ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ ПРЪСТЕНА – СЪПЕРНИЧЕСТВО ИЛИ БРАТСТВО
■ СЮЖЕТНИ, КОМПОЗИЦИОННИ И ЖАНРОВИ ОСОБЕНОСТИ НА НОВЕЛАТА
Тази история е разказана през първия ден, когато няма обща тема. Задачата, поставена от кралицата Пампинеа, е всеки да „размишлява свободно по въпросите, които той смята за най-уместни“. Предходната новела разглежда сходен проблем – за отношението на евреин към юдейската и християнската религия.
След встъплението на повествователя са включени въвеждащите думи на разказвача - Филомена, която коментира предишната история и представя темата на новата. Чрез словата на девойката е разкрита основната цел, която си поставя Бокачо с написването на новаторската си книга – да насочи вниманието от небесното към земното, от света на Бога към света на хората. Поуката е изведена още във встъпителните думи на разказвача: „умът може да помогне на мъдрия да се измъкне от голяма опасност и да се издигне на голямо и сигурно място“.
В третата новела от първия ден присъстват не само словото на повествователя и словото на разказвача, но и словото на един от героите – Мелхиседек, който разказва „една приказка“ за трите пръстена. Алегоричните образи – бащата, тримата синове и пръстените – превръщат интересната история в притча.
■ ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ В НОВЕЛАТА
Десетимата разказвачи се намират сред красивата природа в околностите на Флоренция по време на чумата, която отнема живота на хиляди хора в града. Това е гранична ситуация, бележеща противопоставянето между Ренесансовата и Средновековната епоха, новия и стария свят, живота и смъртта. Историята, разказана от Филомена, пренася слушателите в XII в., когато е живял Саладин – султан на Египет и Сирия. Този хронотоп представя екзотичното пространство на Близкия изток и авантюрното време на битките, които води Саладин със сарацинските (арабските) и християнските владетели, с рицарите, участващи в кръстоносните походи.
Началната част на разказа откроява контраста между султана и Мелхиседек. Саладин е прочут владетел, смел военачалник, властен господар – за другите той не е „обикновен смъртен“. Мелхиседек е лихвар – професия, свързана с прагматични интереси, в която няма нищо романтично и изключително. Единият герой търси предизвикателствата на многобройните сражения, обича материалния разкош и разточително прахосва „цялата си хазна“, а другият е неговият антипод – скъперник, в чийто свят най-голяма стойност имат парите. Най-същественото различие е свързано с религията, която почитат – Саладин е мюсюлманин, а Мелхиседек е евреин. Разговорът между героите се превръща в словесен двубой, в който всеки от тях трябва да докаже силата на своя ум.
■ ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ ПРЪСТЕНА
Въпросът, зададен от султана, насочва към „божите работи“ – установяването на най-висшата от трите религии: юдейската, сарацинската (ислямската) и християнската. Отговорът на мъдрия евреин във формата на притча разкрива преди всичко земните дела, взаимоотношенията между хората. В образа на Мелхиседек откриваме нравствените качества, които са ценени в Ренесансовата епоха: съобразителност, находчивост, изобретателност, самообладание в труден, напрегнат момент, сила на духа. Новелата внушава идеята, че словото може да се превърне в единственото средство за спасение, за съхраняване не само на богатството, но и на достойнството, честта и живота.
Историята на Мелхиседек, както всеки алегоричен текст, има два смислови плана. Първият насочва към битовия свят и семейната традиция. Пръстенът, предаван от бащата на неговите наследници, осъществява духовната връзка между поколенията. Той символизира установения обичай, традиционния ред. Получаването на пръстена от даден наследник означава за другите членове на рода, че той е най-знатният и заслужава тяхното уважение и подчинение. Тази ситуация, която неизменно се повтаря, е показателна за духа на времето, предхождащо Ренесансовата епоха. Хората (дори в рамките на семейството) са неравнопоставени, „най-личен“ сред тях е този, който е избран от върховния авторитет в общността, без да е доказал своите качества.
Ключовият сюжетен момент в притчата е решението на „почтен и достоен“ баща за първи път да наруши традицията. Тримата му синове са представени от разказвача като „добри и хубави“, „примерни и послушни“, но поведението им, особено след смъртта на техния родител, ги разкрива в друга светлина. Всеки от тях е воден от егоистичните си претенции за наследството и е в плен на суетното желание да е най-почитаният, да упражнява власт над другите. Проницателният баща вероятно е доловил противоречията и разногласията, които назряват под повърхността на привидното послушание, и затова не спазва традицията – дарява на синовете си три еднакви пръстена. Бащината воля, намерила израз в този необичаен акт, е белег на новото време, което има различни нравствено-етични ценности: равенство между хората, взаимно уважение, зачитане на правата и достойнството на другия човек.
■ ЗАКОНЪТ НА БОГА
Във финала на притчата проблемът за равностойността е разгледан не в семейно-битов, а в теологичен план: „трите закона, дадени от Бог-Отец на трите народа“. Разказвачът откроява аналогията между образите на бащата и Бога, трите народа и тримата синове, трите закона и трите пръстена. Изпъква символиката на сакралното число три – в християнската религия то се свързва със Светата Троица (трите проявления на Бога), а в еврейското мистично учение кабала – със закона за троичността: „Всичко задължително произлиза от три, което прави едно. (...) Тези три части са неделими и взаимно допълващи се“. Това послание се долавя във финалните думи на мъдрия Мелхиседек, чието име на еврейски означава „цар на правдата“. След като не може да се даде отговор на въпроса кой народ притежава истинския закон, то тогава трите народа, изповядващи най-разпространените религии, са равнопоставени. Принципът на толерантността е висшият закон, даден от Бог на хората.
Заключителният абзац на новелата затваря композиционната рамка на разказаната от Филомена история. Първоначално Саладин и Мелхиседек са противопоставени в социален и духовен план, а след настъпилия обрат в сюжетното действие различията между тях са заличени и се установяват „най-приятелски отношения“. Мюсюлманският владетел се превръща в олицетворение на добродетелите, почитани през Ренесанса в християнска Европа – благородство, великодушие, справедливост, щедрост, способност да се оценят качествата на духовно силния човек.
Египетският султан, възприеман като пример за подражание, е герой в редица произведения от XIII и XIV в. Бокачо в свой коментар на Дантевата „Божествена комедия“ прави психологическа характеристика на Саладин, разкривайки, че е бил с възвишена душа. За султана се разпространяват легенди, според една от които той е посетил Западна Европа, преоблечен като търговец, за да разбере как християнските владетели се готвят за кръстоносния поход.
@bgmateriali.com
