ЗА КАКВО РАЗКАЗВА ТЕКСТЪТ?

Разказът започва от времето, когато битката между титаните и олимпийските богове, водени от Зевс, вече е приключила. Зевс оковава баща си Кронос и го хвърля в мрачния Тартар. Така Кронос споделя съдбата на баща си Уран. Спомняте си, че Уран също е окован от Кронос. Тук обаче трябва да запомним нещо, което е характерно за митологичното осмисляне на света – оковаването на боговете и затварянето им в Тартар не означава, че те са мъртви. В мита доброто и злото са в равновесие. За да съществува доброто, трябва да го има и злото, но победено.
Митът разказва още за това как е поделен светът между боговете. Поделят го честно – чрез жребий. Въпреки това Посейдон не е съгласен с подялбата. Това е причината да се смята за равен на брат си Зевс, властелина на високия Олимп.

ГЕРОИТЕ В ТЕКСТА

Героите в текста са тримата братя Зевс, Посейдон и Хадес – синове на победения Кронос и на Рея. Освен тях Кронос и Рея имат и три дъщери – Хестия (богиня на домашното огнище), Деметра (богиня на земеделието и зараждащия се живот) и Хера (съпруга на Зевс и богиня на брака).
Обърнете внимание на две неща:

• Първо – Родът на първите божества се разраства. Уран и Гея са баба и дядо на олимпийските богове. Вече казахме – древните гърци си представят пораждането на света (Космоса – ред, хармония) по подобие на разрастването на човешкия род, с уточнението, че става дума за рода на боговете.
• Второ – Както Кронос и Рея са брат и сестра и съпруг и съпруга, така и техните деца Зевс и Хера са едновременно брат и сестра и съпруг и съпруга. Това има своето обяснение. За древните гърци онова, което е разрешено на боговете, е забранено на хората. Нещо повече, забраните за брак в рамките на рода за древните хора са едни от най-строгите, а нарушаването им се наказвало сурово.
Ако си зададете въпроса как са изглеждали първичните божества Гея и Уран, ще стигнете до представата, че Гея е божество, но образът й е равен на образа на земята, която хората обитават - тя няма човешки черти. Първичното божество Уран изглежда по подобен начин – за древните гърци то е равно на самото небе, което покрива света.
Новите богове – олимпийците – са твърде различни:

• Те са съизмерими с частите на света, над които властват; безсмъртни са, но имат човешки черти. Гърците си ги представят красиви и подобни на хората.

• Имат човешки характери. Олимпийските богове са весели, гневни, справедливи, завистливи, влюбват се, страдат и т.н.

• Външният им вид и характерите им носят чертите на тази част от света, над която властват. Зевс е светъл и гневлив като небето и планината. Посейдон препуска на колесница, теглена от коне от морска пяна. Подобно на морето той се гневи и радва. Характерът му прилича на времето – сърдит (облачно, бурно), „кротък и гальовен“ (денят е ведър, а морето – спокойно). Хадес е наричан „щедър“ и „гостоприемен“, защото всички след края на живота си отиват в неговото царство. Той е мрачен и неприветлив като подземното царство, но в същото време е справедлив – всеки попада в тази част на Тартара, която съответства на извършеното от него. Древните гърци имат силно развито чувство за справедливост - всеки получава след смъртта си това, което е заслужил приживе.

ПРОСТРАНСТВОТО В ТЕКСТА

Светът според мита има три части. Средната част е Гея – тя е раждащата част на света и в същото време – богиня. Горната част на света – Уран е небето и съпруг на Гея. Едновременно с тях се поражда и долната част – мрачният Тартар. В „Мита за подялбата“ светът отново е разделен на три части – небесна, земна и подземна, но властелините вече са други.
Не е случайно, че Зевс, господарят на небесната част, има много имена и те всички подчертават неговия небесен характер: Гръмовержец, Гръмометец, Облакогонец, Облакосборец и др.
Средната част на света се пада на Посейдон. Въпреки че се свързва с морето, той има белези, които го свързват и със земята: наричан е Посейдон Хипий (Конния), както и Земетръсец.
Долната част на света е Тартар, а нейният повелител е Хадес. Тази част е разделена на още три части, в които всеки попада според онова, което е вършил приживе. Разделянето на света на три части можем да открием в митовете на всички народи по света. Обърнете внимание – ще видим подобно разделяне на света и в приказките. Трите части отговарят на образа на световното дърво.