Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Детството му преминава в Дупница и София. Баща му Тотю Димов, е загинал като капитан в Междусъюзническата война през 1913 г. Майка му, Веса Харизанова е успяла да внуши на бъдещия писател любов към литературата и изкуството.
През 1918 г. Веса Харизанова сключва втори брак с Руси Генов – офицер, който по-късно става тютюнев експерт. На него Д. Димов дължи познанията върху търговията с тютюн и тютюневия свят.
Д. Димов завършва гимназия в София и постъпва във Ветеринарния факултет през 1928 г. След завършване на висшето си образование работи в бактериологичен институт в София и Бургас, а след това е ветеринарен лекар. Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция, които настъпват особено след 1956 година.
През 1934г. започва да пише първия си роман „Поручик Бенц”, в който търси изключителната жена – изтънченото съвършенство на невинното и порочното. Елена Петрашева е продукт на сложно духовно общество. Тя повелява и убива едновременно. И хората около нея са готови да й посветят живота си, да се обрекат на смърт, омаяни от сладостта на жертвеността си.
Героите на Д. Димов превръщат страданието в сладострастие и напомнят героите на Достоевски.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com