Към съдържанието
bgmateriali.com

Правописът на отрицателната частица „не“ и на частиците „по“ и „най“ с правила и примери

Платен материал - 1 кредит или 3,98 €

Сподели:

Зареждане на оценките…

Откъс от материала

Демо

Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.

Правопис на частици

I. Отрицателна частица НЕ.
1. Отрицателната частица "не" се пише винаги отделно от глагола: не може, не знае, не идва.
Когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица се пише слято: недочува, недовижда, недообмисля.
2. Отрицателната частица "не" се пише отделно от деепричастията: не можейки, не чувствайки, не знаейки.

Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп

Кога „не“ се пише слято и кога остава самостоятелна дума е един от въпросите, които най-често объркват в диктовка и в тест. Тази справка събира правилата на едно място и ги подрежда според частите на речта, с които отрицателната частица се среща: глаголи, деепричастия, наречия, прилагателни и причастия, съществителни имена, съюзи и частици.

Всяко правило е придружено от кратки примери, а особените случаи са изведени отделно: какво се променя, когато логическото ударение пада върху самата частица, и защо едно и също причастие се пише ту слято, ту разделно според службата си в изречението. Показано е и как от „не“ и съществително име се получава изцяло нова дума.

Втората част е посветена на частиците „по“ и „най“ при степенуването: кога се пишат полуслято с чертица и кога остават отделни, но под ударение. Примерите са подбрани така, че разликата между двата случая да се вижда веднага.

Справката е удобна за бърз преговор преди контролно или диктовка, за домашна работа по правопис и за самопроверка при писане на съчинение.

правопис на не
отрицателна частица не
слято и разделно писане
не с глаголи
не с причастия
частици по и най
степенуване
правописни правила
български език
граматика

Свързани материали

Отрицателната частица НЕ

Кратка и практична езикова справка по един от най-често бърканите правописни въпроси: кога отрицателната частица НЕ се пише слято и кога отделно от думата, за която се отнася. Началото обяснява защо въпросът заслужава внимание. Погрешното слято изписване е масово в интернет форумите, а макар контекстът обикновено да спасява смисъла, грешката издава пропуски в езиковата култура и кара читателя да гадае. Същинската част подрежда употребата в четири основни случая. Първият се разпознава по прост тест със самата дума и е онагледен с дълъг списък от примери. Вторият обхваща думите със сказуемна функция и е показан с изречения от всекидневната реч. Третият е най-трудният, защото при него са възможни и двете изписвания, а изборът зависи от смисъла: разграничени са противоположното значение на думата и обикновеното отрицание, с двойки изречения, в които една и съща дума се пише ту слято, ту разделно. Самостоятелен акцент е поставен върху глаголите с представката НЕДО-, при които сричката НЕ изобщо не е отрицателна частица. Показано е как сходни по звучене съчетания се различават по смисъл, отново с успоредни примери, които подсказват как да се вникне в желаното значение. Справката е полезна при подготовка за диктовка, тест по правопис или изпит, както и за всеки, който пише текстове и иска да се освободи от най-честата грешка при отрицанието.

1 кредит
отрицателна частица НЕ
слято писане
разделно писане
+7
Разгледай

Урок по български език: Правописна норма. Слято, полуслято и разделно писане - частицата „не“, дублети и изключения

Накрая на този урок стоят два кратки текста, в които всяка сложна дума е обяснена поотделно, с посочено правило защо се пише точно така. Това е най-ценното в целия материал. Между правилото и прилагането му има голяма разлика, а тук разликата е покрита: ученикът вижда правилата, после вижда как изглеждат в жив текст, после вижда защо. Темата е от онези, по които грешат и възрастните, и урокът не я опростява. Покрива и трите начина на писане, добавя към тях отделна част за една частица, която по традиция се разглежда отделно, и завършва с изключенията, които не следват никакво правило. Първата голяма част е за слятото писане и е разделена по части на речта. Най-обемен е подразделът за прилагателните, в който случаите са осем на брой, всеки с по няколко примера. Подредбата е по произхода на думата, а не по азбучен ред, което е по-полезно, защото ученикът се учи да разпознава от какво е образувана думата и оттам да решава как се пише. Вътре в тази част е обяснено и нещо, което почти никъде не се казва ясно: случаите, в които и двата начина на писане са правилни. Дадено е и названието на това явление. Такова обяснение предпазва от грешното убеждение, че винаги има само един верен вариант. Втората голяма част е за полуслятото писане и е построена на едно разграничение: дали двете части на думата са равни по значение, или едната пояснява другата. Това разграничение е същината на цялата тема и тук е направено ясно, с много примери за всеки случай. Посочено е и как се членуват тези думи, което е отделна често срещана грешка. Третата част е за разделното писане и обхваща седем различни случая, включително такива със съкращения и с чужди думи. Тя е по-кратка, но покрива точно местата, където се греши най-много в днешния език. Четвъртата част е посветена изцяло на една частица и е разделена на две: кога се пише слято и кога разделно. Тук има едно обяснение, което е изключително полезно, защото показва как една и съща дума се пише по два различни начина в зависимост от ролята ѝ в изречението, и дава двата варианта един до друг. Това е най-трудното място в темата и е обяснено най-внимателно. Петата част събира изключенията. В нея са онези случаи, които не следват логиката на правилата, а се пишат така по традиция, както и чужди изрази, запазили своя начин на изписване. Частта е кратка и върши работа като справка. Накрая са двата текста за упражнение, вече споменати. Те могат да се дадат и обратно: първо текстът без обясненията, като задача за намиране на сложните думи, после обясненията за сверяване. Примерите в целия урок са многобройни и подбрани от съвременния език: има и класически думи, и съвсем нови, навлезли от чужди езици. Езикът е прост, всяко правило е формулирано с едно изречение, а обяснението след него е с думи, които ученикът разбира. Ползата за учителя е в пълен урок по една от най-трудните правописни теми, с правила, примери, изключения и готови текстове за упражнение. Частите са самостоятелни и се разпределят лесно в няколко часа, а двата текста накрая могат да се използват като диктовка или като задача за поправяне. Обяснението на дублетите решава спор, който се повдига почти всяка година. Ползата за ученика е в това да намери на едно място цялата тема, включително случаите, в които и двата начина са верни. Като прочете урока, той разбира по какво се познава всеки от трите начина, вижда как се членуват думите с тире и получава два разчетени текста, по които да сверява собственото си писане. Материалът е за четене, усвояване и преговор преди класна работа, диктовка или изпитване.

1 кредит

Правопис на отрицателната частица „не“ – упражнение с 47 двойки думи и пълен ключ с верните написвания

Четиридесет и седем двойки, а задачата е една и съща при всяка: да се избере кое от двете написвания е вярното. Нищо не се обяснява предварително – проверява се дали правилото се прилага, а не дали се помни наизуст. Именно това устройство прави упражнението бързо. То се раздава без встъпление, решава се за десет минути и се проверява по списък. Материалът е върху правописа на отрицателната частица и е събран на три страници. Подредбата на двойките е разбъркана нарочно. Слятото и разделното написване се редуват без всякаква закономерност, а и мястото на верния вариант се мени – ту първи, ту втори. Така налучкването е невъзможно. Обхватът покрива всички трудни случаи наведнъж. Тук са съществителните имена, при които частицата образува нова дума с противоположно значение, а също прилагателните и наречията от същия вид. Тук са и глаголите, при които написването е разделно – цяла редица от тях, в различни времена и лица, за да се види, че правилото не зависи от формата. Особено ценна е групата на глаголите, които не се употребяват без частицата. Те са шест на брой и се пишат слято – именно те се бъркат най-често, защото приличат на обикновени глаголи. Отделна група са причастията. Сегашните деятелни са пет, миналите свършени – четири, а миналите страдателни – три. Всяка от тези групи има свое правило и точно затова е представена с няколко примера. Има и цяла редица деепричастия, при които написването е разделно. Те са шест и покриват достатъчно случаи, за да се затвърди правилото. Включена е и една двойка с устойчив израз, при която частицата стои пред цял фразеологизъм. Ключът е пълен и дава само верните написвания, подредени в реда на задачите. Преподавателят получава готово упражнение, което не изисква никаква подготовка и се проверява за минута. Отделните групи могат да се използват и поединично – например само глаголите или само причастията. Ученикът получава четиридесет и седем упражнения върху едно правило, което се проверява при всяка писмена работа и се греши постоянно. Приложеният ключ позволява самопроверка у дома.

1 кредит

Правописни правила с примери за 7. клас: Правописни особености на частите на речта. Пълен и кратък член, главни букви, частици, падежни форми, предлози и запетая пред съюзите

Събрани на едно място са точно онези правила, заради които се губят точки на всяка писмена работа. Без теория за теорията, а само това, което трябва да се знае, и как изглежда то на практика. Правописни правила с примери за 7. клас. Към кого е насочен Материалът започва с пряко обръщение към седмокласниците и с кратко обяснение защо точно в този период правописът трябва да се усвои. Тонът е ясен и директен, без заобикалки, и това го прави по-убедителен от обичайните уводи. Какво обхваща Девет групи правила, подредени по честотата на грешките, а не по учебникови раздели. Това е и основното му предимство: започва се от онова, което се бърка най-често. Най-подробно е разработено членуването при мъжки род, единствено число. Обяснено е в кои случаи се поставя пълният член и в кои краткият, като са посочени всички служби в изречението, при които важи едното или другото правило. Отделно е казано какво се случва с определенията към тези думи. Следва правописът на главните букви, разделен на две: при съставните имена и при прилагателните, образувани от собствени имена. При второто правилото зависи от наставката и точно тук се греши най-много. Нататък вървят правилата за степенуването, за слятото и разделното писане на отрицателната частица при различните части на речта, както и отделен случай, при който тя се пише слято с глагол. Една от групите е за ударението при писане и обяснява кога една и съща буква се пише с ударение и кога не. Отделна част е посветена на падежните форми при местоименията за лица. Дадени са пълните редици по падежи и е показано как изглежда правилният въпрос и как изглежда грешният, един до друг. Още една група разграничава два предлога, които постоянно се бъркат, като при всеки е посочено пред какви думи точно се употребява. Последните три групи са за запетаята пред съюзите. Разделени са по логика: кога не се пише, кога въпреки това се пише, и какво става при съставните съюзи. Как са поднесени правилата Всяко правило е последвано от примери, при това не произволни. Голяма част са взети от изучавани литературни произведения и от известни автори, което ги прави и познати, и лесни за запомняне. При част от правилата са дадени и по няколко думи наведнъж, за да се види, че случаят не е единичен. При членуването примерите са придружени и с указание в скоби коя служба в изречението изпълнява съответната дума. Така ученикът вижда не само правилото, но и как се прави самата проверка. За учителя: готов справочен материал за раздаване преди писмена работа или за преговор. Групите с правила се използват поотделно, примерите стават основа за упражнения с други изречения, а частта за падежните форми върши работа като отделен час. За ученика: кратка и ясна справка по най-трудните правописни въпроси. Подходящ за преговор преди контролна работа, за подготовка за изпитване и за бърза проверка в случаите, когато нещо не е сигурно и трябва отговор веднага.

1 кредит

Правоговорна и правописна норма - основните правила

Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.

1 кредит

Езикови правила

Пред вас е събран на едно място сводът от практическите правила, върху които се препъва всяко писане на български: къде се слага запетаята, кога буквата е главна, как се пренася дума на нов ред и кога се пише пълен член. Правилата са изведени номерирано, с кратки обяснения и с конкретни примери към всяка точка, така че справката да отнема секунди. Първите раздели обхващат употребата на главните букви: собствените имена и съставните названия, географските обекти, небесните тела, учрежденията и заглавията, историческите събития, титлите при обръщение, прилагателните, образувани от собствени имена, и учтивата форма. Отделно са изнесени и случаите, в които се пише малка буква. Следват слятото и полуслятото писане, осемте правила за пренасяне на срички и правописът на съкращенията, включително мерните единици и съкратените имена на автори. Сърцевината на справочника е посветена на препинателните знаци. Всеки знак има свой раздел с подточки: точка, въпросителна, удивителна, точка и запетая, тире, двоеточие, кавички, скоби и многоточие. Най-подробно е разработена запетаята, и то в двете ѝ приложения, в простото и в сложното изречение, като особено внимание е отделено на обратната страна на въпроса, тоест на случаите, в които запетая НЕ се пише. Изведени са и типичните капани: съюзът и, съюзът да, косвените въпроси, двата съюза един след друг, устойчивите изрази. Последната част събира правилата за писане на числа и номера и няколко от най-често бърканите правописни двойки, сред които едно или две „н“, едно или две „т“, с или със, в или във, а или ъ, й или и, както и определянето на подлога при пълния член. Справочникът върши работа при подготовка за изпит и за диктовка, при редактиране на собствен текст, при писане на молба, автобиография или делово писмо, а също и като бърза проверка в момента на самото писане.

1 кредит
Правопис на „не“: слято или разделно - BGMateriali