1. Когато са подлог в изречението, имената в мъжки род, единствено число, се членуват с пълен определителен член, а когато са второстепенна част на изречението, се членуват с кратък определителен член -а или -я, който се произнася съкратено (-ъ или -йъ, ьъ).
2. След предлог имената в мъжки род, единствено число, се членуват с кратък определителен член!
3. Имената в мъжки род, единствено число, които се намират след спомагателния глагол съм в първо, второ и трето лице, единствено число, и след сказуемите бивам, казвам се, наричам се, изглеждам, се членуват с пълен определителен член!
4. Имената в мъжки род, единствено число, които имат деятелни наставки -ар, -яр, -тел и означават лица, се членуват с мек определителен член -я, -ят (Например: аптекаря, учителя, писателят, златарят, леяря, зъболекарят, месаря, овчаря, коняря)!
5. С мек определителен член -я, -ят се членуват и десет думи, които в миналото са завършвали на ь. Това са: кон, зет, ден, крал, лакът, нокът, огън, път, сън, цар!
6. Членуваните съществителни имена от женски род, единствено число, които завършват на -т, се пишат с двойно -т: младостта, радостта, нежността, пролетта, а звукът а в определителния член се произнася пределно ясно!
Проверете познанията си!
В кой ред е допусната грешка при употреба на определителния член?
А) Настъпи залезът на моя живот.
Б) Сега той е най-добрия ми приятел.
В) Неразбраният се оказах самият аз.
Г) Умният винаги отстъпва пред глупавия.
Правилен отговор: Б
Литературните текстове се разделят на три основни литературни рода – епос, лирика и драма. Всеки литературен род се дели на литературни видове.
Към литературния род ЕПОС се отнасят следните белетристични видове:
1. Роман – мащабно прозаично произведение, представящо множество герои и преплитането на техните съдби; сюжетът (или множеството сюжетни линии) се разгръща в поредица от епизоди, оформени като отделни глави или части. Класически романи в българската литература са „Под игото” на Иван Вазов, „Железният светилник” от Димитър Талев, „Тютюн” от Димитър Димов.
2. Повест – прозаично произведение, в сюжетната основа на което стои период от живота на един основен герой (или група герои); поредицата епизоди представят съдбата на героя (групата) в нейното развитие. Повести са например „Българи от старо време” от Л. Каравелов, „Чичовци” от Иван Вазов, „Гераците” от Елин Пелин.
3. Разказ – относително кратко повествование в проза, в сюжетната основа на което стои преходът между най-малко две действия, събития или състояния. В разказа се представят отделни моменти от живота на ограничен брой герои, понякога само на един герой. Разкази са „Дядо Йоцо гледа” от Иван Вазов, „Другоселец” от Йордан Йовков, „Ветрената мелница” от Елин Пелин.
4. Пътепис – повествование, в чиято основа стои някакво реално пътуване на автора; представя впечатления от природни и културни обекти, от чужди страни и селища и т.н. Пътеписи са например „До Чикаго и назад” от Алеко Константинов, „Великата рилска пустиня” от Иван Вазов и др.
5. Мемоари – художествено представени спомени за даден исторически период или за важни моменти от живота на едно лице. В много случаи мемоарите съдържат сведения с документален характер. „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов е типично мемоарно произведение.
6. Басня – кратко повествование, в което на основата на някакъв контраст между отделни случки, житейски позиции, начини на поведение и пр. се прави обобщение в етичен план. Обикновено в баснята действащи лица са животни, растения, предмети, по-рядко хора. Класически примери за авторски басни са „Гарван и лисица” от Езоп, „Кокошката със златните яйца” от Лафонтен и пр.
В литературния род ЛИРИКА се включват:
1. Лирическата миниатюра - типичен представител на този литературен род. Творби от този тип са например „Две хубави очи” на Пейо Яворов и „Спи езерото” на Пенчо Славейков.
Специфични представители:
2. Ода – лирическа творба, изразяваща възторжени чувства по повод на някакво исторически или културно събитие, във връзка с момент от живота на дадена личност и т.н. Оди са например „Левски” и „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов.
3. Елегия – лирическа творба, изразяваща тъжни чувства, породени от размисъла за преходността и безсмислието на човешкия живот. Елегии са „Хубава си, моя горо” от Л. Каравелов, „Сиротна песен” от Д. Дебелянов и др.
4. Балада – лирическа творба, в която е разгърната темата за смъртта. Обикновено смъртта е представена като безсилна пред някакво чудо. В баладата има фантастични елементи. Типична балада е стихотворението „Хаджи Димитър” от Хр. Ботев.
5. Епиграма – кратко хумористично произведение, насочено срещу лични или обществени недостатъци.
6. Сонет – лирическа творба от четиринадесет стиха, най-често посветени на темата за любовта. Състои се от четири строфи. При класическия сонет първите две строфи са с по четири стиха, а третата и четвъртата са с по три. Христоматиен пример за класически сонет е „Пловдив” от Д.Дебелянов.
Литературният род ДРАМА се появява в Античността. В Древна Гърция трагедията и комедията достигат художествено съвършенство.
1. Трагедия - драматически вид, в който се представя трагичен конфликт между нравствени позиции, възгледи или социални среди, между волята на съдбата и желанията на героя. Сблъсъкът завършва с трагичен край – смърт или голямо нещастие.
2. Комедия - драматически вид, в който конфликтът е с комични характеристики. Комичното може да е продукт на ситуациите, на характерите или на двете.
3. Поема – лиро-епически вид с ясно изразен сюжет и стихотворна организация на текста.
Проверете познанията си!
1. „Септември“ на Гео Милев е:
а) сонет; б) повест; в) поема; г) роман
2. Допълнете твърдението с правилното жанрово определение:
……………………………….. „Дядо Йоцо гледа“ е творба на Иван Вазов.
а) фейлетонът; б) пътеписът; в) разказът; г) повестта
Правилни отговори: 1. в); 2. в)
ПУНКТУАЦИЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
* В сложното съюзно съставно изречение запетая се пише в началото на всяко второ и следващо изречение, обикновено пред подчинителната съюзна връзка.
* Не се пише запетая пред съединителни съюзи ( и, или), употребени еднократно, освен в случаите, когато пред тези съюзи има подчинено изречение.
* Пред съюзите за противопоставяне в сложното съчинено изречение (а, но, ама, ала, само, само че, пък) пишем запетая.
* При съчинителните съюзи (или-или, дали-или, ту-ту, хем-хем, я-я, било-било) пишем запетая пред втората част на двойния съюз.
* Подчиненото изречение в състава на сложното съставно изречение се отделя със запетая, която се поставят най-често пред съюза (ако, за да, въпреки че, макар че, тъй като и др.) или съюзната дума, която въвежда подчиненото изречение (който, когото, чийто, какъвто, защото, където, когато, както и др.).
* Когато съюзът да има значение на ако, за да, дори да, подчиненото да-изречение се отделя със запетаи.
* Пред подчинено определително изречение не се пише запетая, ако се въвежда със съюз да.
* Не се пише запетая пред косвените въпроси (как, защо, кой, кога, къде, дали, колко, какво и др.), когато са употребени еднократно и се намират след глагол.
* Когато пред косвен въпрос има обособена част, вметната част или подчинено изречение, пишем запетая.
* Когато съюзната връзка като се използва за сравнение, а не за въвеждане на просто изречение в състава на сложното, запетая пред съюза не се пише.
* Запетая се пише пред първата дума в съчетанията само че, при условие че, а че, въпреки че, макар че и при положение че, когато се използват като съюзна връзка между две изречения.
* Когато подчиненото обстоятелствено изречение, въведено чрез съюзните връзки въпреки че, макар че, макар и да и при положение че, се намира пред главното изречение, запетая се поставя в края на подчиненото изречение.
* Ако пред съюз или относително местоимение стоят уточняващи наречия: само, едва, дори, чак, даже, тъкмо, именно, почти, още, запетая не се пише пред подчинителната съюзна връзка.
* Когато простите изречения са свързани с двойни съотносителни съюзи като толкова... колкото; както... така и; не само... но и, запетая се пише само пред втората част на съюза.
* Наречията за логическо уточняване обаче, например, според мене, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, по всяка вероятност, изобщо, сякаш, навярно, очевидно, по такъв начин, като че ли, всъщност, когато въвеждат подчинено изречение в състава на сложното изречение, пред тях се пише запетая, но когато са в началото на изречението, след тях не се пише запетая.
* Ако подчиненото да-изречение стои на първо място, след него се пише запетая.
* Ако подчиненото изречение, започващо с кой, защо, как, стои на първо място, след него се пише запетая.
* Ако подчиненото да-изречение стои на първо място и след него се изреждат други да-изречения, запетая се пише след всяко едно от тях.
* Подчиненото изречение, което стои след показателно местоимение в главното изречение, се отделя от него със запетая.
@bgmateriali.com
