Правоговорна норма

     Правоговорната норма определя задължителния начин за произнасяне на гласните и съгласните звукове в българския език, така че те да не се бъркат, променяйки смисъла на казаното. Най-важните правила на правоговорната норма са следните:

          ► Гласните звукове се произнасят ясно и отчетливо, без редукция. Допуска се само лека редукция на гласния звук а, когато не е под ударение. Същото важи и за гласния звук о.
          ► В окончанията на глаголите от първо и второ спрежение за 1. л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. в сегашно време гласният звук се произнася като ъ, но се пише а.
          ► Старата ятова гласна се произнася като я, когато е под ударение и пред твърда сричка. Когато не е под ударение, стои пред мека сричка или пред съгласните ж, ч, ш, й, се произнася като е. Когато я или е не произхождат от старата ятова гласна, не се променят при произнасяне.
          ► В някои форми на думи, съдържащи звукосъчетанията лъ и ръ , при които има натрупване на много съгласни, мястото на гласния звук ъ се променя.
          ► В края на думата звучните съгласни се обеззвучават.
          ► Съгласните с различна звучност си влияят – предходната съгласна се уподобява на следващата.
          ► Съгласните звукове т и д задължително се произнасят в края на думата.
          ► Всички съгласни в края на думите се произнасят твърдо, но при членуване старата мекост се проявява. 
          ► При образуването на думи с помощта на представки и наставки понякога се появяват двойни съгласни, които задължително се произнасят.
          ► Задължително се произнасят съгласните, с които завършват представките. 
          ► Ударението в българския език е свободно и подвижно, но за всяка дума е приета ударена форма, която се смята за книжовна. В редки случаи се появяват правоговорни дублети, при които обаче една от формите се възприема като по-книжовна.