Променливо Я. Правопис и правоговор на думи с променливо Я

Променливо Я. Правопис и правоговор на думи с променливо Я

 

          Променливо Я е онова Я, което при едни условия остава Я, а при други условия преминава в Е: бял – бяла, бяло, но бели, белота́. В старобългарския е имало особена гласна, която се е наричала ятова гласна, но в съвременния български книжовен език този звук е заместен от променливото Я.

          В различните форми на думите с променливо Я или в сродни думи се пише и произнася или Я, или Е в зависимост от ударението и вида на следващата сричка (мека, т.е. съдържаща Е или И, или твърда). Правилото за променливо Я гласи:

пишем Я	пишем Е
– когато сричката с Я е под ударение и пред твърда сричка, т.е. образувана с гласните [а], [о], [у], [ъ] - вя́ра, ля́то, мля́ко;	– когато сричката е променливо Я не е под ударение - бряг, но брегове́; свят, но светът;
– когато сричката с Я е последна (редя́х, вървя́л) или когато думата с променливо Я е едносрична {бя́л, сля́п, сня́г, гня́в).	– когато сричката след променливо Я е мека, образувана с гласните [е] и [и] – ля́то, но ля́тен; вя́ра, но ве́рен;
	– когато след сричката с променливо Я са съгласните [ж], [ч], [ш] или [й] –мля́ко, но мле́чен, смя́х, смя́х се, но сме́й се, сме́шен..

          Можем да направим извод, че пишем Я, ако са изпълнени едновременно трите условия: 1. Я е в сричка под ударение; 2. сричката след Я е твърда или Я е в последна сричка: 3. след Я не следват съгласните [ж], [ч], [ш] или [й]. Ако е нарушено дори едно от тези три условия, пишем Е на мястото на някогашната ятова гласна (Я—>Е).

          Обърнете внимание!
          В подчинените съставки на сложни думи, съдържащи променливо Я, върху които не пада главното ударение, променливо Я преминава в Е: беломо́рски, снегопочи́стване.

          В някои случаи правилото за употребата на променливо Я не е изпълнено.

Описание на изключенията	Примери, които са из- ключение от правилото за променливо Я	Сродни думи или форми, които са по правилото за променливо Я
В глаголни форми за мин. св. вр. и мин. несв. вр., 1 л. и 2 л., мн.ч.; в сегашни деятелни причастия за мн.ч. (образувани от глаголи е наставка-щ)	живя́хме, живя́хте търпя́щи	живя́х, живя́, живя́ха търпя́щ, търпя́ща, търпя́що
При минали причастия в мн.ч., образувани от глаголи от III спрежение	стре́лям - стре́лял, стре́ляла, стре́ляло, стре́ляли	за разлика от минали св. деят. причастия при глаголи от I и II спрежение: видя́л, видя́ла, видя́ло, виде́ли
При някои глаголи е наставка -н	се́дна, пле́сна, бле́сна	ся́дам, пля́скам, бля́скам
При някои прилагателни имена на -ен (-на, -но)	хле́бна, хле́бно	хля́б, хля́бове
При отделни производни думи и при членувани форми на някои съществителни е наставка -ост	ме́стност потре́бност припряността́	мя́сто тря́бва припря́ност

          Обърнете внимание!
          Има думи с Я или Е, които не се подчиняват на правилото за променливото Я, защото в случая Я или Е не произхождат от старата ятова гласна: кафяв – кафя́ви, деве́тка, десе́тка, кадифе́н (-а, -о, -и), кафе́н (-а, -о, -и), поляна - поляни и др. Запомнете правописа на тези думи.

          Знаете ли, че...
          В българския език има думи, които са представени в правописните речници с два варианта. Правилно е изписването им и с Я, и с Е, затова тези два варианта се наричат дублетни форми: мя́сто и место́, пре́спа и пря́спа, обя́д и обе́д, ня́колкогоди́шен и неколкогоди́шен и др.

@bgmateriali.com