Приказките за животни са най-разпространените приказки, отразили естествената връзка между човек и природа. Светът на животните става част от бита и начина на живот на всеки народ с древна история. В дългия исторически път на времето приказката се превръща в място за художествена среща на човека с одухотворения свят на животните, преобразени в приказни герои. Лисицата надхитрява всеки с лъжите и лукавството си. Вълкът е глупав и наивен и често става за смях. Любими герои в приказките за животни са страхливият заек, таралежът, който бърза „бавно”, практично изобретателното Косе-Босе, работливата мравка и др.
В приказките за животни безименният разказвач създава свят, в който доброто се изправя срещу злото, умът срещу глупостта. Основното художествено средство е олицетворението. Животните говорят, действат и търсят изход от трудни ситуации. По всичко те приличат на човека и неговото поведение. Представят чрез характерното за всеки тип животно общото и повтарящо се за човешките нрави. Често олицетворението се съчетава с алегорията (постъпките и характерните качества на жи6отните се оприличават на човешки). Между животните неизменно присъства и човекът, който винаги става победител благодарение на своя ум, ловкост, съобразителност.
В приказката „Болен здрав носи” се разказва за хитрините на лисицата, чрез които тя успява да измами не само вълка, който предизвиква искреното съчувствие на читателя, но и рибаря и неговата жена. Оказва се, че лисицата добре познава човека и би могла без усилие да го подведе с постъпките си и да се превърне в заплаха за него.
Началото на приказката въвежда темата за човешкото щастие. След добре свършената работа — наловил е много риба старецът „си тръгнал радостен към дома" . Из6еднъж на пътя си вижда да лежи умряла лисица. Мята я отзад на каруцата и отново, още по-доволен, потегля. Той си представя как ще зарадва бабата, като й покаже лисицата, от която тя ще си направи нов кожух. Сърцето му прелива от радост и щастие. Мислено той вече е вкъщи - при своята баба, без да предполага за тайните намерения на хитрата лисица. Коварна и крадлива, тя се оказва опасна дори и когато е „умряла". Докато дядото си мечтае, пътувайки към дома, лисицата изхвърля от колата му всичката риба и невредима скача обратно.
Народният разказвач предупреждава, че прибързаните действия водят до краткотрайна радост. Без да погледне какво става отзад в колата му, старецът бърза да зарадва жена си: „— Бабо, скоро хвърли вехтия кожух, защото ти нося нов от лисица."
Побързала бабата да се раздели със стария си кожух: „свалила вехтия си кожух, та в огъня и той изгорял". Така семейството остава без прехрана, а бабата - без нов кожух.
Коварна и надарена с богато въображение, лисицата постига лукавата си цел. Нейна жертва става и доверчивият вълк. Първоначално те приятелски си говорят край огнището. Но лисицата отново крои коварен план. За нея лъжата е позволено средство, с което иска да засили интереса му към рибата в замръзналата река. Целта е не само да бъде излъган гостът, но и да бъде унижен. Лисицата е лицемерна, подла, двулична, владее изкуството да се преструва до съвършенство. За нея унижението и страданието на другия е причина за собственото й забавление: „тя го отвела под воденицата, вързала му една делва под опашката".
Жалък е вълкът в своята глупост да повярва на лисицата, която е способна да измами всекиго. Тя е не само жестока, но и подла: „...захванала да стене, сякаш я боли защото я бил воденичарят. " А всъщност той е повикан от самата нея. Чрез образа на воденичаря, който сурово наказва вълка, разказвачът изразява отношението на народа към човешката глупост и наивност, които категорично отрича.
Стореното зло никога не е достатъчно за лисицата. След всеки коварен план следва нов, по-опасен от предишния. Изстрадалият незаслужено вълк е готов отново да й повярва.. Поканен на сватба, той попада в нова клопка, добре измислена от лисицата. Гладен и нещастен, вълкът се съгласява да участва в новото приключение, подмамен от съблазнително предложение: „...да видиш какви манджи са ни сготвили, ръцете си ще изядеш!" Подведен от скритото лукавство в лицемерните думи на лисицата, вълкът отново проявява доверчивост. И отново е наказан за глупостта си от хората: „,..кой с мотика, кой с лопата,, кой с дърво, - погнали вълка, та го наложили както трябва.” А в това време хитрана-лисана добре си похапнала, а накрая си намацала главата с кисело мляко. Коварният й план предвижда отново да се представи на вълка, като потърпевша и нещастна. Вълкът и този път не открива присмеха и подигравката в думите на своята любезна „благодетелка”, а проявява чувство на състрадание към уж наранената лисица, която му се присмива: „ Болен здрав носи, болен здрав носи!" Докрай вълкът проявява наивност. Пребит и гладен, след срещата със сватбарите, той носи на гърба си здравата лисица, та чак до дупката й. Едва там разбира, че е изигран, мъчи се да я измъкне, но коварната лисица отново успява да го заблуди, докато накрая се „изтъркаля надолу по брега, та се утрепал".
Народът не прощава безграничната глупост на вълка, който е наказаният герой в приказката. Той е виновен за бедите които го сполетяват.. Мъдри са посланията на приказката „Болен здрав носи”. Героите понякога вярват повече на другите, отколкото на себе си. Не познават силата на ума и стават смешни и жалки, излъгани от своята глупост и наивност. Приказката „Болен здрав носи” е събрала народната мъдрост, натрупана от векове при непосредствения допир на човека до света на животните.
@bgmateriali.com
