Правила за членуване на имената и местоименията

Събрани на едно място са точно онези правила, заради които се губят точки на всяка писмена работа. Без теория за теорията, а само това, което трябва да се знае, и как изглежда то на практика. Правописни правила с примери за 7. клас. Към кого е насочен Материалът започва с пряко обръщение към седмокласниците и с кратко обяснение защо точно в този период правописът трябва да се усвои. Тонът е ясен и директен, без заобикалки, и това го прави по-убедителен от обичайните уводи. Какво обхваща Девет групи правила, подредени по честотата на грешките, а не по учебникови раздели. Това е и основното му предимство: започва се от онова, което се бърка най-често. Най-подробно е разработено членуването при мъжки род, единствено число. Обяснено е в кои случаи се поставя пълният член и в кои краткият, като са посочени всички служби в изречението, при които важи едното или другото правило. Отделно е казано какво се случва с определенията към тези думи. Следва правописът на главните букви, разделен на две: при съставните имена и при прилагателните, образувани от собствени имена. При второто правилото зависи от наставката и точно тук се греши най-много. Нататък вървят правилата за степенуването, за слятото и разделното писане на отрицателната частица при различните части на речта, както и отделен случай, при който тя се пише слято с глагол. Една от групите е за ударението при писане и обяснява кога една и съща буква се пише с ударение и кога не. Отделна част е посветена на падежните форми при местоименията за лица. Дадени са пълните редици по падежи и е показано как изглежда правилният въпрос и как изглежда грешният, един до друг. Още една група разграничава два предлога, които постоянно се бъркат, като при всеки е посочено пред какви думи точно се употребява. Последните три групи са за запетаята пред съюзите. Разделени са по логика: кога не се пише, кога въпреки това се пише, и какво става при съставните съюзи. Как са поднесени правилата Всяко правило е последвано от примери, при това не произволни. Голяма част са взети от изучавани литературни произведения и от известни автори, което ги прави и познати, и лесни за запомняне. При част от правилата са дадени и по няколко думи наведнъж, за да се види, че случаят не е единичен. При членуването примерите са придружени и с указание в скоби коя служба в изречението изпълнява съответната дума. Така ученикът вижда не само правилото, но и как се прави самата проверка. За учителя: готов справочен материал за раздаване преди писмена работа или за преговор. Групите с правила се използват поотделно, примерите стават основа за упражнения с други изречения, а частта за падежните форми върши работа като отделен час. За ученика: кратка и ясна справка по най-трудните правописни въпроси. Подходящ за преговор преди контролна работа, за подготовка за изпитване и за бърза проверка в случаите, когато нещо не е сигурно и трябва отговор веднага.

Систематизирано помагало по български език, което събира на едно място правописните и пунктуационните норми, върху които се допускат най-много грешки, и подрежда всяко правило заедно с примери към него. Първата част обхваща правописа. Тя започва с два от най-честите капана: кога се появява двойно НН при прилагателните имена и кога се получава двойно ТТ или ЩТ при членуването на съществителни от женски род. Оттам преминава към общото правило за удвояване на съгласни на границата между представка и корен и между корен и наставка, към представките, които винаги се пишат с една и съща буква, и към единственото изключение от това правило. Следват правописът на отрицателната частица и случаите, в които тя се пише слято, пълният и краткият определителен член при имената от мъжки род с проверката кога се употребява всеки от тях, употребата на главни букви при собствени имена, прозвища, географски названия и празници, слятото и полуслятото писане, пренасянето на части от думи на нов ред, сложните прилагателни за цветове и за нюанси, степенуването и разликата, когато частицата е наречие, пълните и кратките форми на предлозите, както и правописът на думите с непостоянно Ъ заедно с начина да се провери. Втората част е посветена на пунктуацията. Разгледани са точката, въпросителната, удивителната, многоточието, запетаята, точката и запетаята, двоеточието, тирето и кавичките, като при всеки знак са изброени конкретните случаи на употреба. Най-разгърнато е представена запетаята: еднородните части, обръщенията и вметнатите думи, обособените части, сравненията и границите между простите изречения в състава на сложното. Всяко положение е илюстрирано с готови примерни думи и изречения, така че правилото да се вижда веднага в действие. Помагалото е подходящо за преговор преди диктовка, класна работа или изпит, за самопроверка при писане на съчинение и за бърза справка, когато трябва да се реши един конкретен случай.

Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.

Урок по една от онези теми, които всички смятат за лесни, докато не се стигне до писане. Наречията, предлозите, съюзите и междуметията са най-късите думи в езика и точно в тях се допускат най-много грешки, защото никой не ги учи специално. Този текст ги събира на едно място и ги подрежда така, както се появяват проблемите в реална писмена работа. Изложението върви от думата към изречението. Първата половина се занимава с правописа: как изглежда една дума, когато я пишем сами. Разгледани са степенуването и чертицата при него, наречията, при които изговорът подвежда, онези, при които се удвоява съгласна, и отделен списък с форми, които просто трябва да се запомнят, защото правило за тях няма и всяка година се бъркат по един и същи начин. Най-интересното в тази част е мястото, където едно и също съчетание се пише ту слято, ту разделно и смисълът се сменя изцяло. Там са дадени двойки изречения, които се четат едно до друго и разликата личи от само себе си. Предлозите имат свой отделен дял. Обяснено е кога късият предлог получава допълнителна гласна и три различни случая, в които това се налага, включително един, който изненадва мнозина. Следва правило за предлог, който често бива заменян погрешно с друг, и накрая кратък, лесен за запомняне списък, който решава веднъж завинаги колебанието между две съгласни в края на едносрични предлози. Втората половина е за пунктуацията и там започва същинското. Въпросът кога се пише запетая пред И е най-задаваният в часовете по български език и в урока той е разделен на две: обикновеното положение, което всеки помни, и случаите, в които същият съюз изведнъж изисква запетая по съвсем друга причина. Тези случаи са подредени поотделно и всеки е онагледен. Отделно внимание получават двойните съюзи и подчинителният съюз, пред който запетаята понякога се мести с една дума назад. Последният дял е за междуметията и за трите знака, с които се отделят. Примерите не са измислени за случая. Голяма част от тях идват от Иван Вазов, Елин Пелин и Алеко Константинов, така че правилото се вижда в жив текст, а не в лабораторно изречение. Това прави урока използваем и в час по литература, когато трябва да се обясни защо авторът е сложил знака точно там. Подредбата е справочна. Всяко правило е кратко, стои самостоятелно и се намира бързо, без да се чете целият текст отначало. Затова материалът работи еднакво добре като изложение за нов урок, като преговор преди писмена работа и като помагало, което се държи подръка при редактиране на съчинение. Полза за учителя: получава събрано на едно място онова, което в учебника е разхвърляно между няколко теми и различни години. Правилата са формулирани кратко и с готови примери, така че часът може да се построи направо върху текста, а всеки дял да се даде и поотделно като упражнение. Полза за ученика: вижда ясно къде точно греши и защо. Темата е от тези, които тежат при всяка писмена работа, при диктовка и при редактиране на собствен текст, а правилата тук са толкова малко, че се усвояват наведнъж. След прочита запетаята пред И и слятото писане на наречията спират да бъдат въпрос на късмет.

Пред вас е събран на едно място сводът от практическите правила, върху които се препъва всяко писане на български: къде се слага запетаята, кога буквата е главна, как се пренася дума на нов ред и кога се пише пълен член. Правилата са изведени номерирано, с кратки обяснения и с конкретни примери към всяка точка, така че справката да отнема секунди. Първите раздели обхващат употребата на главните букви: собствените имена и съставните названия, географските обекти, небесните тела, учрежденията и заглавията, историческите събития, титлите при обръщение, прилагателните, образувани от собствени имена, и учтивата форма. Отделно са изнесени и случаите, в които се пише малка буква. Следват слятото и полуслятото писане, осемте правила за пренасяне на срички и правописът на съкращенията, включително мерните единици и съкратените имена на автори. Сърцевината на справочника е посветена на препинателните знаци. Всеки знак има свой раздел с подточки: точка, въпросителна, удивителна, точка и запетая, тире, двоеточие, кавички, скоби и многоточие. Най-подробно е разработена запетаята, и то в двете ѝ приложения, в простото и в сложното изречение, като особено внимание е отделено на обратната страна на въпроса, тоест на случаите, в които запетая НЕ се пише. Изведени са и типичните капани: съюзът и, съюзът да, косвените въпроси, двата съюза един след друг, устойчивите изрази. Последната част събира правилата за писане на числа и номера и няколко от най-често бърканите правописни двойки, сред които едно или две „н“, едно или две „т“, с или със, в или във, а или ъ, й или и, както и определянето на подлога при пълния член. Справочникът върши работа при подготовка за изпит и за диктовка, при редактиране на собствен текст, при писане на молба, автобиография или делово писмо, а също и като бърза проверка в момента на самото писане.

Тест за входно ниво по български език и литература в началото на седми клас. Материалът е разделен на два самостоятелни дяла с по двадесет и пет и двадесет задачи и обхваща изученото през предходната година по двата предмета. Езиковият дял започва с правописа. Проверяват се слятото и разделното писане на отрицателната частица с различни части на речта, редуването на гласни в сродни думи, изписването на думи с удвоени съгласни и с трудни съчетания. Включена е и по-необичайна задача: дадено е изречение с няколко грешки и трябва да бъде преписано вярно, като се посочи и точният им брой. Следва лексикалната част. Тя обхваща названието на науката за речниковия състав, понятието за омоними, разграничаването на синонимна двойка от двойка думи с различно отношение, значението на чужда дума, средствата за експресивност, фразеологичните антоними, избора на уместна дума в изречение и разпознаването на грешка, породена от смесване на близки по звучене думи. Морфологичната част включва разпознаване на местоимения и определяне по какъв признак се различават две глаголни форми в едно изречение. Обособена е и линия за граматичната норма: членуването при подлог и при сказуемно определение, както и съгласуването при учтива форма, при което трябва да се открие грешната от четири подчертани думи. Пунктуационната част е застъпена силно. Освен обичайните задачи за откриване на грешка има и две по-обемни: дадени са дълги изречения без препинателни знаци и се изисква те да бъдат поставени, а броят им – посочен. Синтактичната част проверява службата на израз в изречението, броя на допълненията и вида на изречението по състав, включително сложно смесено. Литературният дял обхваща изучените автори и творби. Проверяват се авторство и жанр, разпознаване на герой по реплика, особеностите на пейзажа при един от авторите, съдържанието на две глави от изучен роман, както и определението, с което е известен неговият автор. Най-подробно е застъпен един разказ – с шест последователни задачи за героя, неговата бедност, характера му, използвания художествен похват и второстепенните лица. Отговорите са изнесени накрая поотделно за двата дяла, включително изцяло поправените изречения с посочен брой на грешките и на запетаите. Това позволява проверката да стане бързо дори при работа с цял клас, а самите поправени изречения могат да се използват и като отделно упражнение. Съотношението между двата дяла заслужава внимание. Езиковата част е по-обемна и по-трудна, а литературната се състои предимно от задачи с един ясен верен отговор. Така тестът дава по-точна представа за езиковата подготовка, без да натоварва излишно началото на учебната година. Ценно е и присъствието на задачи със свободен отговор сред задачите с избор. При тях ученикът не може да отгатне – трябва сам да напише названието на понятието, признака на разликата, броя на частите или вида на изречението. Такива задачи показват действителното знание много по-ясно от избора между четири варианта. Форматът е готов за разпечатване: двата дяла са ясно отделени, задачите са номерирани поотделно във всеки от тях, а при въпросите със свободен отговор е оставено място за писане. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на седми клас – показва с какви знания идва класът и по кои теми е нужно връщане назад още в първите седмици. На ученика служи за самопроверка и подсказва какво е забравено през лятото.