„Морално влияние“ по свищовски: пълният текст на „По изборите в Свищов“ от Алеко Константинов

Двама приятели изпиват по една бира в Пловдив, качват се на файтон и потеглят към едно родопско село, без да издават защо: единият е вече депутат, а другият тепърва се готви да стане. Тук е поместен текстът на творбата, разделен на глави, без чужд коментар между тях. Началото е почти пасторално: пролетно поле, зеленеещи ниви и Родопите отсреща, а в каляската двама души, на които природата не говори нищо, защото мислите им са другаде. Първата среща е с млад селянин на кон, който отговаря учтиво, но не казва нищо, и още там проличава колко предпазливо селото пази мнението си. Следва същинският урок по предизборно изкуство: опитният депутат обяснява на своя кандидат, че принципите и народните идеали нито се ядат, нито се пият, и изрежда какво трябва да се обещава на попа, на кмета, на учителя, на дребния чиновник и на селяните. После идва спирката в крайпътната кръчма, разговорът с кръчмаря Кости, рублата, оставена за черпня, и първото доказателство, че името на кандидата вече е стигнало дотук. В самото село галерията се разгръща: услужливият псалт, който сам предлага да напише бюлетините, любезният луд, попът, кметът и събралите се пред училището селяни. Разговорът стига до общата гора и до сеченето без право, тоест до въпрос, на който честният и полезният отговор не съвпадат, а какво избира кандидатът остава да се прочете в текста. Творбата е подходяща за подготовка на анализ или съчинение върху сатирата и обществената критика у Вазов, за наблюдение върху диалога и речевата характеристика на героите и за търсене на точни цитати за изборите, обещанията и нравите на времето.

Петнадесет години след битката юбилеят ѝ отминава без вестник, без венец и без реч. Оттам тръгва този текст на Иван Вазов, поместен тук изцяло: „Сливница. Възпоминания по случай един кървав юбилей“, писан в София през 1901 г. В началото писателят обяснява защо не иска да славослови деня и как гледа на 7 ноември като на победа братоубийствена, слава, изтъкана от кръв и сълзи. Следва отказът от шовинизма и едно кратко изречение за липсващия паметник, което задава тона на цялото възпоминание. Същинската част е спомен, видян далеч от бойното поле: през ноември 1885 г. Вазов е в Пловдив, току-що останал без ролята си на столица. Разказани са дните между обявяването на войната и развръзката, прокламацията по улиците, изпращането на княза на гарата, случката с телеграфиста и треперещата ръка, изнасянето на войската към сръбската вместо към турската граница, а също и кръчмата, в която заседава прочутият „Конвент“. Отделен акцент е сцената с картата: офицерът, който търси на нея непознато дотогава село, и мигът, в който то е намерено. Оттам нататък текстът се води по слуха, по глухия тътен, който хората слушат на Сахат-тепе, и стига до телеграмата, дошла чак на 8 ноември. Пълният текст е удобен за работа върху мемоарната и публицистичната проза на Вазов, за точно цитиране при отговор на литературен въпрос, за съпоставка с други негови творби за Сръбско-българската война и за разработка върху паметта и националното чувство.

ЧАСТ 1 Прочетете текста, разгледайте картината и изпълнете задачите от 1. до 16. включително. И ето, че едно от тия кучета се отлъчило от пчелина и съвсем подивяло. Нападнало близката кошара на Еленко Атанасов от с. Костенци. Двете кучета, които излезли насреща му, изпохапани от нападателя, се оттеглили в един ъгъл на кошарата. Овчаря го нямало в кошарата, залисан по работа някъде из къра.

Един невярно преведен текст спасява цяла зала, а една песен превръща зрителите в участници. Настоящият тест по литература се спира на тези два момента и на всичко, което ги подготвя в хода на главата. Изпитният вариант съдържа 15 задачи. Първите тринадесет са с избираем отговор и следват представлението стъпка по стъпка. Началните въпроси установяват какво място заема събитието в живота на градчето и кой момент първи разсмива публиката. Следва задача върху подбудите на онзи, който предлага на госта успокоителна версия на чутото – въпрос, който насочва към предпазливостта в условията на несвобода. Втората група задачи разглежда сценичния свят и възприемането му: как е изграден образът на отрицателния герой, какво впечатление правят импровизираните костюми и реквизит, какво се случва с първите ръкопляскания в зала без такъв навик и по какво третото действие се различава от предходните. Заключителните затворени задачи обхващат кулминацията и обобщенията: кое събитие най-силно слива сцената и залата, какво е отношението на повествователя към публиката, каква е причината един от зрителите да бъде изведен, какво внушава срещата между главните герои във финала, кой похват създава характерното редуване на смях и вълнение и как е приета играта на изпълнителя на главната роля. Последните две задачи са с място за писане. Първата изисква обяснение какви настроения предизвиква финалната песен и на какво се дължи нейната сила. Втората е с по-широк обхват и изисква преценка как представлението разкрива едновременно слабите и силните страни на тогавашното общество. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения, позоваващи се на конкретни моменти от текста, както и примерни решения на двете отворени задачи. За учителя това е удобен инструмент за проверка на прочетеното, за текуща оценка или за урок върху духовния живот преди Освобождението. За ученика тестът съчетава проверка на познаването на главата с упражнение по обобщаващо разсъждение. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Влажна декемврийска нощ в Браила, пуста улица и едно светещо прозорче на изба, над която стои надпис „Народна кръчма на Знаменосецът“. С тази картина започва пълният текст на повестта, събран тук в седемнадесет глави така, както Вазов я завършва в Пловдив през 1883 година. Публикацията следва оригиналната композиция без съкращения: разговорите на емигрантите в кръчмата на Странджата, портретите на хъшовете с гръмките им прякори, любителското театрално представление, всекидневната борба за залък и подслон, преминаването на замръзналия Дунав и по-нататъшните пътища на героите извън румънските градове. Читателят се среща с цялата галерия образи, които учебниците изучават: Македонски, Странджата, Бръчков, Владиков, Хаджият, Попчето и останалите, чиито съдби Вазов проследява с еднакво внимание към героичното и към унизителното. Запазени са авторовите бележки под линия и препратките към историческите източници, така че текстът може да се чете и като свидетелство за времето. Ранните глави разгръщат бита на емиграцията: спомените за отминалите чети и войводи, спорът кой е истинският родолюбец, надписите по кръчмите и тютюнджийските лавки, гръмките патриотични прякори и заемите, давани на вяра до по-добри времена. Пълният текст е особено полезен, когато е нужен точен цитат: за характеристика на герой, за трансформиращ преразказ, за съчинение върху темата за родината и чужбината или за съпоставка между отделните глави. Всяка глава е обозначена с номер, което прави препращането към конкретен епизод бързо и лесно. Подходящо е и за самостоятелно четене на произведението, за преговор преди класна работа и за работа в час, когато е нужен самият текст на Вазов, а не преразказ или анализ по него.

Художественият текст на „Мъртви души“ от Николай Гогол в български превод, събран на едно място и разделен на глави, без съпътстващ анализ или коментар. Повествованието започва с Том първи, глава първа: през портите на един хотел в губернския град NN влиза доста хубава пружинена бричка, а в нея седи господин, за когото разказвачът внимателно уточнява, че не е нито хубавец, нито с лоша външност, нито стар, нито твърде млад. Пристигането му не вдига никакъв шум, а първите, които го коментират, са двама мужици, спорещи докъде би могло да стигне колелото на бричката. Оттам разказът върви към запознанствата на Чичиков с губернския град и неговите чиновници, към вечерите и приемите, на които героят се държи така, че всички остават доволни от него, и към първите му посещения при околните помешчици. Текстът дава онова, което преразказът и анализът само описват отстрани: авторовите отклонения и обръщения към читателя, разгърнатите сравнения, иронията към нравите на губернското общество и портретите на помешчиците, изградени с внимание към най-неуловимите черти на характера. Публикацията е удобна за четене на произведението в оригиналния превод, за проверка и точно цитиране, за подготовка на преразказ, характеристика или съчинение и за самостоятелна работа върху отделна глава, когато е нужен самият текст, а не преразказ на съдържанието.