Светът на митическите песни е тайнствен и загадъчен. В него витаят свръхестествени същества: самодиви, русалки, змейове, лами. Тези песни съдържат много мъдрост и несравнима красота. Оставят незабравима следа в личното творчество на писатели, композитори, художници.

Едно от най-вълнуващите произведения, пресъздаващо мита за силата на змейовата любов, е картината „Мене ме, мамо, змей люби” на Никола Кожухаров. Майсторската четка на художника е изваяла два женски образа - на майка, съкрушена от скръб, и на свидната й дъщеря.

На преден план е изобразена красива мома, седнала на ръба на скала. Тъжно и замислено е лицето й, а погледът е отправен в далечината.
Привидното спокойствие на момичето не може да скрие душевното напрежение пред неизвестното. Девойката е облечена празнично: бяла риза с широки ръкави, кафяв сукман, колан с пафти на кръста. Контрастът между празничното облекло и трагичния израз на момичето засилва усещането за тъга и обреченост. Девойката сякаш се е примирила с огнените чувства на змея. Композицията е уравновесена с изградената в тъмни тонове фигура на майката. Тя е в контраст със светлите багри в горната част на художественото платно, които плавно помръдват, за да се слеят с тъмните очертания на майчиния образ, който изразява мъка и неутешимо страдание. Тъмна забрадка прикрива лицето на нещастната майка. Жестовете й са красноречиви. Ръката, простряна напред, едва докосва любимото чедо, което може би вижда за последен път. За раздяла говори и позата на страдащата жена. Тя е приведена, не вдига поглед, остава потопена в мъката си. Внушена е безизходицата, стаена в общата тъмна гама на пластично изобразения образ. Майката е въплъщение на тъгата и горестта. Тя е сломена. Иска да спаси, да задържи обречената си дъщеря. В трогателния жест на протегнатите й ръце се чете цялата обич на майчиното сърце.

На заден план е изобразен змеят. Той е огромен, има човешко лице, опашка на змия и криле на птица. Заема пространството между земята и небето. Светлината, която излъчва, наподобява пламък. Митичното същество внушава могъщество, пред което човекът е безпомощен.

Художествен фон на картината е красив есенен пейзаж. Основният цвят е жълт с оттенъци на синьо, зелено и кафяво. Сцената на раздялата между майка и дъщеря е покъртителна. Художникът ни отвежда в света на митичното, на тайнственото и незабравимото.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave