„Болен здрав носи“: хитростта на лисицата срещу наивността на вълка. Анализ на народната приказка за животни
Зареждане на оценките…
Приказките за животни са най-разпространените приказки, отразили естествената връзка между човек и природа. Светът на животните става част от бита и начина на живот на всеки народ с древна история. В дългия исторически път на времето приказката се превръща в място за художествена среща на човека с одухотворения свят на животните, преобразени в приказни герои. Лисицата надхитрява всеки с лъжите и лукавството си. Вълкът е глупав и наивен и често става за смях. Любими герои в приказките за животни са страхливият заек, таралежът, който бърза „бавно”, практично изобретателното Косе-Босе, работливата мравка и др.
В приказките за животни безименният разказвач създава свят, в който доброто се изправя срещу злото, умът срещу глупостта. Основното художествено средство е олицетворението. Животните говорят, действат и търсят изход от трудни ситуации. По всичко те приличат на човека и неговото поведение. Представят чрез характерното за всеки тип животно общото и повтарящо се за човешките нрави. Често олицетворението се съчетава с алегорията (постъпките и характерните качества на жи6отните се оприличават на човешки). Между животните неизменно присъства и човекът, който винаги става победител благодарение на своя ум, ловкост, съобразителност.
В приказката „Болен здрав носи” се разказва за хитрините на лисицата, чрез които тя успява да измами не само вълка, който предизвиква искреното съчувствие на читателя, но и рибаря и неговата жена. Оказва се, че лисицата добре познава човека и би могла без усилие да го подведе с постъпките си и да се превърне в заплаха за него.
Началото на приказката въвежда темата за човешкото щастие. След добре свършената работа — наловил е много риба старецът „си тръгнал радостен към дома" . Из6еднъж на пътя си вижда да лежи умряла лисица. Мята я отзад на каруцата и отново, още по-доволен, потегля. Той си представя как ще зарадва бабата, като й покаже лисицата, от която тя ще си направи нов кожух. Сърцето му прелива от радост и щастие. Мислено той вече е вкъщи - при своята баба, без да предполага за тайните намерения на хитрата лисица. Коварна и крадлива, тя се оказва опасна дори и когато е „умряла". Докато дядото си мечтае, пътувайки към дома, лисицата изхвърля от колата му всичката риба и невредима скача обратно.
Народният разказвач предупреждава, че прибързаните действия водят до краткотрайна радост. Без да погледне какво става отзад в колата му, старецът бърза да зарадва жена си: „— Бабо, скоро хвърли вехтия кожух, защото ти нося нов от лисица."
Побързала бабата да се раздели със стария си кожух: „свалила вехтия си кожух, та в огъня и той изгорял". Така семейството остава без прехрана, а бабата - без нов кожух.
Коварна и надарена с богато въображение, лисицата постига лукавата си цел. Нейна жертва става и доверчивият вълк. Първоначално те приятелски си говорят край огнището. Но лисицата отново крои коварен план. За нея лъжата е позволено средство, с което иска да засили интереса му към рибата в замръзналата река. Целта е не само да бъде излъган гостът, но и да бъде унижен. Лисицата е лицемерна, подла, двулична, владее изкуството да се преструва до съвършенство. За нея унижението и страданието на другия е причина за собственото й забавление: „тя го отвела под воденицата, вързала му една делва под опашката".
Жалък е вълкът в своята глупост да повярва на лисицата, която е способна да измами всекиго. Тя е не само жестока, но и подла: „...захванала да стене, сякаш я боли защото я бил воденичарят. " А всъщност той е повикан от самата нея. Чрез образа на воденичаря, който сурово наказва вълка, разказвачът изразява отношението на народа към човешката глупост и наивност, които категорично отрича.
Стореното зло никога не е достатъчно за лисицата. След всеки коварен план следва нов, по-опасен от предишния. Изстрадалият незаслужено вълк е готов отново да й повярва.. Поканен на сватба, той попада в нова клопка, добре измислена от лисицата. Гладен и нещастен, вълкът се съгласява да участва в новото приключение, подмамен от съблазнително предложение: „...да видиш какви манджи са ни сготвили, ръцете си ще изядеш!" Подведен от скритото лукавство в лицемерните думи на лисицата, вълкът отново проявява доверчивост. И отново е наказан за глупостта си от хората: „,..кой с мотика, кой с лопата,, кой с дърво, - погнали вълка, та го наложили както трябва.” А в това време хитрана-лисана добре си похапнала, а накрая си намацала главата с кисело мляко. Коварният й план предвижда отново да се представи на вълка, като потърпевша и нещастна. Вълкът и този път не открива присмеха и подигравката в думите на своята любезна „благодетелка”, а проявява чувство на състрадание към уж наранената лисица, която му се присмива: „ Болен здрав носи, болен здрав носи!" Докрай вълкът проявява наивност. Пребит и гладен, след срещата със сватбарите, той носи на гърба си здравата лисица, та чак до дупката й. Едва там разбира, че е изигран, мъчи се да я измъкне, но коварната лисица отново успява да го заблуди, докато накрая се „изтъркаля надолу по брега, та се утрепал".
Народът не прощава безграничната глупост на вълка, който е наказаният герой в приказката. Той е виновен за бедите които го сполетяват.. Мъдри са посланията на приказката „Болен здрав носи”. Героите понякога вярват повече на другите, отколкото на себе си. Не познават силата на ума и стават смешни и жалки, излъгани от своята глупост и наивност. Приказката „Болен здрав носи” е събрала народната мъдрост, натрупана от векове при непосредствения допир на човека до света на животните.
Свързани материали
Кой кого носи на гърба си: анализ на качествата на героите в народната приказка „Болен здрав носи“
Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“, който тръгва от заглавието: защо то се е превърнало в поговорка, за какви ситуации се употребява и как още в него е изведен основният епизод, без героите да са назовани пряко. Началото очертава опозицията хитрост и глупост, върху която е построена творбата, и посочва двата разпространени приказни мотива, които се срещат в нея. Следва разглеждане на композицията. Приказката е разчленена на относително самостоятелни епизоди и е показано кое качество на всеки от героите се откроява във всеки от тях, от кражбата на рибата до финалната борба. Отделен акцент е поставен върху времето и мястото на действието. Обяснено е защо зимата не е случаен фон, как вълкът се свързва със студа и с дивата природа във фолклорно-митологичните представи, какво място заемат Вълчите празници в народния календар и защо домът, воденицата и сватбата доближават героите до човешкия свят дори повече от олицетворението. Проследено е и как се променя назоваването на лисицата, от обобщеното „една лисица“ до собственото име Кума Лиса, и какво издава тази промяна за гледната точка на разказвача. Качествата на двамата герои са разгледани поотделно: изобретателността, артистичността и егоизмът на едната страна, наивността, доверчивостта и добродушието на другата, заради които пострадалият предизвиква едновременно смях и съчувствие. Финалната част се спира на развръзката, която от съвременна гледна точка не изглежда справедлива, и обяснява по каква логика приказният текст стига до нея, но самата поука, която разборът извежда, остава в него. Подходящ е за подготовка на отговор и характеристика по приказката, за теми върху приказките за животни и за работа върху качествата на героите в клас.
Хитростта, която не е добродетел. Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.
Хитрата лисица и глупавият вълк: възпитателната сила на народните приказки за животни, разработка върху „Вълк и лисица“
Разработка върху народните приказки за животни и върху възпитателната роля, която те изпълняват от най-ранна детска възраст. Началото обяснява откъде идват тези приказки: от наблюденията на човека върху животните и от откриването на човешки черти у тях. След това е показано защо децата ги възприемат толкова живо и кои качества стоят зад най-често срещаните образи, между които лисицата и вълкът с неговите противоречиви черти. Централно място заема приказката „Вълк и лисица“ от нашия прозаичен народен епос. Проследени са срещите на гладния вълк с животните, които могат да утолят глада му, но се измъкват с хитро поставено условие, и какво следва за него след всяка от тези срещи. Отделно е разгледана срещата с лисицата, измамата, с която тя си служи, и подигравката, останала като поговорка. Разборът обръща внимание и на подредбата на епизодите: те не се нижат случайно, а следват вътрешна закономерност, която води до определен край. Финалната част извежда общото: алегоричният характер на приказките за животни, съчетаването на забавното със сериозното, ролята на диалога и на олицетворението и мястото на фолклора като извор на знание, мъдрост и житейски опит. Поуките и изводите остават в самия текст. Разработката е подходяща за час по литература върху народните приказки, за подготовка на устен отговор или писмена работа и за преговор на фолклорните жанрове.
„Ум царува, ум робува“: анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зад имената Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Баба Меца народният разказвач е скрил не животни, а човешки характери. Този анализ проследява как приказките за животни се раждат от най-старите митове и легенди и как постепенно се превръщат в огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява произхода на жанра: защо първобитният човек е приписвал на животните собствените си свойства, как страхът и почитта се превръщат в разказ и защо с опознаването и опитомяването на животните свръхестественото отстъпва място на комично-сатиричното. Отделно внимание е обърнато на строежа и езика на тези приказки: краткостта, стегнатата композиция, повторението на едно и също действие, диалога и постоянните имена на героите, които не са подбрани случайно. Същинската част разглежда три конкретни народни приказки. При „Болен здрав носи“ разсъждението е изградено върху контраста между двата главни героя и проследява поредицата от надхитрявания, чрез които народният творец разобличава човешката глупост и силата на ума. „Изтъка платното, ритна кросното“ е разгледана през историята на застарелия вълк, който сменя козината си, и през урока, който получава доверчивият овчар. Последната част се спира на „Езикът е по-остър от меч“ и на неравностойните отношения между спасителя и облагодетелствания, като поставя въпросите за безкористното добро, за мярката в думите и за цената на честолюбието. Всяка от трите приказки е обвързана с изведена поука и с народна мъдрост, а разсъжденията са пренесени и към днешното всекидневие, така че ученикът да разпознае описаните характери около себе си. Текстът е подходящ за подготовка по литература върху фолклорните приказки за животни, за домашна работа и за преговор преди изпитване, както и като опора при собствено съчинение или устен отговор върху образите на животните като носители на човешки качества.
Хитростта, която се обръща срещу хитреца: наказването на неблагодарността и измамничеството в приказките „Лисицата и таралежът“ и „Врабчето и лисицата“, анализ
Успореден разбор на две народни приказки за животни, в които най-хитрият герой на българския фолклор губи. Началото обяснява какво прави приказките за животни разпознаваеми: динамичният сюжет, силно поучителното начало и мястото на лисицата сред останалите герои. Оттам идва и въпросът, около който е построен целият текст: защо тъкмо в тези две творби хитруването не ѝ помага. Следва разглеждане на общата рамка на двете приказки, времето и пространството, в което се развива действието, повторяемостта на ситуациите и мотивът за дружбата, който и в двата случая се разпада заради нрава на единия герой. Най-обстойна е частта за „Лисицата и таралежът“. Тя проследява значението на числото три в сюжета, трите отивания в лозето и трите хитрини на таралежа, народната представа за таралежа като страхливо, но много умно животно и противопоставянето между двамата побратими. Разгледано е как се променя поведението на лисицата след всяко спасяване, докато се стигне до момента, в който ролите се разменят. Втората приказка, „Врабчето и лисицата“, е разгледана по-стегнато: съвместната работа в нивата, начинът, по който единият герой се измъква от труда, спорът при делбата и отношението на самия разказвач към двамата. Финалът на разбора се спира на комизма в развръзките и на въпроса дали наказанието в първата приказка е напълно справедливо, както и какво остава като поука от двете творби, взети заедно. Текстът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху приказките за животни, за отговор на въпрос за образа на лисицата и за съчинение върху възмездието и поуката в народните приказки. Полезен е и за преговор на фолклорния дял, защото показва как една и съща героиня се държи различно в различни творби.
Двеста и двайсет хитрости срещу три добринки: анализ на народната приказка „Лисицата и таралежът“
Разбор на народната приказка „Лисицата и таралежът“, който тръгва от мястото на лисицата сред героите на приказките за животни. В началото е обяснено защо тя е един от най-честите герои, какви качества ѝ приписва народното съзнание и защо тези черти водят до наказание. Следва частта за спътниците ѝ: глупавият вълк, който си пати от хитростите ѝ, и умният таралеж, който нерядко я поставя на заслуженото ѝ място. Тук е показано защо народният разказвач противопоставя лукавата хитрост на разумната находчивост и съобразителност. Същинската част проследява сюжета през трите случки, върху които е построена приказката, и показва как всяка от тях извежда по една от хитрините на ежа. Разгледани са побратимяването и предупреждението на таралежа, двете попадания на лисицата в капана в чуждото лозе и съветите, с които ежът я спасява, както и обръщането на положението, когато в беда изпада самият той. Обърнато е внимание на репликите на героите и на детайлите, чрез които се изгражда характерът им. Финалната част говори за поуката: за границите на побратимството, за лакомията, която не си взема поука, и за начина, по който в приказката възтържествува справедливостта. Подходящ е за работа върху приказката в час, за подготовка на преразказ и на характеристика на героите и за отговор на въпроси по текста.