ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОГОВОРНАТА НОРМА

 

          Да анализираме правоговорните и правописните особености на следния текст.

          Нито едно атмосферно явление не предизвиква такива противоречиви чувства (1) като снега (2) – децата с присъщата си детска неподправена (3) радост го посрещат сияещи от удоволствие, а тези, които денонощно (4) трябва да го ринат от улици и пътища, го проклинат.
          Обикновено в началото на октомври снегът покрива планинския ни първенец (5) Мусала, а до края на декември – и най-ниските и топли места, като градовете Сандански, Петрич, Несебър. Тази покривка (6) с известни (7) различия за местата се държи (8) до края на февруари, когато отстъпва под натиска на пролетта.
                                                                                                                     По публикация в сп. „Космос“

          (1) Съществителното чувство се пише с в в първата сричка, въпреки че тази съгласна се изпуска при изговор. В съвременния български език няма дума за проверка на правописа му, затова трябва да се направи справка в Официалния правописен речник (2012).
          (2) Снега е членувана с кратък член форма на съществителното сняг, в която ударението пада върху членната морфема. Според правилото, въпреки че тази форма се изговаря с [ъ] – [снегъ́], тя се пише с а.
          (3) Във втората сричка на прилагателното неподправена се пише д, въпреки че се изговаря [т], защото обеззвучаването на звучната съгласна д не се отразява при писане. Освен това съгласната д е част от представката под-, която се изписва винаги по един и същи начин независимо от изговора.
          (4) Наречието денонощно се пише с щ, въпреки че съгласната т не се произнася и думата се изговаря [деноно̀шно]. Проверка се прави с подходяща сродна дума, например нощен.
          (5) Съществителното име първенец се пише с ъ в първата сричка, въпреки че поради редукцията на гласната при изговор тя се доближава до а. Проверка може да се направи със сродната дума първи (пръв), в която гласната ъ е под ударение.
          (6) Съществителното име покривка се пише с в, въпреки че поради обеззвучаването на съгласната тя се изговаря [ф] – [покрѝфка]. Проверка се прави със сродна дума, в която в е пред гласна – покривам.
          (7) В прилагателното известни не се произнася съгласната т. Проверяваме, че не трябва да я изпускаме при писане, със сродна дума – известен.
          (8) Глаголната форма държи се пише с ъ в първата сричка, въпреки че поради редукцията на гласната при изговор тя се доближава до а. Проверка се прави със сродната дума дръжка, в която ъ е под ударение.

          Друга важна промяна при изговора на гласните извън ударение (освен редукцията) е т.нар. уподобяване и разподобяване (асимилация и дисимилация). Те са резултат от небрежен изговор и водят до допускането на сериозни правописни грешки. При уподобяването гласните е и о се изговарят съответно като и и у под влиянието на съседни гласни и и у, например [инжинер], а гласните и и у – съответно като е и о, заради съседни гласни е и о, например [тирбошон]. При разподобяването на две еднакви гласни в съседни срички едната от тях се изговаря неправилно (о – като у, и обратно; е – като и, и обратно), например акумулатор [акомулатор], безскрупулен [безскруполен].

          Важна норма на съвременния правоговор, чието нарушаване също води до правоговорни и правописни грешки, е свързана с изговора на меките съгласни. В българския книжовен език те се срещат последователно във формите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч., сегашно време, бъдеще време и бъдеще време в миналото, на глаголите от II спрежение (моля – мол'а, ще свирят – ще свир'ат, щях да говоря – щях да говор'а) и при някои глаголи от I и III спрежение (дремя – дрем'а, изгарят – изгар'ат). Като диалектно влияние и груба правоговорна грешка се оценява изговорът мола, свират, говорат, дрема, изгорат и т.н.

          С мека съгласна се изговарят и членуваните форми на съществителните имена от м.р., които завършват на наставките -ар/-яр (само за лица) и -тел: вратаря(т) – вратар'а(т), секретаря(т) – cekpemap'a(m), учителя(т) – учител'а(т), избирателя(т) – избирател'а(т) и др. Освен за тях изговорът на мека съгласна е задължителен и за членуваните форми на следните десет съществителни имена: пътя(т), деня(т), съня(т), коня(т), огъня(т), царя(т), краля(т), нокътя(т), лакътя(т), зетя(т). Нарушаването на това правило води до правописни грешки, като юбиляра(ът), застрахователа(ът), дена(ът), лакъта(ът).

@bgmateriali.com

Изтеглиsave