ЕСХИЛ – „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ“
ОСОБЕНОСТИ НА ДРАМАТИЧЕСК0Т0 ДЕЙСТВИЕ
I. ИСТОРИЯ НА СЮЖЕТА
Трагедията „Прикованият Прометей“ е втора част от Есхиловата трилогия за Прометей. Първата и третата част — „Прометей Огненосец“ и „Освободеният Прометей“, не са достигнали до наши дни. Годината на поставяне на творбата не е известна, затова се дава предпазливо широката датировка — първата половина на V в. пр. Хр. Тази трагедия предлага оригинално тълкуване на популярния мит за титана Прометей, известен от произведенията на Хезиод. Заслуга на Есхил е, че със своята драма той, като се възползва от богатия смислов потенциал на митологичния персонаж, утвърждава образа на Прометей като един от универсалните културни символи.
1. Прометей като митологичен архетип на културния герой
Културният герой е митически персонаж, който придобива или създава различни предмети (огън, култивирани растения, оръдия на труда и др.). Той учи хората на ловни умения, на занаяти и изкуства, въвежда социалните институции, магическите практики, ритуалите. На културния герой се приписва и участие в изграждането на света, създаването на човешкия род, културното възпитание на първите хора. Митовете за културния герой са своеобразна летопис на първите успехи на хората в обществената практика, които се „проектират“ в неисторическото митологично време. Тези първи социални завоевания на човека митологичното съзнание приписва на културния герой, който в очите на древната общност е единствен притежател на необходимата свобода за самостоятелна дейност.
2. Митът за Прометей
Прометей е бог от поколението на титаните, син на титана Япет и океанидата Климена (според Ахил — майка му е Темида, отъждествена с Гея. Етимологията на неговото име извежда значенията „промислител“, „предвиждащ“, т. е. неговите божествени функции са свързани с мъдрост и прозорливост (също така и хитрост).
По време на войната между титаните и олимпийските богове Прометей доброволно се включва на страната на Зевс. Затова той не е изпратен в Тар- тар, както е сторено с другите титани.
Според някои варианти на мита Прометей създава човека от глина и вода; според други — той, заедно с брат си Епиметей, е трябвало да разпредели способностите между животните и хората. Хората обаче, по вина на Епиметей остават „без кожа и боси“, т.е. безпомощни.
Най-известното деяние, което разказва митът за Прометей, е как той открадва огъня (привилегия на боговете) от Олимп и го дава на смъртните. Така още в мита образът на Прометей съдържа потенциалните значения на благодетел и покровител на човека, реализирани в драмата на Есхил. Според драматурга, Прометей дори дарява на хората всички умения, а чрез символиката на огъня неприкрито се прокрадва идеята за материалния, социалния и духовния прогрес на човечеството.
II. КОНФЛИКТЪТ В ТВОРБАТА
В Есхиловите трагедии, съобразно избраните събития, трагическият конфликт приема космически размери. Обикновено този конфликт намира положително разрешаване — гибелта на централния персонаж не е задължителна. В повечето драми има примирение между крайностите, с постигане на ново равновесие (хармония). В съгласие с авторовата идеология накрая тържествува справедливостта, която променя тези, които са й се противопоставяли.
Конфликтът и драматичните сблъсъци в трагедията „Прикованият Прометей“ са между свръхчовеци — героите са или богове, или равни на боговете, или митични същества, които имат връзка с безсмъртните. Затова и конфликтът е грандиозен. Двамата основни антагонисти в драмата са Зевс и Прометей.
1. Силата на Зевс
Зевс не желае благоденствието и културното усъвършенстване на човешкия род, затова решава да го премахне и да създаде нов, „по-добър“.
Върховният бог унищожава хората, като изпраща потоп и позволява да оцелее една съпружеска двойка — Девкалион и Пира, които полагат началото на новото човешко поколение. Тъй като Прометей е баща на Девкалион, титанът и в този вариант на мита се явява родоначалник на новия човешки род.
Заради кражбата на огъня и опита му да помогне на смъртните, Прометей е наказан по волята на върховния олимпийски бог с приковаване на скала в планината Кавказ, където титанът търпи присъдата си цели космически епохи и орел ежедневно разкъсва черния му дроб.
Надареният с прозорливост Прометей разполага с тайната, че властта на Зевс може да не бъде вечна, че може да бъде низвергнат, подобно на баща си Кронос. Незнанието за бъдещето застрашава Зевс и, вече склонен към компромис, той позволява на Херакъл да освободи Прометей, който съобщава, че ако се свърже с Тетида, синът му от нея ще бъде по-силен от баща си.
2. Силата на Прометей
Титанът защитава една благородна, хуманна кауза — признава човешката изостаналост, но смята, че преди да се унищожи нещо или някого, първо трябва да се направи опит да му се помогне, да се осигури възможност за неговото развитие и усъвършенстване. Прометей вярва във възможностите на човешкия род, в способностите му да се развива. Бъдещето на човечеството той вижда в човешкия прогрес. Никой преди него не се е противопоставял с такава сила и с такава страст срещу произвола и тиранията.
Силата на титана е и в неговото безсмъртие — него Зевс не може да унищожи, и във факта, че той държи в ръцете си тайната за бъдещето на Гръмовержеца, а това прави върховния бог зависим от Прометей.
III. ОСОБЕНОСТИ НА ДРАМАТИЧЕС- КОТО ДЕЙСТВИЕ
1. Пролог
Изграден конфликтно, върху драматични сблъсъци, той създава възможност да се докоснем до атмосферата на Олимп, да усетим, че и там не всичко е спокойно, че между боговете също не цари единомислие.
Съчувствайки на Прометей, за разлика от жестоките Власт и Сила, Хефест посочва и трагичната му вина:
Сам бог, на боговете ти презря гнева
и с прекомерен дар почете смъртните.
Власт и Сила са толкова безпощадни, защото в постъпката на Прометей те усещат заплаха за собственото си безгранично могъщество: „Бог е..., но на боговете е пръв враг — той даде своя дар на смъртните!“
Поведението на титана показва неговото презрение към слугите на Зевс. Той не ги прави свидетели на физическата и нравствената си болка, а излива страданието си в реч, едва когато те са далеч от него. От монолога му се разбира, че не само хуманни цели са го движили в борбата му срещу Зевс — да не позволи да се премахне нещо, което вече е сътворено, а и чувствата му към беззащитните хора:
Неприятел на Зевс и намразен безкрай
зарад моята обич към людския род.
Драмата „Прикованият Прометей“ има конфликтен характер, защото още в пролога научаваме, че страдащият Прометей държи в ръцете си тайната на Зевс — бъдещето му, и отказвайки да я разкрие, той може да причини страдание на Зевс.
...Той не ще ме измами, не ще ме сломи
със заплахи, и няма за тайния план
да му кажа...
Критичното отношение на Хора към Зевс също говори за противопоставянето, несъвместимостта между боговете на Олимп, за разногласието между тях — „Кой бог е толкова жесток, че да злорадства над теб?“
2. Първи драматичен сблъсък: Прометей — Океан
В първи епизод от ретроспективния разказ на Прометей научаваме за минали събития — как някога титанът е помогнал на Зевс да се качи на трона си, а сега Гръмовержецът му се отплаща с изключителна неблагодарност. В този епизод се осъществява и завръзката на трагедийното действие — решението на Прометей да се противопостави на Зевс:
Единствен аз оспорих тези планове.
Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните.
Отново, този път чрез думите на Хора, се потвърждава трагичната вина на Прометей.
Как тъй? Какво очакваш?
Та не виждаш ли, че си сгрешил?
Чрез сблъсъка между Океан и Прометей, чрез контраста между малодушието, лицемерието, приспособленчеството на единия и гордостта, достойнството, принципността на другия, се откроява противоречивият свят на боговете и непреклонността на окования титан.
3. Втори драматичен сблъсък: Прометей – Хермес
На безличието и робското покорство на слугата на боговете — Хермес, Прометей противопоставя своето гордо презрение, своето достойнство, своята непреклонност и непоколебимост. Сблъсъкът между двамата е сблъсък между величие и низост, между гордост и горделивост, между прекрасно и грозно. Конфликтът в развитието на драматичното действие става още по- напрегнат, изостря се, когато се разбира, че безсилният прикован титан, който държи в ръцете си тайната за съдбата на всесилния Зевс, никога няма да отстъпи:
Не ще ме преклони и няма никога
да чуе кой ще му отнеме царството!
Този момент е и кулминацията на драмата. Категоричното решение на Прометей да не допуска компромис в отношенията си със Зевс — „Не, никога!“, изостря конфликта между двамата. Скоро настъпва и развръзката на драматичното действие — в безсилна ярост владетелят на света изпраща срещу своя противник всички подвластни нему природни стихии — небето се разцепва от блясъка на светкавиците, гръм разтърсва въздуха, земята трепери, разцепва се и Прометей потъва заедно със скалата. Би могло да се счита, че този момент е развръзка на драматическото действие, но само в рамките на драмата „Прикованият Прометей“, тъй като конфликтът Зевс — Прометей е разгърнат в трилогия.
Физическият победител в конфликта е Зевс, Прометей е потърпевшият, но драмата завършва с протестния вик на моралния победител — Прометей:
Моя свято почитана, майко Земя!
Ти, ефире, дарителю на светлина!
Вижте как незаслужено страдам!
Двата драматични сблъсъка разобличават Зевс като властелин, който се обгражда с покорни, несвободни духом лакеи. Лицемерни или откровено груби, те илюстрират осезаемата пропаст, която разделя страдалеца от примирилия се слуга.
В драмата на Есхил полюсите са ясно очертани — един срещу друг се изправят гордият, жадуващ свобода на духа и волята титан Прометей и деспотичният, зъл и дребнав тиранин Зевс, който се осланя на мощта на своята власт и на страха, угодничеството и лицемерието на останалите богове.
Жалки и смешни са тези подчинени властници, защото без подкрепата на Зевс те не биха съществували. За тях свободата и липсата на някого, на когото да служат, е хаос и безредие. Противопоставен на тях е образът на Прометей, който се бори за пълна независимост на решенията, на действията, на мисълта.
4. Герои в творбата
Действащите лица в тази трагедия са богове (само Ио е смъртна).
Митичният титан Прометей е изобразен в трагедията по-скоро в облика на свръхчовек. Неговият образ е на непреклонна личност, с категорична ценностна система от възгледи за света, боговете и хората, извън всякакви колебания и противоречия. Той твърдо отстоява убежденията си, готов е да понесе последиците на своите идейно мотивирани, предварително обмислени постъпки с цената на вечни страдания. Това, което става с него, героят приема като воля на съдбата. В образа на Прометей се представя антично-класическа хармония между съдба и героична воля: съдбата предопределя човешкото битие, но това не води задължително до безсилие и безволие; тя може да води и към свобода, към велики подвизи и героизъм. В такива случаи съдбата не противоречи на волята на героя, напротив — обосновава я и я възвишава. Затова отсъствието у Прометей на обикновената битова психология се замества с монолитност на персонажи, чиито деяния, макар и представени статично, са възвишени, величествени. Поведението на Прометей като централен герой е обстойно представено не само чрез собствените му монолози, в които са разкрити деянията — причина за страданията, но и чрез отношението му към Зевс, Океан и Хермес.
Представата за Зевс се гради чрез останалите герои. В образа на върховния олимпийски бог са представени силни тенденции на тиранично управление.
Океан е другият бог от поколението на титаните, но е покорен, за разлика от Прометей. Представен е с явна ирония — бил някога приятел на Прометей, в труден момент желае да му помогне, но тъй като се опитва да го направи от прагматична и донякъде от лицемерна позиция на съглашателството и застъпничеството, печели само презрението на Прометей. Океан е привърженик на мирното и безконфликтно съществуване; той не може да разбере непримиримостта на Прометей; уверен е, че трябва да се действа, като не се пристъпва мярата.
Ио е митичен образ, дъщеря на речния бог Инах. Тази девойка е представена като жертва на своеволието на олимпийските властници — на Зевсовата любов и на ревността на Хера. Ио е свързана с централния герой по аналогия — тя е страдащ герой, и сюжетно — неин потомък ще бъде освободител на Прометей.
Хефест е олимпийският бог-ковач, ученик и приятел на Прометей. Той съчувства на страдащия си приятел, но остава докрай (макар и с неохота) в ролята на изпълнител на волята на Зевс.
Хермес, подобно на Океан, също е представен с ирония, преминаваща в открита сатира; чрез вестителя на олимпийските богове се разкрива типът на високомерния служители на властта, без собствени мисли и чувства, призоваващ към благоразумие, разбирано като подчинение.
Власт и Сила са слепи, лишени от индивидуалност функции на Зевс, алегорични олицетворения на неговите принципи на управление.
IV. ОСОБЕНОСТИ НА ЕСХИЛОВАТА ДРАМА — проявява чертите на ранния период от развитието на драмата
1. Конфликтът е разказан, но не е показан пред зрителя — той е косвен конфликт, тъй като никъде в трагедията Зевс не се появява като реално действащо лице. Конфликтът става зад кадър, не е реално ставащ конфликт — във II епизод, чрез ретроспекцията (разказа на Прометей) научаваме за причините, породили сблъсъка между него и Зевс.
2. Героите, като драматични характери, са статични, а не динамичния — по време на драматичния конфликт те проявяват праволинейно поведение. Не се колебаят и до края на драматичното действие не променят позициите си.
3. Композиционният строеж се отличава с просто действие, разликата в напрежението в началото и в края на конфликта не е много висока. Действие има само в две сцени в трагедията — в сцената с приковаването (пролога) и в сцената с Хермес (екзода). Останалите сцени се състоят от монолози и диалози, които не тласкат напред развитието на драматичното действие.
Автор: Димитрина ЛАЛОВА
@bgmateriali.com
