Показателни местоимения - 6 клас

Този, онзи, такъв, толкова: думи, които посочват, но и свързват. Часът ги разгръща за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на два блока. Първите десет минути са за същността и употребата на показателните местоимения, като са включени и показателните местоименни наречия с примери като „сега“ и „така“. Вторите десет минути са за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, разграничени на такива за близки и за далечни. Отделно е предвидено и как се обяснява втората функция на тези местоимения, а именно свързването на изречения и абзаци, която обикновено остава незабелязана. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези местоимения не могат да се употребяват без контекст, което ги отличава от повечето останали думи. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Учебен текст за показателните местоимения, който тръгва от употребата им в жив текст и стига до подробни таблици с формите. В началото е дадено определението: какво обозначават показателните местоимения и коя е двойната роля, която играят в текста. Веднага след това идва свързан примерен откъс, в който три различни показателни местоимения са употребени с различна цел, и разбор какво точно върши всяко от тях: кое препраща назад, кое замества вече споменатото и кое посочва. Следва по-обстойно обяснение на двете основни функции, заместващата и свързващата, с отделни примерни изречения за всяка от тях. Същинската част е систематизация по видове. Показателните местоимения за лица и предмети са подредени в таблица по род и число, заедно с успоредните двойки форми и с обяснение кои от тях са подходящи за официално и писмено общуване и кои остават за разговорната реч и за художествената литература, включително каква допълнителна отсянка могат да придадат. Отделно са изведени показателните местоимения за признаци и за количество. Самостоятелен раздел е посветен на правописа и правоговора: кои са правилните форми, кои остарели и съкратени варианти се срещат в литературата и в разговорната реч, но не са уместни в официален текст, и кои форми са направо погрешни. Разделът е онагледен и с пример от Йовков. Заключителната част обобщава защо тези местоимения улесняват общуването и на какво трябва да се държи сметка при употребата им. Примерите в целия текст са подбрани така, че да се чува разликата в звученето: до книжовните форми стоят разговорните и остарелите варианти, а до правилните, най-честите ученически грешки. Така се вижда не само коя форма е вярната, но и защо другата се среща толкова често в речта. Текстът е подходящ за урока и упражненията по морфология в 6. клас, за домашна работа и за преговор преди контролно, а таблиците вършат работа и като бърза справка.

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.

Показателните местоимения се употребяват всеки ден и точно затова се учат небрежно – докато не се стигне до въпрос за вида им или до случай, в който съгласуването куца. Тестът покрива темата от определението до практическото ѝ приложение. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса към него. Ученикът трябва да открие всички показателни местоимения в откъса, да определи вида на едно от тях и да посочи синтактичната служба на друго. Работата върху цял текст е по-трудна от разпознаването на изолирани форми, защото изисква те да бъдат отделени от местоименията от други видове. Следват 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се функцията на показателните местоимения, правилното съгласуване по род и число, разграничаването на книжовните от разговорните форми, местоименията за признак и за количество, самостойната употреба без съществително след тях, разликата между показателно местоимение и показателно местоименно наречие, формата за среден род единствено число и откриването на изречение с грешно съгласуване. Вариантите са построени върху типични ученически грешки – смесване на близост с отдалеченост, употреба на диалектни форми, разминаване по число. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е трансформационна: замяна на повторение с подходящо показателно местоимение. Втората изисква да се запишат две форми – за близост и за отдалеченост в женски род единствено число – и да се употребят в собствени изречения. Третата е кратък анализ: откриване на местоимението в дадено изречение и определяне на вида му. Отговорите са изведени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Особено полезна е задачата с трансформацията. Тя показва за какво служат показателните местоимения в реалния текст – да свързват изреченията и да избягват повторението, вместо просто да „посочват“. Това е и умение, което директно подобрява ученическите съчинения и преразкази. За преподавателя листът дава бърза и еднозначна проверка, а разпределението на задачите показва къде точно е пропускът – в теорията за видовете, в съгласуването или в разграничаването на книжовната от разговорната форма. За ученика, който работи самостоятелно, обясненията към отговорите служат като кратък справочник по темата.

Разликата между близост и отдалеченост, между признак и количество, между книжовна и разговорна форма – темата за показателните местоимения се състои от няколко такива разграничения. Тестът ги проверява едно по едно, при това върху конкретни изречения. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса към него. Изисква се да се открие местоимението за признак, да се обясни защо в определен момент е употребена формата за отдалеченост и да се посочи твърдението, което съответства на съдържанието. Последният въпрос добавя и елемент на четене с разбиране – проверява дали текстът е прочетен внимателно, а не само сканиран за подчертани форми. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се разпознаването на книжовната форма сред разговорни варианти, местоимението за признак, редът, в който всички думи са показателни, откриването на изречение с некнижовна употреба, формата за мъжки род единствено число при близост, местоимението за количество, самостойната употреба без съществително и формата за отдалеченост. Всички задачи са построени върху цели изречения, така че верният отговор изисква преценка в контекст, а не разпознаване на изолирана дума. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е трансформационна – замяна на израз с подходящо показателно местоимение. Втората изисква две собствени изречения, при които разликата между близост и отдалеченост да е ясно видима. Третата е кратък анализ: откриване на местоимението в дадено изречение и определяне на вида му. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при отворените, включително възможни варианти на трансформацията. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Акцентът върху книжовната норма е сред силните страни на този вариант. Няколко задачи изискват да се разпознае разговорна или диалектна форма, промъкнала се в иначе правилно изречение – грешка, която се среща често в ученическите работи именно защото в устната реч звучи естествено. За преподавателя листът дава бърза проверка и ясна представа кои разграничения затрудняват класа. За ученика, който се готви самостоятелно, обясненията към отговорите формулират всяко правило кратко и с пример, а последните три задачи дават възможност наученото да бъде приложено веднага – в собствени изречения и в кратък анализ.

Някой, някого, на някого. Материалът подрежда двете групи местоимения, които се учат заедно и се бъркат постоянно. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява материалът да се използва и за самостоятелна подготовка. Първата част е за неопределителните местоимения. Разгледани са поотделно същността и употребата им, начинът, по който се образуват, и това за какво служат. Отделно място е отделено на самостоятелната употреба за лица в мъжки род единствено число, където формите „някой“, „някого“ и „на някого“ са изведени една под друга, защото точно там се греши и в речта на възрастни. Следват неопределителните местоименни наречия с примери: „някъде“, „донякъде“, „отнякъде“. Втората част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и разликата между неопределителните и обобщителните местоимения, която е и същинската трудност при тази двойна тема. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.