколко века старобългарският език изпълнява функцията и на международен книжовен език за редица народи в Източна и Югоизточна Европа.

          ▶ Дългата история на книжовния български език обхваща три големи периода. Признакът, въз основа на който тези три периода в българския книжовен език се обособяват от средата на IX век до днес, е отношението между говоримия и книжовния език. С оглед на значимите структурни ези-кови промени, които настъпват в българския език, се разграничават:
          * старобългарски (от IX до XI век) – период, през който писмените текстове стоят най-близо до чертите на говоримия език (звукови и граматически);
          * среднобългарски (от XII до XVI век) – през този период писмените текстове запазват своя каноничен характер и остават като цяло много слабо проницаеми за големите промени в звуковия и граматичния строеж на говоримия език;
          * новобългарски (от XVI век до днес) – период, през който постепенно книжовният език се сближава с говоримия и отразява настъпилите структурни промени в него. Чертите на днешния книжовен български език (фонетични и граматични) се установяват в основни линии в края на XIX век.

          ▶ Най-същественият процес, който протича в историята на българския език, е движението от синтетизъм към аналитизъм (т.е. постепенното от-падане на падежите при имената, загубата на инфинитива, изразяването на бъдеще време с частица ще + формата за сегашно време и редица други).

          ▶ Съвременният български книжовен език (от началото на XX век досега) се оформя постепенно в рамката на новобългарския период. Той се характеризира с висока степен на унификация (единство) и стабилност на всички езикови равнища. Отличава се с кодифицирана книжовна норма, която е задължителна за сферата на официалното писмено общуване. Кодифицираните книжовни норми се описват в документите на кодификацията – граматика и правописен речник, разработвани от Института за български език на БАН.

          ▶ Възникване на българския книжовен език
          * Началото на българския книжовен език е поставено със създаването на първата славянска азбука – глаголицата, през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил).
          * Актът на „описменяването“ се извършва с превода на Светото писание на говоримия славянски език. Основа на този език е диалектът на българските славяни в областта около Солун - родния град на първоучителите Кирил и Методий.
          * Старобългарският книжовен език притежава редица черти, присъщи и до днес единствено на българския книжовен език измежду останалите славянски езици. Сред тях е важно да отбележим:
              – съчетанията шт и жд, запазени от старобългарски до днес в думи като свещ, нощ, дъщеря, мощи, рождество, гражданин, осъждам, виждам и редица други;
              – употребата на форми на дателен падеж (ему – днес му) вместо на родителен падеж (его) за изразяване на притежание, които и до днес използваме обичайно – баща му, майка й. (В останалите славянски езици са типични т.нар. его-форми за притежание.)

          Тези черти, както и редица други безспорно доказват, че създаденият през IX век и записан с глаголицата книжовен език е български по своя произход.

          ▶ Сведения за езиковите характеристики на старобългарския книжовен език черпим от старобългарските писмени паметници от X – XI век. Старобългарските паметници са ръкописни книги, писани на пергамент, в по-голя- мата си част преписи от преводите на Кирил и Методий и техните ученици.

          ▶ Възникнал върху народна основа, старобългарският книжовен език обаче е високо обработен език. Голяма заслуга на двамата първоучители е, че с преводите си на старобългарски те изграждат език, на който да може да бъде предаден всеки нюанс на сложни философски и етични съчинения, и то по най-поетичен начин.

          ▶ През IX век Кирил и Методий променят езиковата карта на Европа. Огромната им заслуга, определяна като подвиг от редица изследователи, е в това, че успяват да убедят папската институция да приеме този нов език като равностоен в християнското богослужение, извършвано дотогава единствено на гръцки и латински.

          ▶ Двамата солунски братя полагат устоите на славянската духовна общност, която чрез азбука, богослужение и създаване на оригинални текстове на разбираем език през Средновековието става еталон на развита християнска култура, редом с византийската и латинската.

          ▶ Старобългарската култура от времето на Първото българско царство става модел за подражание на всички славянски култури (източни и западни). Тя съхранява и развива културната и книжовната дейност на Кирил и Методий и техните ученици. Синтезира в полза на славянството духовните предимства на Изтока и Запада. Сред достиженията й са образцови произведения, които заемат най-високите скали на християнската култура.

          ▶ Двете първи български азбуки са глаголицата и кирилицата.
                * Глаголицата е оригинална азбука, в която всяка буква съответства на един звук. Друго голямо нейно предимство е, че буквите за близки звукове имат сходни начертания. Названието й идва от думата „глаголь“, което в старобългарски означава „говор“. Затова и глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.
                * През декември 867 г. в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим папа Адриан II на тържествена церемония освещава азбуката, съставена от Кирил и Методий, както и книгите, написани на новата азбука. Отслужена е литургия на славянски език. С този акт славянската азбука и езикът, записан с нея, придобиват свещен характер.
                * Глаголицата се разпространява първоначално в Моравия и Панония във връзка с мисията на Кирил и Методий там. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици намират радушен прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища на Първото българско царство край Плиска, Преслав и Охрид.
          Най-интересна е съдбата на глаголицата в Далмация и Хърватия. Там тази азбука се използва в продължение на десет века, а през XIX век папа Лъв XIII разрешава книгопечатането на глаголически произведения под натиска на местното духовенство, което пази и уважава глаголическата традиция.

                * Кирилицата е втората старобългарска азбука, възникнала в края на IX век в Преслав. Тя съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, заети от глаголицата, за звуковете, които липсват в гръцки: Б, Ж, 3, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, Ы, Ю, Ѣ, Ѧ, Ѫ, Ѭ. Начертанието на заетите от глаголицата букви е опростено в духа на графиката на цялата кирилска азбука. 

              – Кирилицата няма установено авторство. Създаването й се свързва с книжовниците от Преслав като продължение на традицията държавни документи да се пишат с гръцки букви. Приспособяването на гръцкото писмо към българската реч обаче става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България.
              – Дълго време глаголицата и кирилицата се употребяват успоредно, но към края на X и началото на XI век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.
              – Важен исторически факт е, че кирилицата е възникнала в България. С нея днес освен нас си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци), както и румънците до средата на XIX век.
              – Макар че съдържа и гръцки букви, кирилицата следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане - на всеки звук да съответства отделна буква, което я прави икономична и удобна графична система.
              – От 2007 г. кирилицата е призната за третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука. Тя носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука, глаголицата – св. Кирил.
                * Категорично доказателство, че глаголицата предшества кирилицата, са откритите палимпсести (от гр. παλίv – пак, отново, и Ѱαείv – търкам). Това са древни ръкописи, чийто оригинален текст е заличен и изтрит чрез търкане или промиване, а след това страницата или страниците са използвани за друг, нов текст. Боянският палимпсест и Ватиканският палимпсест са писмени паметници на кирилица, в които текстовете са писани върху по-стари глаголически текстове.
                * Делото на двамата братя, развито от техните ученици, намира своето продължение в България: тук то укрепва и изиграва ролята си на значим цивилизационен акт. Този принос на българската култура за формирането на европейските ценности, за основополагането на европейската цивилизация дава основание на големия руски учен акад. Дмитрий Лихачов да определи България като „културното чудо на славяните“ и „държава на духа“.

          ◾ В Рим свършва земният път на Константин-Кирил философ, но от Рим започва свещеният път на буквите, на знанието и на вярата за цялото славянство. Римската мисия е последната мисия на светите равноапостоли, която продължава над 14 месеца.

              • Какъв е поводът?

          Двамата братя са поканени от папа Николай I в Рим, за да донесат и мощите на св. Климент, открити през 861 г. от св. Кирил при мисията му при хазарския хаган в Херсон (Крим).

              • Кой е св. Климент Римски (Климент I)?

          Св. an. Климент е първият епископ на Сердика (днес София) и един от първите римски папи.

              • Събитието през декември 867г.

          Кирил и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в града и благословени от новия папа Адриан II. В Рим Константин, наред с изпълнението на другите задачи, поставени му от византийския император, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата.
          На церемония в голямата базилика „Санта Мария Маджоре“ папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския славянския език и освещава литургичните книги, написани на този език с новата азбука - глаголицата. В Рим се отслужват литургии на славянски език.

              • Св. Кирил – съветник на папата

          С подкрепата на новия император Василий I Константин-Кирил става съветник на папа Адриан II.

              • Ръкополагане на учениците за свещеници

          През 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славяните – ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. На следващата година при славянското богослужение единственият компромис, който се допускал по настояване на папата, бил в храмовете Евангелието и Апостолът да се четат най-напред на латински език.

          ◾ Значимостта на делото на Кирил и Методий като апостоли на християнството е оценена в папската енциклика Grande Munus (лат. Голямото задължение) на папа Лъв XIII от 30 септември 1880 г. Енцикликата проследява подробно историята на деянията на светите братя, почитани като равноапостоли във всички славянски земи. Папа Лъв XIII обявява 5 юли за празник на светите Кирил и Методий в календара на вселенската Римска църква като признание за заслугите им на разпространители на християнството сред славянските народи.

          ◾ В своето апостолическо послание Egregiae Virtutis (лат. За безмерно достойнство) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел Втори обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славянски апостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за образованието на поколения европейци. „За изключителните заслуги на двамата свети братя Кирил и Методий има много исторически основания, както в миналото, така и в съвременността, имащи богословско, църковно и чисто културно потвърждение в историята на Европа“, се казва в апостолическото послание на папата.

          ◾ „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата“ (акад. Д. Лихачов).

          ◾ Първите азбукарчета заучавали имената на буквите като думи в свързан текст, който на старобългарски звучи приблизително така:

          Аз буки веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота), како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! От! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен, он! Йен, йон! Юс! Ят!

          На съвременен български език този текст може да се „преведе“ така:

          Азбуката знам и казвам! Добре е да живееш здраво но земята! Защото, като хора с мисъл, наша е тя опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки до лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти, мъж, ти, юноша, вие, хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!

          ◾ Кирилометодиевистиката е дял на славистиката, чийто предмет на изследване са животът и делата на Кирил и Методий и на учениците им във всичките им аспекти.

          ▶ Българският книжовен език през Възраждането се превръща в основа, върху която укрепва самосъзнанието на българите.
                * Българското възраждане споделя характерните белези на Западноевропейския ренесанс и на Просвещението.
                * Определяща характеристика на Българското възраждане е стремежът към национално обособяване и консолидация, съчетан с просветителската идея за демократизиране на знанието.
                * Началото на Българското възраждане обикновено се свързва с Паисиевата „История славянобългарска“ (1762 г.), а краят му – с Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
                * През Възраждането на формиращия се новобългарски книжовен език се гледа като на един от основните доводи за постигане на национален суверенитет. На преден план излиза символната функция на книжовния език в различните й измерения – обединяваща, разграничаваща, престижна, еталонна.

          Нашите възрожденци добре са разбирали символната роля на книжовния език като мощен стимул:

              – за национално обединение, който да подхранва чувството за общност, което диалектното разнообразие е невъзможно да поддържа;
              – за обособяване от другите (не-българите) в условията на липса на държавност;
              – за създаване на национален престиж и гордост от славното минало, подхранени от книжовната традиция;
              – за задоволяване на желанието за пълноценно общуване и обмен на идеи в широк европейски контекст.

          Затова не е странно, че Възраждането ни, преминало под формата на борба за национално освобождение, излъчва ярки фигури, които са и революционери, и творци на книжовната нива – Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев.

                * В условията на чужда доминация и при отсъствие на естествено възникнал и утвърдил се административен и политически център (столица) българският националноидентификационен проект се осъществява чрез изграждането на език, който да изтъква националните достойнства на българите. Проява на този стремеж, от една страна, е преклонението пред историческото минало, а от друга – интересът към националните и общоевропейските ценности на времето. Затова и създаденото през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество (днес Българска академия на науките) поставя като свой приоритет написването на научна граматика и речник на българския език в отговор на обществената необходимост от общ книжовен език, на който се гледа като на гаранция за национален просперитет – „добрий успех на нашето национално развитие“ („Периодическо списание“, 1870 г.).
                * Съществена особеност на развоя на българския книжовен език е, че през периода на османското владичество книжовната дейност по българските земи не секва, макар да намалява драстично. Тя има две прояви:
              – официална книжнина на традиционен език;
              – неофициална книжнина със смесен характер на народен език.
                * Официалната книжнина е каноничната литература на традиционен език, която се преписва за целите на богослужението. От средата на XVII век в българските земи започват да проникват печатни канонични книги, които постепенно изместват от употреба ръкописните. Езикът им се нарича църковнославянски. Той е руска редакция на старобългарския книжовен език, чиято основна отлика е отсъствието на типичната за българския език гласна, отбелязвана с буквата Ъ.
                * Неофициалната книжнина на народен език (от XVI до началото на XIX век) е представена основно от т.нар. дамаскини – сборници със смесено съдържание (главно нравоучително). В тях намират отражение новите структурни особености на българската разговорна реч, но присъстват и книжни черти (основно лексикални). Дамаскините са опит да се отговори на нуждите на новия читател – да се приспособи високото религиозно съдържание към съзнанието на обикновените хора чрез „превод“ на „прост“ (т.е. разбираем и говорим) български език.
                * Книжовниците ни от зората на Българското възраждане (втората половина на XVIII и началото на XIX век) отчетливо различават две големи книжовни формации, определяни от тях като:
              – „език майка“ и „език дъщеря“, за да се изтъкне генетичната връзка помежду им;
              – „благоречие“ и „просторечие“, за да се подчертае престижът на книжовната традиция;
              – „славянски“ и „прост български“, за да се изтъкне функцията на славянския като общ обработен език.
                * Определенията „език майка“, „благоречие“ и „славѢнски“ се съотнасят с всички достъпни редакции на старобългарския, познати от каноничната литература.

          „Езикът майка“ се отличава в областта на граматиката със синтетичен строй (т.е. е наличие на падежи при имената) и е развита система от причастия; в областта на лексиката – с широки словообразувателни възможности за образуване на абстрактни понятия и значително словно богатство.
          Определенията „език дъщеря“, „просторечие“ и „прост български“ се съотнасят с новобългарския разговорен език, схващан било като родния диалект на отделните книжовници, било като съвкупност от диалекти. Една от характерните особености на тази езикова формация е присъствието в нея на много разговорни турцизми и гърцизми.

                * Първите български възрожденци са били изправени пред огромни трудности от езиков характер, когато са създавали своите произведения. Поради това те са писали на своеобразен „смесен66 език, който са означавали като „славѢноболгарски“. Паисиевата история (1762 г.), ознаменувала началото на Българското възраждане, се нарича „славѢноболгарска“, като „славѢноболгарски“ определят авторите и граматиките си, писани почти до средата на XIX век.
                * Определящо за развоя на книжовния език през Българското възраждане е отношението на книжовниците към „чуждото“ в езика. То намира израз в две противоположни езикови нагласи: пуризъм (спрямо турцизмите като цяло и към гърцизмите от битово естество) и охотно заемане на думи и структурни особености от църковнославянски, отъждествяван тогава неправомерно със старобългарския „език майка“.

          Традиционният книжовен език в своята представителна форма – руската печатна редакция, е бил схващан като средство за изграждането на една нова наддиалектна книжовна езикова формация, която да отразява и възрожденските, и просветителските идеи на времето.

                * През втората четвърт на XIX век в България се оформят три виждания, подкрепяни от три книжовни практики за устройството на новобългарския книжовен език:
              – консервативно;
              – радикално демократично;
              – компромисно.

          Консервативно настроените книжовници (Христаки Павлович – Дупничанин, Константин Фотинов и др.) изхождат от схващането, че „непотребно е майцѢ, непотребно быва и дщере“ (т.е. което е ненужно на майката, е непотребно и на дъщерята). В книжовната си практика се стараят да се придържат към църковнославянския, за да преодолеят големите диалектни разлики в говоримия език.

          Радикално настроените книжовници (Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Анастас Стоянович-Кипиловски) са за книжовен език из-цяло на говорима основа. В практиката си те се придържат към родния си говор и се стремят да го наложат в общокнижовна функция.
          Споделящите компромисен възглед (основно Неофит Рилски) възприемат общобългарските нови особености, а диалектните различия преодоляват с помощта на църковнославянския, който използват като критерий за правилност.

                * Определяща роля при формирането на новобългарския книжовен език през XIX век има Рибният буквар на д-р П. Берон от 1824 г. Това е първото произведение, в което книжовният език следва изцяло и последователно говоримия по структурните си особености. С използването на редица книжовни думи и словообразувателни модели от традиционната книжнина Берон допълва и обогатява в лексикално, словообразувателно и стилистично отношение изразните средства на народната реч. Голямото му разпространение в тогавашното образование (в издания в продължение на 20 години) превръща Рибния буквар в модел на новия книжовен език.
                * В края на XIX век завършва в основни линии оформянето на физиономията на днешния книжовен български език като плодотворен синтез на говоримия език и книжовната традиция.
                * Неговите основни структурни (граматични) особености са извлечени от говоримия език и са общи за повечето диалекти (източни и западни). Най-важните от тях са:
              – липса на падежи при имената;
              – наличие на определителен член;
              – да-конструкция, която заменя инфинитива;
              – богата система от форми за граматични времена;
              – преизказни глаголни форми.
                * Несъмнена е обединяващата роля на многовековната непрекъсната книжовна традиция. Чрез нея се постигат:
              – преодоляване на диалектното многообразие;
              – установяване на единна графика и фонетика;
              – структурно обогатяване с граматични категории, изчезнали в говоримия език;
              – обогатяване на словообразувателните модели;
              – обогатяване на лексиката с абстрактни понятия.

          Казано накратко, граматиката следва новия „прост“ български език, докато графиката, фонетиката и лексиката следват „славѢноболгарската“ традиция. Така книжовният новобългарски език се превръща в уникална по характера си езикова формация в славянския свят.

                * Българският книжовен език след Освобождението променя статута си и
се превръща в национален официален език.
                * След Освобождението Княжество България бележи бурен административен, стопански и културен растеж. Изграждат се държавните институции, продължава да укрепва и да се развива системата на народното образование. В подем са публицистиката и книгоиздаването.
                * Книжовният български език придобива ново качество – на държавен официален език на Княжеството. Печели все по-висок престиж и подчинява постепенно в официалните сфери на писменото общуване не само българските диалекти, но и останалите етнически езици в пределите на България, обединявайки в този смисъл всички, които имат българско гражданство.
                * И докато през Възраждането, когато се формират книжовните норми, изграждането на книжовния език става по формулата диалектното може да стане книжовно, след Освобождението в развитието на книжовния език постепенно започва да се налага формулата диалектно е това, което не е книжовно.
                * В книжовния ни език до края на XIX век продължават процесите, започнали през Възраждането. С висока интензивност протичат:
              – доизграждането и стабилизирането на книжовните норми;
              – дооформянето на функционалните стилове;
              – ускореното терминотворчество в различни предметни области.
                * В контекста на общ национален подем с особена острота се поставя проблемът за необходимостта от единен, общ правопис. Липсата на единни правописни норми създава неудобства на държавната администрация и пречи сериозно на образователния процес. За да реши проблема, в началото на 1899 г. Министерството на образованието издава „Упътване за общо правописание“ – акт със задължителен характер за всички училища в страната.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave