Пролетта развя зеления си воал. Нейните тихи и леки стъпки се чуват в гората. Тя минава край дърветата и навсякъде хвърля някакъв вълшебен прашец. Разтваря с тънките си пръсти малките цветчета на иглики, теменужки и минзухари. Дава тон на песен и горският хор подема пролетни мелодии. Гората се събужда.

Брезичката се е пременила с нова бяла рокля. Малките й копринени листенца леко се поклащат, а отдалеч тя наподобява някой кошер с виещи се около стъблото й зелени пчели.

Старата дива ябълка също е украсила с бели цветчета посивялото си стъбло. То се е напукало, като че ли това са бръчките по лицето на някоя баба. Клоните й приличат на разперени към слънцето ръце, по които са накацали захарни пеперуди. По средата на цветовете има малки розови петънца, навярно те са от вълшебното сладко на пролетта. Но всяка година те стават все по-бледи, защото дивата ябълка остарява. Зад нея се изправя някакво интересно дърво. Листата му приличат на големи свещници, в които греят три малки свещички.

Кленът също не е удържал надутите си пъпки. Отдалеч той прилича на жълто облаче, готово всеки миг да излети към небето. Около нацъфтелите дървета се гонят ранобудните врабчета, пеперудките летят и мият лицата си в капчиците пролетна роса. Тук-там още се мяркат голи дървета, които напомнят за ледените тръпки на зимата. Но като че ли гората се готви за нещо. Птичките чуруликат възбудено. Вятърът развява бледозеления воал на дърветата. Може би в гората ще има бал. Суетните дами - игликите, са пременени в нови зелени рокли и с накъдрените си руси коси привличат вниманието на пчелите. И теменужките се отличават с боядисаните си в лилаво коси, с новите си рокли и със зелените си сърцевидни ветрила поздравяват всички. Кукуряците важно перчат листата си, за да бъдат забелязани от дамите.

Наистина не съм сбъркала. След малко птичките запяват чудно. Брезичката започва да танцува валс със стария дъб. На поляната вятърът извива кръшно хоро с игликите, теменужките и другите цветя. Даже и забързаните пчели се спират да видят и чуят какво става в гората. Старата ябълка доволно се смее, сякаш е баба, която се любува на немирните си внуци. Всички се радват на пролетта.

Аз също я очаквам с нетърпение, защото тя вдъхва сила и живот. Обичам да гледам как вековната гора се събужда подмладена и да усещам радостните тръпки на нейната душа.

Предложеното ученическо съчинение е примерен вариант на описание-пейзаж на една доста популярна тема „Пролет в гората". Но въпреки това в него може да се проследи как авторът, използвайки като основен строителен принцип въображението, е превърнал своите реални зрителни с слухови представи, емоционални изживявания и асоциации в конкретни, силно въздействащи образи и ярки картини. Виждаме обекта на наблюдение - гората през пролетта, одухотворена, с нейния богат вътрешен и външен живот.

Тъй като темата е предварително определена, подготвителният етап се съкращава. Чрез заглавието се фиксира изходната гледна точка, позицията, от която ще се описва предметът (в случая гората).

В първия абзац много сполучливо е въведен и назован обектът на наблюдение. Обобщеният образ на пролетта е постигнат чрез цялостното му възприемане с всички сетива. Той активизира представите и чувствата на читателя така, че да бъде видяна и усетена реалността по същия начин, както е възприета от самия автор.

Нарисуваните след това образи говорят за внимателно извършен подбор на детайли от наблюдаваното, на отделни признаци и качества. Тези образи, систематизирани и логически подчинени на основната мисъл, показват естетическата стойност на описваното. Правят впечатление езиковите средства, чрез които е предадено богатството на конкретния жив свят. Сполучливо се използва изобретателната сила на сравненията и олицетворенията, които по пътя на асоциациите изграждат комплексна представа за действителността, кората на брезичката е бяла рокля, а тя самата е видяна като кошер с виещи се зелени пчели, цветчетата са захарни пеперуди, листата на дървото са превърнати  в големи  свещници, кленът е жълто облаче, игликите и теменужките са суетни дами, дивата ябълка - стара баба.

Признаците и качествата на предметите са предадени чрез епитети и метафори, които конкретизират и нюансират цялата гама от цветове, звуци и форми (копринени листа, посивяло стъбло, захарни пеперуди, вълшебно сладко, ледени тръпки, бледозеления воал, накъдрени руси коси, сърцевидни ветрила и други).

Картините не са нарисувани статично, а е уловена динамиката и развитието, жизнеността на промените, които настъпват в природата, благодарение на умело използваните глаголи с метафорично значение (греят, накацали, гонят се, мият, поздравяват, перчат, танцува, извиват,  смее се).

Употребата на прости изречения предава напрегнатото очакване на празничния бал и отделните картини на веселбата. Детайлите, изграждащи даден образ (брезата, игликите), са обединени в едно цяло чрез сложни съчинени изречения. Забелязва се засилена употреба на сложни съставни изречения с подчинени определителни , което е свързано с необходимостта да се разкрият признаците и качествата на описваните предмети - основна задача на самия жанр на съчинението описание-пейзаж.

Авторовото отношение се долавя в процеса на самото  изложение при подбора на образите и в начина на изграждането им, а обобщена емоционална оценка на видяното, почувстваното от съприкосновението с обекта на наблюдение се открива в заключението.

Цялото описание (независимо от наивността на някои образи ) говори, че авторът му познава особеностите на този жанр и има изградени умения за подготовката и изработването му, То е само един от многото варианти на тази тема, тъй като природата със своята многостранност е  неповторима, човешкото въображение е богато и възможностите за реализация на възприятията и представите в адекватни езикови изрази са неизброими.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave