Никола Вапцаров
    Пролет в завода

    Тя искаше да влезе с първа смяна,
    ала моторът изруга
        сърдито
    „Не може тъй,
        аз тук съм отговорен,
    без марка где?
        Виж, портиера питай!“

    Но тя бе някак страшно упорита
    и не попита портиера. —
                Влезе.
    Отвори някакъв прозорец горе
    и скрито на мотора
        се изплези.

    И изведнъж запя една машина.
    Но хората
        работеха несръчно.
    Разбрал коя е скритата причина,
    моторът каза:
            „Аз ще я отлъча!“
    — Ще я отлъчиш ли? — попита със
                        насмешка
    една добра чугунена бъркачка.
    — Опитай се, бъбрива въртележка,
    та ний за нея ще направим стачка.

    Моторът млъкна. Вятърът донесе
    отнейде
        топъл лъх на чернозем,
    един напев — широк и весел —
    и стъпки
        на напукани
            нозе.

    Онез, които някога са
                    порили
    земята, пърхаха като коне.
    А другите, прозорците разтворили,
    сияеха пред
        синьото
            небе.

    От папмашината изпсува
                някой грубо.
    Едно момиче весело запя.
    Един младеж го стрелна
            с поглед влюбен
    и то поруменя.

    Тогава влезе портиерът тихо
    и каза:
        „Кой се контрабандно вмъкна?“
    Ала разбра, виновно се усмихна,
    почеса се,
        подсвирна,
            после млъкна.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave