Най-малката произносителна единица е сричката, в която като задължителна съставка трябва да е налице гласна. Сричка, която завършва на гласна, се нарича отворена, а такава, която завършва на съгласна – затворена. Различават се четири структури на сричката:
- Сричка, образувана от гласна: о|ко, у|хо.
- Сричка, образувана от съгласна и гласна: да, не, ма|са.
- Сричка, образувана от гласна и съгласна: аз, от.
- Сричка, образувана от съгласна, гласна и съгласна: бор, дом.
Сричката е нещо различно от морфемата, тъй като се определя от артикулационно-акустични показатели. Морфемата е носител на значение – смислово, граматично, части от строежа на думата.
Разделянето на думите при пренасяне е свързано с изискване за яснота (графична, възприемателна). Използва се малко тире като показател за прекъсване: зелен-чук, само-лети, смел-чак, сто-личен, вълнени-ята, много-странен, прав-див. Удобен принцип на сечение на думите е принципът на скандирането. Съобразно с него се оформят и възможните и допустими начини за пренасяне на части от думи.
Общи положения
- Една съгласна между две гласни се произнася с втората гласна. По този начин става и пренасянето на съответните им букви от горния ред на долния: вре-ме.
- Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или да слезе при втората гласна: ав-тор, гръм-на.
- Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред: кон-ник, плен-ник.
- Буквите за две гласни в средисловие се пренасят свободно: те-ория, тео-рия.
- Буквите за три и повече гласни в средисловие се пренасят, като буквата поне за една гласна се пише на долния ред: не-оимпресионист, нео-импресионист.
- Й между буква за гласна и съгласна винаги остава при гласната на горния ред: зай-ка, вей-ка, саксий-ка.
- Когато й е след гласна и пред група от букви с повече от една съгласна, при него на горния ред остава поне една съгласна: айс-берг (не: ай-сберг).
- Когато й се намира между букви за две гласни, то пренася се с втората гласна: ра-йон.
- Части от едносрични думи не се пренасят на нов ред: дол, зъб.
- Буквата за една гласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред: Афри-ка (не: А-фрика).
- Когато буквосъчетанието ДЖ бележи един звук, то не се разделя и се пренася на долния ред: бри-джор, джу-дже (но: над-живея).
- Буквата ь не се отделя от буквата на съгласната, чиято мекост показва: Бо-тьо (не: Бот-ьо).
- Сложните думи и частичните групови съкращения се пренасят според принципите, установени за другите думи: мно-го-обе-ща-ващ.
- Звукови, буквени и звуково-буквени съкращения не се пренасят: БАН, МОН, ЕС, ОПЕК, СОАП; БНБ,ВМРО, ЕООД, МВР.Ако имат характер на многосрични думи, могат да се делят на части, които се пренасят: УНИ-ЦЕФ, ФИ-ФА, СВУ-БИТ. При писмено предаване на изговора на буквени и звуково-буквени съкращения пренасянето се извършва по общите правила: ве-ме-рео, ен-де-ка; це-се-ка.
- Препинателни знаци не се пренасят на долния ред. Изключение се прави за голямото тире, когато бележи изпусната дума или въвежда уточняваща част.
@bgmateriali.com
