Посред ровината - Атанас Далчев

     Атанас Далчев
    Посред ровината    

    Посред ровината във утрината синя
    лъщи една железопътна глуха линия.

    По релсите, обрасли с бурени зелени,
    върви едно момиче с двама зли гамени.

    Притиска то под свойта мишница китара,
    която неговите линии повтаря.

    Подире му с тревога вика мойта мисъл:
    — Момиче, спри! Момиче хубаво, върни се!

    Другарите ти са момчета груби:
    не знаят те що значи всъщност да се люби.

    За тях е като ядене това и гладни,
    те с яд ще се нахвърлят върху теб на пладне.

    Преди да слезе слънцето на запад,
    с целувки алчни твойте устни ще изхапят.

    Китарата и твоята любов ще счупят.
    В реката после ще захвърлят двата трупа.

    Момиче, не отивай с двамата гамени!
    Момиче, забрави ги и ела със мене!

    Ти ще ми кажеш само малкото си име.
    И после двама мълчаливи ще вървиме.

    Под стъпките ни леки ще трептят тревите.
    Сами ще разговарят мълчешком душите.

    И по траверсите на релсите със здрача
    като по стълба към деня ще се изкачим.

    1964 г.