ПРАВОГОВОРНА НОРМА НА  БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

 

          Въпреки че всички българи от няколко поколения назад задължително изучават книжовния език в училище, и днес хората, живеещи в Източна България, лесно се разпознават по изговора на думите. В отделни краища на страната звуците, изграждащи думите, се изговарят различно, ударенията се поставят на различни места, общото звучене на речта се променя. За да се избегнат подобни разлики, които нерядко водят и до недоразумения в разбирането, съществува правоговорната норма.

          Правоговорната норма определя наложилия се в общонародната езикова практика начин за изговаряне на звуковете и на техните съчетания в потока на речта, както и мястото на ударението в думата.

          Установеният книжовен изговор се отбелязва в правописните и правоговорните речници на българския език

          А) Правоговорни правила на книжовния език

          Всички познават репликата на известен наш футболист:
          Койту играи, пичели, койту ни играи, ни пичели!
          Друг спортист пък споделя тайната на своя спорт по следния начин:
          Ранътъ праи бурбътъ!
          За да се избягват подобни езикови прояви, са въведени следните правоговорни правила:
          ► Ясен и без редукция (стесняване) изговор на широките гласни е и о в неударена позиция. Примери: чете, пише, печели, борба, кола, молба, а не чите, пиши, пичели, бурба, кула, мулба.
          ► Ясен и без редукция изговор на гласния звук а в ударена позиция. Примери: борба, овца, врата, а не бурбъ, уфсъ, вратъ.
          ► Допуска се лека редукция на а в неударена позиция. Примери: пъницъ, мърътонкъ, бъкълия, на мястото на паница, маратонка, бакалия.
          ► Меко изговаряне на съгласните в окончания на глаголи от второ спрежение. Примери: мольа, кольа, носьа, а не мола, кола, носа, или молъ, носъ, колъ.
          ► Изговаряне на а и я като ъ и йь, когато са под ударение в глаголните окончания. Примери: Пише се чета, а се изговаря четъ, пише се вървя, а се произнася вървьъ.
          ► Допуска се редукцията на а в ъ и на я в ьъ при произнасяне на кратките членувани форми на съществителните от мъжки род, както и при прилагателните, числителните и местоименията. Примери: Пише се мъжа, а се произнася мъжъ. Пише се коня, а се произнася коньъ. Пише се белия, а се произнася белиьъ. Пише се третия, а се произнася третиьъ.
          ► Старата гласна „ят“, или т.нар. променливо я, се произнася като я, когато е под ударение и пред твърда сричка, а като е, когато не е под ударение, когато се намира пред мека сричка и пред съгласните ж, ч, ш, и́. Примери: хляб, но хлебарница, цял, но целия, сняг, но снежен.
          ► Когато я не произлиза от старата ятова гласна, т.е. когато няма променливо я, то винаги се произнася като ьа. Примери: поляна/поляни, тояга/тояги, пиян/пияница.
          ► Когато е не произлиза от старата ятова гласна и липсват условията за поява на променливо я, то винаги се произнася като е. Примери: девет/деветка, десет/десетка.

          Б) Основни отклонения от правоговорните правила

          И до днес в различните краища на България се допускат някои устойчиви отклонения от правоговорните норми. Ето по-важните от тях:
          ► Редукция на широките гласни е и о, когато не са под ударение. Примери: койту вм. който, пиши, вм. пише и т.н.
          ► Редукция на а дори когато е под ударение. Примери: бурбъ, рънъ вместо борба, храна.
          ► Изпускане на х. Примери: леп или ляп вм. хляб, снаа вм. снаха, маам вм. махам и др.
          ► Последователно произнасяне на е вместо променливо я. Характерно е за хората от Западна България. Примери: бел, цел, умрел вм. бял, цял, умрял.

          В) Правоговорни дублети

          Правоговорната норма определя и мястото на ударението в думата. По различни причини обаче някои думи се произнасят с ударения, появяващи се на различни места. Например: ра́ботя и рабо́тя, мо́лив и моли́в, на́ука и нау́ка. При тази промяна имаме два случая.
          ► Ударението се възприема като неправилно поставено. Това се случва най-вече в глаголните окончания – направи́х, вм. напра́вих, поиска́х, вм. пои́сках и др. Това се случва главно в Западна България, където ударението често се явява на последната сричка. От гледна точка на книжовния език обаче тези ударения са неправилни.
          ► Ударението се възприема като възможно и в двата случая. Тогава говорим за правоговорни дублети. Въпреки това обаче двете форми не са съвсем равноправни – едната винаги се възприема като малко по-книжовна. Ето защо, когато се колебаем, трябва да проверим в речника и да произнасяме думата по начина, който е посочен на първо място.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave