ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 

          Същност и употреба на показателните местоимения

          Прочетете текста. С каква цел са използвани подчертаните думи?

          Развръзката сключваше песента, която графът, графинята и свитата запяха: „Сигфриде граде, радвай се сега!“.
          Но като изпяха първите два стиха на тая добродетелно-радостна песен, раздаде се на сцената революционната песен:
          Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
          противу турци да стоим насреща!
          Това падна като гръм небесен в залата. (...)
          Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. Тия силни звукове удариха на една нова струна на публиката.
                                                                                                Иван Вазов, „Под игото“

          Първата подчертана дума – тая, посочва песента „Сигфриде граде, радвай се сега!“ и осъществява смисловата връзка между първия и втория абзац. Чрез втората подчертана дума – това, се представя запяването на друга песен – революционна, и се избягва повторение на песен. Със следващата дума – тия, се посочват силните звукове на революционната песен.

          Частите на речта, чрез които се посочват (показват) лица и предмети, признаци и количество, се наричат показателни местоимения.

          ■ Показателните местоимения изпълняват ролята на заместващи и свързващи думи. Те заместват названия на лица и предмети и на техни качествени и количествени признаци.

          ■ С помощта на показателните местоимения се избягват повторенията и се постига смисловото единство на текста. Тези думи служат за връзка между отделните изречения или абзаци:

          Моят приятел има три пъти седмично тренировки по плуване. Това (вместо „тренировките“) му помага да е в добро здравословно състояние.

          Любимият ми литературен герой е смел, честен и добър. Такъв (вместо „смел, честен и добър“) искам да бъда и аз.

          Българската лекоатлетка беше посрещната на летището от много свои почитатели. Малко са нашите спортисти, които имат толкова (вместо „много“) фенове.

          Видове показателни местоимения.
          Граматични признаци

          ■ За посочване на лица и предмети:

  М.р. ед.ч.  Ж.р. ед.ч. Ср.р. ед.ч. Мн.ч.
За близки лица и предмети този/тоя тази/тая това тези/тия
За по-далечни лица и предмети онзи/оня онази/оная онова онези/ония

            Няма смислова разлика между показателните местоимения този - тоя, тази - тая, тези – тия; онзи – оня, онази – оная, онези – ония. Формите този, тази, тези; онзи, онази, онези се предпочитат в официалното общуване.

          Показателните местоимения за лица и предмети се съгласуват по род и число със съществителното име, което поясняват, и изпълняват синтактичната служба на определение. Понякога могат да се употребяват и самостоятелно: Тази (спринтьорка) е най-силната в своята дисциплина. Ако в този случай, говорейки за човек, използваме формите тоя, тая, оня, оная, думите ни могат да изразят негативно отношение или да прозвучат обидно, грубо: Тоя си въобразява, че е много умен. Тая дава много задачи за домашна работа. Оная непрекъснато ме изпитва.

          ■ За посочване на признаци: такъв, такава, такова, такива

          ■ За посочване на количество: толкова

          Правопис и правоговор на показателните местоимения

          ■ Правилни са формите тази, онази, а не тъзи, онъзи.

          ■ Правилни са формите такъв, такава, такова, такива, а не тъкъв, тъкава, тъкова, тъкива.

          ■ Формите тоз, таз, туй, тез, оназ, онуй, онез; такваз, таквиз, толкоз се употребяват понякога в разговорната реч, както и в литературни произведения: Отде дойде таз болест, кръстник Еньо, отде дойде (Йордан Йовков, „Серафим“).

          ■ Формите такиви, толко, т 'ва не се използват в официалното общуване.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave