ОСНОВНИ ПУНКТУАЦИОННИ ПРАВИЛА

 

          1. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯ

          В състава на простото изречение запетаята служи за отделяне на:
          ► Еднородни части на изречението – свързани безсъюзно или със съюз (с изключение на съюзите и и или, употребени еднократно).
          Например: Утре ще получите ски, шейни, кънки. Божура не усети ни злорадство, ни съжаление. Но: Спомних си за баща си и за майка си.
          ► Обособени части на изречението – свързани безсъюзно или въведени с: макар и, сиреч, т.е., или, като и др.
          Например: Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брак. Днешният ден, макар и най-обикновен, ми се стори безкраен.
          ► Вметнати думи и изрази. Със запетая се отделят думи и изрази, които в дадения контекст са вметнати, но в друг контекст функционират като части на изречението.
          Например: Ти, изглежда, си прав. Но: Тя изглежда прекрасно днес.
          Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати. Такива са: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мен, обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др.
          Например: Аз в края на краищата съм разумен човек и мога да разбера доводите ти.
          ► Обръщения. Преди и след обръщението се поставя запетая. Когато след обръщението има частица, запетаята се поставя след частицата.
          Например: „He плачи, майко, не тъжи...“ Иване бе, я ела тук!
          ► Междуметия. След междуметията се поставя запетая.
          Например: Ах, сладка е смъртта за отечеството!“
          ► Частици. Със запетая се отделят частици с емоционален характер, както и частиците да и не, отнасящи се до цялото изречение, както и частиците а и нали, когато с тях завършва изречението.
         Например: Е, каква стана тя? Не, не искам да кажа това. Да, съгласен съм с вас. Докога ще ме разиграваш, а? Ти също беше там, нали?
          ► Присъединителни конструкции.
          Например: Тя се разсърди, и с право. Той се държа неприлично, плюс това се подхилкваше.

          В състава на сложното изречение запетаята служи за отделяне на:
          ► Безсъюзно или съюзно свързаните прости изречения в състава на сложното.
          Например: Той беше напълнял много, направо се беше удвоил. Никой не знаеше дали беше дошъл навреме, или не. Преди изнамирането на колелото, хората са носели всичко на ръце. Пътните знаци имат специално покритие, което отразява светлината.
          ► Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено със съюза да. Същото важи и в случаите, когато няколко да-изречения следват едно след друго.
          Например: Не е лесно да обичаш врага си. Мария дойде да моли учителката да й разреши да отсъства на другия ден.
          Ако поредицата да-изречения пояснява едно и също просто изречение, запетая не се пише само преди първото да. Ако пред да-изречението има друго просто изречение, преди да също се поставя запетая.
          Например: После трябваше всеки ден да ходя, да моля, да се унижавам. Видях една жена, дошла малко по-рано, да говори с началника.
          ► Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с въпросителна дума и изяснява смисъла на предходното изречение. Но при поредица от прости изречения, свързани с въпросителни думи, запетая не се поставя само пред първата от тях.
          Например: Не съм видял кой е влизал през нощта. Много късно разбрахме как ни е измамил, какви измислици ни е говорил, колко неискрен е бил.
          ► Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза, въвеждащ второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума като: даже, дори, дълго, една, именно, много, малко, особено, поне и др.
          Например: Той кипеше от енергия не защото беше млад, а защото поддържаше отлична форма. Той успя да се отскубне малко преди полицаят да го хване за ръкава.
          ► Не се отделят със запетая простите изречения, въведени със съюзите и и или. Ако обаче първото изречение пояснява второто, или ако пред и има обръщение, вметната част или друго просто изречение, поясняващо първата част, запетаята е задължителна.
         Например: Небето притъмня и на хоризонта блесна светкавица. Докато се усетя, и ме обраха. Тя стоеше пред колата, която току-що беше пристигнала, и чакаше да й отворят. Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова не чу името си. Ние се успахме, разбира се, и затова закъсняхме. Отивай, Иване, и дано имаш късмет!
          ► Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото на първото.
          Например: Той получи каквото искаше.
          ► Не се пише запетая между два съюза, ако първият е неударен и едносричен. Ако обаче е многосричен, между двата съюза се пише запетая.
          Например: Предложете им, а ако не се съгласят, ще мислим. Не съм сигурен, защото, ако направим анализ, ще излезе, че грешим.

          2. УПОТРЕБА НА ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ

          Знакът точка и запетая се използва за отделяне на сравнително самостойни смислови цялости в състава на простото и сложното изречение.
          ► За отделяне на разширени еднородни части, в рамките на които вече са употребени запетаи.
          Например: „Хаджи Ахил днес е на 66 години; ръст повече висок, отколкото среден; очи тъмносиви, проницателни, в постоянно движение и често с поглед иронически; лицето му е широко и почти четвъртито по причина, че двете бузи малко по-горе от линията на брадата увисват и придават някаква приятна симетрия на образа, който без подстриганите мустаци, що го украсяват, много би приличал по формата си на образа на Горчакова.“ (Иван Вазов)
          ► За отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на сложното изречение.
          Например: „Той машинално поемаше всяка ръка, която му се подаваше; всяка наздравица, която му се правеше; всяка чаша, която му се поднасяше.“ (Иван Вазов)
          ► При изреждане на изрази или цели изречения, които следват след изречение с обобщаващо значение, както и при изреждане на рубрики.
          Например: Главният лекар има задължения, излизащи извън нормалната медицинска практика: планира и координира работата на болницата; осигурява материали и консумативи; грижи се за изпълнение на бюджета; следи за дисциплината; осъществява административно ръководство.

          3. ДВОЕТОЧИЕ

          ► Въвежда уточнения, допълнения или указания.
          Например: Пол: мъжки. Срок за изпълнение: краят на второто тримесечие.
          ► Въвежда изброяване.
          Например: Във всяка ученическа чанта може да се намерят: книги, учебници, тетрадки, моливи и химикалки, линия и пергел.
          ► Въвежда просто изречение в състава на сложното, при което първото има обобщаващ характер, а второто го конкретизира.
          Например: Познавам го много добре: израснали сме заедно.
          ► Въвежда пряка реч, разположена сред авторската.
          Например: „Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтени работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
          – Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!“
(Иван Вазов)
          ► Въвежда и полупряка реч, включена в авторовото изречение.
          Например: „Тази вежливост бай Ганю я пуща със сметка: хем ще предразположи трегера към себе си, хем ще му покаже, че не е някой голям и богат човек, та да не мисли онзи да го скубе.“ (А. Константинов)
          ► Въвежда цитат. Ако цитатът не е означен специално, или се цитира само отделна дума или израз, двоеточие не се пише.
          Например: Романът „Под игото “ започва с изречението: „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.“ Но: „В своето стихотворение „Борба“ Ботев нарича Соломон „тиран развратен“. 

          4. СКОБИ

          ► Отделят обособени части, съдържащи допълнителна информация към основното съдържание на текста.
          Например: Някои страни (като Холандия и Швейцария) останаха слабо засегнати от кризата.
          ► Отделят вмъкнати уточнения, показващи кой произнася дадена реплика или на кого принадлежи даден израз.
           Например: Идеята за категоричния императив (Кант) лежи в основата на новата ценностна система, възникнала по време на Просвещението.
           ► Квадратни скоби, съдържащи три точки, указват, че в цитиран текст има съкращение.

           5. ТИРЕ

          ► В началото на изречението указва реплика от пряка реч, а ако следва пояснение от разказвача, отделя това пояснение от репликата.
          Например: – Беше забавно, нали? – рече Зара.
          ► В средата на изречението тирето означава пропуснати части от изречението, които се подразбират, изпълнява функциите на запетая, за да укаже по-силно отделяне, или на двоеточие преди изреждане или заключение, а освен това изпълнява функцията на съюз между две прости изречения.
          Например: Той рисува портрети. Тя – пейзажи. Първо – ти трябва да учиш. В сборниците със смесено съдържание от Средновековието има най-разнообразни текстове – жития, апокрифи, похвални слова, химни, тропари и др. Пробягах само сто метра – за повече нямах сили.

          6. КАВИЧКИ

          ► Отделят цитат или указват, че се привежда заглавие на чуждо произведение, наименование на институция или обект.
          Внимание: По традиция кавички не се пишат при имената на градове; институции, обозначени с буквено съкращение; местности, общини и области; имена на културни обекти, въведени без категоризираща дума; наименования на търговски марки, употребявани като нарицателни имена.
          Например: Началото на стихотворението директно ни въвежда в ситуацията: „Ний спориме двама със дама“.; Държавен фонд „Земеделие“; „Имало едно време в Америка“ е един от любимите ми филми.; Вчера двама чужденци ме спряха на улицата и помолиха да ги заведа до храм-паметника „Александър Невски“.
          Но: град Варна; връх Вихрен; холдинг БДЖ; община Симитли в област Благоевград; Приеха ме да следвам в Сорбоната.; Копирай тези две страници на ксерокса.
          ► Указват, че даден израз съдържа ирония.
          Например: Я погледни оная „скромната“ – пак е навлякла най-крещящата си рокля.

          7. ТОЧКА

          ► Съобщава за края на съобщително изречение. Поставя се и в края на подбудителни, въпросителни или възклицателни изречения, за да укаже слаба степен на подбуда, желание или емоция.
          Например: След няколко минути слънцето изгря. Помисли върху това, което ти казах. Де да бях на твоите години. Ти все с мене се заяждаш. Какво съм ти крив.
          ► Точка се пише след съкращения; в състава на десетични дроби; за отделяне дните, месеците и годините в датата; след арабски цифри, указващи числително редно.
          Внимание: По традиция точка не се пише при съкращения на мерни единици с изключение на час, минута и секунда, указващи определен момент от денонощието, както и след датата, ако месецът е изписан с букви.
          Например: Никола Вапцаров е роден на 07. 12.1909 г. (Но 7 декември 1909); Вчера в Париж е измерена температура от 41.3 градуса по Целзий; Вече съм в 11. клас; Часовникът сочеше точно 7 ч. и 30 мин.
          Но: 5 мм; 86 кг; филмът трае 2 ч и 5 мин; бутилката събира 1 л; 3 км и др.

           8. ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

          ► Съобщава за края на въпросително изречение.
          Например: Кой ще дойде с мене на кино тази вечер?
          ► В края на заглавия, съхранили характера си на въпрос.
          Например: Един от последните филми на Рангел Вълчанов е „А сега накъде?“

          9. УДИВИТЕЛЕН ЗНАК

          ► В края на подбудително изречение, изразяващо силна степен на подбуда.
          Например: Не газете тревата!
          ► В края на възклицателно изречение, изразяващо силна емоция.
          Например: „О, скрити вопли на печален странник / напразно спомнил майка и родина!(Димчо Дебелянов)
          ► В края на заглавия удивителният знак се запазва.
          Например: Най-важната стихосбирка на Христо Смирненски е „Да бъде ден!“.

          10. МНОГОТОЧИЕ

          ► Многоточието се поставя се в края на недовършено изречение, като това означава, че читателят сам ще трябва да допълни липсващата информация според своята преценка или че авторът отказва да продължи поради изблик на чувства.
         Например: „Вихрушка, прах... Ей свода мътен, / продран запалва се – и блясък – / и още – пак – о боже!... Трясък / оглася планини, полета – / земя трепери... Град! – парчета – /яйце и орех... Спри... Недей... / Труд кървав, боже, пожалей!“ (П. К. Яворов).

Източник: издателство "Диоген"

@bgmateriali.com

Изтеглиsave