ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. КИРИЛ
(анализ)
Най-почитаните български светци - братята Кирил и Методий - живеят и вършат своето дело през IX в. сл.Хр. Това е време на усилено разпространение на християнската религия по целия тогавашен свят. След като християнството става държавна религия на Римската империя, то се разпространява по нейните територии, в които живеят различни народи. Много от тях обаче, както и редица от новопристигналите след великото преселение, продължават да почитат своите традиционни богове и да упражняват езически практики. Сред тях са големи народи като сарацини, хазари и славяни. Политическите интереси на Византия, която е пряк наследник на Римската империя, изискват колкото се може повече народи да приемат християнството. За да стане това, тези народи трябва да имат писменост, защото, както вече изяснихме, писменото слово изразява същността на християнската вяра. А много от езическите народи не просто вярват в своите традиционни богове, но и не притежават писменост - те са езичници в прекия смисъл на думата.
Един от най-начетените и успешни разпространители на християнството от онова време е Константин Философ. Той е високообразован учен, блестящ в споровете и вдъхновен учител във вярата. Заради тези негови качества императорът му поверява няколко много отговорни мисии, по време на които той трябва да разпространява християнството сред езически народи като сарацини, хазари и славяни. По време на тези свои мисии Константин Философ, придружаван и подпомаган от по-големия си брат Методий, успява благодарение на своята дарба да покръсти много езичници. Но най-важна се оказва мисията му в Моравия (Днешна Чехия), където по покана на тамошния княз двамата братя отиват, за да укрепят християнството. Но тъй като огромните славянски маси, населяващи големи теротории от Средна и Източна Европа, все още не притежават писменост, налага се такава да бъде създадена, за да могат да се разпространят необходимите богослужебни книги. Тази задача е изпълнена блестящо от Константин Философ, който създава азбука, отразяваща всички особености на славянските езици. А след това в сравнително кратко време превежда основните богослужебни книги, с което прави изповядването на християнството от страна на славяните възможно. В ценностната система на тогавашния свят тези действия се възприемат като огромен духовен подвиг, защото дават възможност за присъединяване към християнската вяра на огромни маси от хора, както и за формиране на още един богослужебен език. Именно затова, както и заради блестящата защита на самото право на славяните да изповядват християнството на своя език, двамата братя са посрещнати с големи почести от главата на тогавашната църква - папа Адриан II, а славянските книги са осветени тържествено в една от най-значимите катедрали на Рим - базиликата „Санта Мария Маджоре“. А след смъртта на Константин Философ, приел монашески сан под името Кирил, брат му Методий е ръкоположен за епископ и е изпратен да проповядва християнската вяра в Моравия.
Големите духовни подвизи на Константин-Кирил Философ дават основание на църквата съвсем скоро след смъртта му да го канонизира за светец. Във връзка с канонизацията е написано и неговото житие. Тъй като Константин-Кирил умира в Рим през 869 г. най-вероятната датировка на житието е от периода 881 - 882 г. - времето, в което е извършена канонизацията. По всичко изглежда, че житието е създадено в Моравия от учениците на двамата братя. За възможен автор най-често се споменава името на Климент Охридски - един от най-приближените му ученици. В подкрепа на това мнение се изтъква фактът, че той е доказан автор и на друго съчинение, посветено на Кирил, както и това, че Климент притежава необходимата подготовка и способности да се справи с такава отговорна задача. Аргумент е и неговата лична ангажираност c делото на двамата братя в мисията им за разпространение на християнството сред славяните и за развитието на тяхната писменост.
Прието е да се смята, че първоначално житието е написано с глаголица - азбуката, създадена от самия Константин Философ, която по-късно е заменена от познатата ни днес кирилица. Преки следи от това обаче не са запазени. Днес житието е познато от преписи, най-ранният от които датира от XV в. Съхранени са общо около петдесет различни преписа. А тъй като вероятното място за възникване на житията и на двамата братя Кирил и Методий е Моравия, през XIX в. те са наречени Панонски легенди - име, с което са известни дълго време.
Както вече изяснихме, житията следват утвърден канон, от който не се отклоняват. Този канон задължава автора да постави ударение върху благочестивия произход на светеца, върху проявите на неговата действена добродетел, както и върху символиката на неговите духовни подвизи. В пространното житие на свети Кирил тази канонична схема изглежда така:
Константин е роден в Солун в семейството на благородни и благочестиви родители. Когато е на седем години, му се явява пророчески сън, в който той избира за съпруга и спътница в живота премъдростта, символично представена от девойка на име София. Още като младеж на един аристократичен лов му се открива божият промисъл, че призванието му е да се посвети на духовното. Получава блестящо образование, след което се отдава в служба на Бога. Участва в пренията с цариградския патриарх Анис, в които за пръв път се проявява като изкусен полемист. Заради големите му способности да убеждава императорът го изпраща на мисия при сарацините, а след това и при хазарите. Благодарение на уменията си се справя блестящо със задачите. По чудодеен начин открива мощите на свети Климент Римски - един от най-ранните строители на църквата, когото приема за свой духовен предтеча. Пренася Климентовите мощи в Рим, с което изпълнява голям духовен подвиг. Заради постигнатите успехи в укрепването и разпространението на християнската вяра е избран да замине за Моравия, откъдето е пристигнала молба от княз Ростислав да му се изпрати способен проповедник. Преди поемането на тази мисия Константин се отдава на молитви и получава откровение, вследствие на което създава славянската азбука и превежда евангелието. Нападнат от представителите на триезичната ерес, успява да защити във Венеция правото на всички народи да изповядват християнството на своя език. Пристига в Рим, където също се изявява като защитник на правото на славяните да имат свои книги. В резултат на това папата освещава книгите, признавайки по този начин славянския език за богослужебен. Усещайки, че смъртта му наближава, приема монашеството под името Кирил. Още от момента на смъртта му започват да се случват чудеса, които убеждават брат му Методий да разреши тялото да бъде погребано в църквата на свети Климент, чиито мощи са били открити и пренесени от Константин. Чудесата продължават и в резултат на тях римляните се привързват към паметта на светеца, рисуват икона над гроба му и започват да палят свещи над него, хвалейки Бога.
1. Сюжетът и хуманитарните търсения на времето
На кои въпроси иска да отговори разказаната история?
Както всяко житие и това на Константин-Кирил Философ разказва за неговия земен живот, за действената му добродетел, за духовните подвизи и чудесата, които извършва приживе и след смъртта си. Това обаче не е обикновена биография на известен човек. Разказът за живота на светеца има за задача да внуши някои важни идеи за смисъла на вярата. На първо място е идеята, че делото на героя е резултат на божествения промисъл, чрез който Бог иска да помогне за спасението на хората. Човекът, дори и най-надареният и необикновеният, е само ръка на Бога на земята и добрите дела, които той върши, са всъщност дела на Бога, защото той ги внушава на своя избраник и той му помага да ги извърши. Няколко са епизодите в житието, в които се показва божествената същност на основните духовни подвизи, извършени от Константин: Бог му внушава да се откаже от земния живот и да се посвети на премъдростта, Бог го научава на чуждия език и така той успява да убеди неверниците в правотата на своята вяра, Бог му изпраща вдъхновение да сътвори буквите и да преведе библейските писания.
С други думи, основното, за което разказва сюжетът на житието, е как Бог вдъхновява своя последовател Константин да продължи неговата учителска и проповедническа мисия. Мисията на Константин е много тясно свързана с тази на Исус особено в проблема за реформиране и обновяване на учението. Както Исус, така и Константин искат да държат вярата жива, а не затворена в догма. И двамата се противопоставят на онези, които защитават завареното положение, без да си дават сметка, че по този начин се противопоставят на самата същност на вярата. Тезата на триезичниците е мотивирана от формални причини, докато тезата на Константин е свързана със самата същност на вярата – че само този, който разбира словото божие, може да повярва истински. И затова Константиновото дело е представено от житието като духовен подвиг на вярата - със своите проповеди, със своите поучения, със създаването на азбуката и изграждането на нов богослужебен език той приобщава милиони хора към истинската вяра. А това е най-важното, което иска да постигне Христовото учение, за което дори връщането на една-единствена заблудена душа към правата вяра е нещо много ценно. А какво да кажем за приобщаването на цели народи.
Точно тази задача на житието предопределя и избора на онези епизоди от реалната биография на героя, за които да разкаже. Всеки от тези епизоди - от знаменията, съпровождащи неговото раждане, през пророческия сън, в който малкият Константин се венчава с премъдростта, през божията повеля да се откаже от земната суета и да се посвети на духовни подвизи, през различните мисии, които изпълнява, та чак до смъртта му - допринася за внушаване на основната идея с някое конкретно действие. Точно както и евангелията, в които всеки епизод от земния път на Исус убеждава в определен принцип на вярата, така и в житието на Константин-Кирил всеки епизод показвва, че Бог се грижи за хората чрез действията на своя избраник.
2. Конфликтът като сблъсък на ценности
Кои ценности на човека и обществото са включени в конфликта?
Кои герои са представители на гледните точки в конфликта?
Какъв е характерът на конфликта?
Целият живот на Константин-Кирил представлява поредица от борби - с изкушенията на земния живот, с трудностите да получи високо образование, с езичници и неверници, с триезичниците, с житейските проблеми, болестите и смъртта. Всеки от тези сблъсъци е важен и преодоляването му е нужно, за да се изпълни основната мисия на героя. Защото всяка конкретна битка на философа е всъщност част от най-дълбокия и най-основен конфликт, около който се изгражда не само житието, но и цялостният светоглед на средновековния човек. И това, разбира се, е конфликтът между Бога и дявола.
Бог е този, който води хората по пътищата на спасението. Затова той внушава на своя избраник какво трябва да се предприеме и му помага да го извърши. Бог внушава на Константин да се откаже от суетата на светския живот, Бог му открива чрез пророчески сън, че трябва да се венчае за премъдростта, Бог го научава на чужди езици и му дава сили да обори езичниците, Бог му помага да състави азбуката и да преведе книгите. И всичко това се прави, за да може колкото се може повече хора да се приобщят към правата вяра и да открият истината.
Основният противник на Бога е дяволът. Той иска да попречи на хората да открият истината и да се приобщят към вярата, а това значи – да постигнат спасението. Дяволско внушение е всичко, което пречи на Константин да изпълни мисията си - и отказът на чужденеца граматик да преподава на любознателния младеж, и слепотата и глухотата на неверниците, и най-вече заблудата на триезичниците. Те искат да наложат едно неправилно схващане, представяйки го като богоугодно. Твърдението, че има само три езика, на които може да се слави Бог - еврейски, гръцки и латински - те обосновават с факта, че надписът над Христовия кръст бил на тях. Но това е формална причина, свързана с конкретните исторически обстоятелства - по времето на Христовото разпъване това са били езиците, на които се е говорело в Юдея. Същността на вярата обаче е различна - езикът трябва да даде възможност на хората да познаят истината. А ако ги задължаваме да изповядват вярата си само на гръцки или латински език, тя ще остане непозната за тях. Но и нещо друго - хората ще са зависими от тълкувателите, а няма да могат сами да се докоснат до учението. А това противоречи на самата идея за личната отговорност, за която говори Исус. И всичко това, цялата тази заблуда и грешни пътища, по които хората биват тласкани, е дело на дявола. Затова и житието съобщава почти възторжено, че когато Константин успява да състави азбуката и да подреди цялото богослужение на разбираем език, ушите на глухите се отворили, те чули евангелското слово, а езикът на гъгнивите станал ясен. На това Бог се зарадвал, а дяволът се посрамил.
3. Героят на житието като мярка за човешкото
Каква е основната характеристика на героя, която го прави представителен за хуманитарните търсения на епохата?
Както всеки житиен герой и Константин-Кирил е показан като образец на човешко поведение. Той трябва да покаже на обикновените хора кои са най-важните принципи на вярата, да им внуши почит и любов към истината и по този начин да се превърне за тях в образец на подражание. Но и още нещо - светецът, както и самият Исус Христос, е посредник между земния и небесния свят, между света на хората и Бога. Той трябва да води всяка човешка душа към познание на истината, към праведен живот, а в необходимия момент и да се застъпва за тях пред божия престол. Всичко това е целенасочено показано във всички епизоди на житието. Но за да се случи това, човекът, който ще се превърне в светец, не може да бъде обикновен. Той трябва да е божи избраник.
Точно това се внушава още във въведението към житието. В него се казва, че Бог иска хората да стигнат до познание на истината. А за това е необходимо някой да ги води по правите пътища на вярата. Това са божите избраници, които разпространяват учението - патриарсите, отците, пророците, апостолите и мъчениците, праведните мъже и учителите. На края на тази престижна верига се появява и образът на Константин - този, който по божие благоволение е дошъл на земята, за да избави нашия род от дяволската измама и да го приобщи към светлината на божиите заповеди.
За да оповести на хората, че това е негов избраник, Бог придружава раждането на детето с редица знамения. То се ражда в семейство, където се спазват точно божиите заповеди. След неговото раждане родителите се заклеват да нямат други деца. А когато майката се опитва да даде новороденото на дойка, то отказва чуждото мляко. Това е обяснено пак с божия промисъл, защото детето трябва да се захрани от добрия корен, а не от случаен човек. Когато бащата усеща, че ще умре, казва на жена си да не се грижи за момчето, защото е сигурен, че за него ще се погрижи специален баща и настойник - т.е. Бог. Освен това още в ранното детство на Константин проличава и неговата действена добродетел, която за един светец, чието предопределение е да укрепи вярата чрез проповеди и учения, не може да бъде нещо друго освен мъдростта. В пророчески сън Бог открива на момчето, че ще се венчае за София, т.е. премъдростта. А след това му внушава, че трябва да се откаже от суетата на земния живот и да се посвети само на небесния. Така тази действена добродетел се превръща в основен атрибут на светеца, който на всички икони е изобразяван със свитък или книга в ръка - символ на премъдростта и светлината на учението. Точно тази добродетел го прави, подобно на Исус, способен още на млада възраст да усвоява учението, да открива непознатото и да убеждава хората. Затова е удостоен и с легендарното название „Философ“, т.е. „обичащ мъдростта“.
Най-важната характеристика на всеки житиен герой са неговите духовни подвизи и чудеса. Те са това, с което той ще остане в паметта на хората, защото чрез тях им е донесъл нещо с което е обогатил живота им. Несъмнено основният подвиг на Константин-Кирил е свързан със създаването на славянската азбука и превръщането на славянския език в богослужебен. Всички предишни негови мисии са само подготовка към този подвиг, показан като истинско чудо. Чудо е самото измисляне на буквите, което става „тутакси“, чудо е бързото съставяне на целия богослужебен чин - с книгите, с ритуалите, с цялостния богослужебен цикъл. Чудо е и отварянето ушите на глухите, което се случва изведнъж, за да могат те да чуят евангелското слово.
Но макар и да се случват по чудодеен начин, всички тези подвизи не са лесни и безпроблемни. Напротив, житието показва, че за да ги извърши, героят трябва да мине през редица изпитания. Изпитанието е нужно като доказателство, че вярата на героя е силна. Подобно на Исус, и младият Константин се отказва от съблазните на земното и се посвещава на вечното, на небесното. Също като Христос, и той се отрича от удобствата и преодолявайки телесната слабост, непрекъснато пътува по света, за да разнася чрез проповеди и учение светлината на вярата. Също като своя Бог, и Константин-Кирил трябва да се пребори с неверието, с предразсъдъците, с яростните нападки („епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол“), за да ги обори и опровергае, постигайки истината в непосредствено общуване с Бога. Така Константин-Кирил, подобно на Исус и на всички други светци, влиза в ролята на посредник между земното и небесното. Особено вълнуващо е показана тази негова същност в момента на смъртта. В този страшен за всеки човек момент той отново мисли единствено за добруването на хората, за което отправя гореща молитва към Бога. Точно тази вярност към мисията го превръща и в светец - нещо, което не закъснява да се прояви. Още от момента на смъртта му започват знаменията, които показват на хората, че пред тях е свят човек - ковчегът отказва да се отвори, около гроба започват да се случват чудеса, хората спонтанно и постоянно изразяват почитта си.
Така, преминавайки през всички задължителни стъпки за характеризиране на съвършения герой, житието създава образа на един живот образец, който трябва да се превърне в пример за следване от всеки, който иска да постигне вярата и спасението.
4. Образът на света, създаден от житието
Какъв е образът на света, изобразен в пространното житие на св. Кирил?
Образът на света, изграждан от средновековните легенди и жития, е подчертано символичен. Всяко действие, описано в тях, освен информация за реални събития е и символично внушение за някоя важна особеност на вярата. Също като в евангелския разказ, житието изобразява възлови епизоди от живота на героя, за да внуши чрез тях определена идея. Още знаменията, съпровождащи раждането му, разкриват, че се е родил необикновен човек. Пророческият сън, в който момчето се венчава за премъдростта, показва каква ще е неговата действена добродетел. Големите му успехи в учениято символизират неговата богоизбраност и специални способности да общува с божествената истина. Блестящата му дарба на полемист, способен да накара неверниците да повярват и догматиците да преодолеят ограниченията на мисленето си, е доказателство за правилността на поетия от него път. Молитвите, които предшестват всеки негов подвиг и чудо, сочат, че делата му не само са богоугодни, а са израз на желанията и подкрепата от страна на самия Бог, следователно са безспорни. Чудесата не са резултат на магия, а на божествен промисъл, с който Бог иска да посочи на хората верния път към светлината и спасението. Така образът на света, създаден от житието, ни показва как се осъществява връзката между земния и небесния свят, за да бъде човешкият живот правилен и осмислен.
5. Мястото на житието в културната история
Фактът, че до днес са запазени повече от 50 преписа на житието, показва, че то е било много важно за духовния живот на славяните. При това тези преписи са сравнително късни - най-ранният от тях е от XV век. Едва ли в предходните векове то е отсъствало от църковната служба. Още повече че неговият герой св. Константин-Кирил Философ, заедно с брат му Методий, са първите и най-силно почитаните славянски светци. Тяхното значение за укрепване и разпространение на християнската вяра е толкова голямо, че още през Средновековието те са признати за славянски апостоли (по подобие на Христовите апостоли, създали и разпространили християнството), а в наши дни папа Йоан Павел II (30 декември 1980 г.) ги провъзгласи за покровители на Европа. Вярно е, че днес тяхното основно дело – създаването и разпространението на славянската писменост - се възприема не толкова като религиозен, колкото като културен факт, но това не намалява неговото основополагащо значение за живота на славянския род. А житията на двамата славянски равноапостоли са основният източник, върху който се изграждат техните символични образи, почитани и до днес с неотслабващ плам.
От друга страна, Пространното житие на Кирил може да се разгледа и като документ за развитието на славянската книжнина и литература. Още след откриването му за съвременната наука в средата на XIX век, то е признато за първия текст на старобългарската литература. От него насетне започва един дълъг и плодотворен процес по обогатяване на българската и славянската книжовна традиция, която способства за духовното развитие на славянския род и превръщането му от неразвито езическо племе в културна и духовно осъзната общност. Така че не само подвигът на двамата равноапостоли, но и делото на техните продължители, най-ранният от които е именно авторът на житието, допринасят за приобщаването на всички славяни към светлината на знанието и истината.
@bgmateriali.com
