ОТ ДУМИТЕ КЪМ ИЗРЕЧЕНИЕТО
За да предаваме информация с помощта на езика, думите се комбинират в изречения, следвайки правила, негласно приети от хората, заедно със също така негласно приетите значения на думите. Тези правила се изучават от онзи дял на науката за езика, който наричаме СИНТАКСИС. Основното правило, което се спазва в процеса на комбинирането на думите в изречения, е съгласуването. Думите се съгласуват помежду си по род, число, лице, време и наклонение.
Изречението не е просто съвкупност от думи. В него всяка дума изпълнява определена функция, за да получи изречението завършен смисъл. Двете главни части на изречението, без които то не може да съществува, са подлогът (лицето, което извършва или за което се отнася действието) и сказуемото (действие или състояние, извършвано от подлога или отнасящо се до него).
Освен това в изречението се съобщава какво извършва подлогът или към кого е насочено действието. Тези функции се изпълняват от прякото и непрякото допълнение. И тъй като те поясняват действието, казваме, че допълненията принадлежат към групата на сказуемото. Към нея се отнася и обстоятелственото пояснение, с което се уточняват условията, в които протича действието – време, място, начин, количество, причина, цел, условие, изключване.
Обикновено в изречението се съобщава и какви качества притежават лицата или явленията, които извършват или получават действието. Тази функция се изпълнява от определенията, които биват съгласувани, несъгласувани, сказуемни и приложения.
Допълненията, обстоятелствените пояснения и определенията се наричат второстепенни части на изречението.
Функцията както на главните, така и на второстепенните части понякога се изпълнява не от една, а от няколко думи. Те образуват групи, които биват: разширени части (свободно съчетание от думи); сложни части (фразеологизъм, притежаващ свое значение, различно от значението на отделните думи, които го съставят); повторени части (повтаряне на една и съща дума за усилване на въздействието); еднородни части (думи, изпълняващи една и съща функция в изречението); обособени части (относително независими части на изречението, които внасят допълнителен смисъл в него); вметнати конструкции (думи или изрази, поясняващи изречението в неговия общ смисъл); присъединителни конструкции (добавяне на нови мисли, възникнали по повод чутото).
Изреченията се делят на два големи вида – прости и сложни. Просто е изречението, в което има само едно сказуемо, а сложни са изреченията, в които има две или повече сказуеми. Връзката между тях обаче може да е равноправна (съчинителна) или неравноправна (подчинителна). Сложните изречения се образуват чрез съединяване на две или повече прости изречения. Според това каква е връзката между простите изречения в състава на сложното различаваме два големи дяла сложни изречения – сложно съчинено изречение и сложно съставно изречение.
В зависимост от вида съчинителна връзка сложните съчинени изречения се разделят на съединителни (простите изречения са свързани със съединителни съюзи като и, та, па, така също или с безсъюзна връзка); противопоставителни (с помощта на противопоставителни съюзи като но, а, ала, пък, обаче, ама); съотносителни (с помощта на съотносителни съюзи като или – или, ту – ту, нито – нито, било – било, хем – хем, дали – или, ли – или).
В сложните съставни изречения едното от простите изречения носи основния смисъл и затова се нарича главно, а другите изречения го поясняват и затова се наричат подчинени. Всяко от подчинените изречения изпълнява определена синтактична функция, подобно на второстепенните части на простото изречение. Затова подчинените изречения в състава на сложното се разделят на: определително (пояснява съществително име в главното изречение, независимо от функцията му); допълнително (пояснява сказуемото в главното изречение); обстоятелствено (пояснява обстоятелствата, при които протича действието); подложно (играе ролята на подлог в главното изречение).
В някои случаи се срещат изречения, при които отделните прости изречения се свързват както със съчинителна, така и с подчинителна връзка. Тези изречения се наричат сложни смесени.
@bgmateriali.com
