ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. КИРИЛ. 
СВЕТОГЛЕДНИ ИДЕИ, ОТЛИЧИТЕЛНИ 3А ЕПОХАТА НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

 

          КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРБАТА

          Пространно житие на св. Кирил е първата житиеписна творба в старобългарската литература, създадена между 869 и 881 г., скоро след смъртта му. Според научните изследвания като най-вероятен автор на житието се приема Климент Охридски – пряк ученик и съратник на Константин Философ, с много добро философско и теологично образование.
          Известни са около 50 преписа на текста на Пространно житие на св. Кирил, като за най-ранен се смята преписът, включен в Загребския сборник на Владислав Граматик от 1469 г. Приема се, че оригиналният текст на Пространното житие е написан на глаголица.
          Св. Кирил е погребан в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, където и днес идват на поклонение християни от цял свят.

          АГИОГРАФСКА ПРОЗА

          В каноничната средновековна литература жанровете са свързани с изпълнението на религиозния християнски култ към Бога и имат строго определена идеологическа функция. Агиографията е висок повествователен жанр – разказ за живота на светеца (агиогероя), за неговите дела и чудеса, които разкриват светостта му и показват пътя към Бога.
          В агиографската проза житията са два вида: пространни и кратки. Кратките се наричат още проложни жития – чрез подбрани събития те мотивират канонизирането на една религиозна историческа личност за светец, четат се в деня на честването на светеца, по време на богослуженията в църквата, за да се съпреживеят от мирянина подвизите на агиогероя. Пространните жития разказват подробно за събитията от живота на светеца и са предназначени за самостоятелно четене или за общо четене от монасите. 
          Според словесната си организация житието е повествователен жанр, а според функцията си то е официален култов жанр, който се използва в църковното богослужение.
          Понятието „житие“ съществува от IV в. Негов първообраз са мартириите. Когато Вторият Вселенски събор от 381 г. признава християнството за официална религия в Римската империя, за всяка църква става задължително да почита мъчениците за християнската вяра и да утвърждава култа към светците. Постепенно кратките писмени протоколи се развиват в литературна форма с определени жанрови изисквания, които следват точно формулирани естетически и структурни принципи, за да се опише животът на светец.

          ЖАНРОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОСТРАННОТО ЖИТИЕ

          Средновековното пространно житие е посветено на образа на светец, който вече е канонизиран от Църквата и е приобщен към невидимия божествен свят. Житието разказва за значимите дела и чудеса, които извършва светецът, докато живее сред обикновените хора.
          Фактите – исторически и биографични, които са включени в повествованието на житийния разказ, са целенасочено подбрани, така че да се постигне цялостна идеализация на образа на агиографския герой.

          ИДЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗА НА СВЕТЕЦА – УПОДОБЯВАНЕ НА БИБЛЕЙСКИ ПРОТОТИП

          Пълната идеализация на образа на светеца е задължителна, за да може агиографският герой да се уподоби чрез принципа на отъждествяването със съответен библейски прототип или прототип от историята на Църквата – мъченик за християнската вяра, отшелник, апостол. Нравственото въздействие на използваните естетически принципи се подчертава и с библейски цитати, които свързват разбирането на съдържанието на житието с познати библейски събития и образи.
          Светецът е представен като нравствен и религиозен образец, който не само утвърждава идеологията на Църквата, но и вдъхновява обикновените хора да следват своя път към Бога в името на християнската вяра.

          ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ В СТРУКТУРАТА НА ЖИТИЕТО

          Всяко пространно житие се състои от:
          Уводна част, която съдържа библейски цитати, чийто смисъл насочва към разбирането на текста.
          Същинска част на житието, която съдържа поредица символни и задължителни елементи:
          ⇨ Сведения за родителите, като се подчертава благородният произход на светеца.
          ⇨ Детството на героя, като някои епизоди имат символно значение (видение или сън, или предсказание) и подчертават посвещаването на живота на героя на Бога.
          ⇨ Деянията на светеца са подбрани така, че да подчертават нравственото внушение на житието, като между тях невинаги има определена причинно-следствена връзка.
          Смисловите акценти зависят от типа светец, който трябва да се представи в средновековното житие (мъченик, отшелник, апостол). Всички епизоди се повтарят в структурно отношение – разказът започва с конфликт, който се разрешава от светеца благодарение на подкрепата на Бога, който чува молитвите му и извършва чудо. Само епизодът, който разказва за смъртта, е различен по структурата си – светецът в молитва очаква единението си с Бога. Затова Църквата отбелязва като празник на всеки светец деня на неговото успение. На този ден в църковната служба се чете част от житието на светеца.
          Завършваща част – финална формула, с която се прославят Бог и всичко, създадено от него.

          ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. КИРИЛ СЪОБРАЗНО ЖАНРОВИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРБАТА

          Пълното заглавие на житието - Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе, насочва не само към жанровите особености на творбата, но и към възхвалата на светеца – изразите „блажения наш учител“, „философ“ и „първия наставник на славянското племе“ подчертават изключителното в образа на Константин Философ като духовен водач с апостолска мисия.
          Уводната част подчертава милостта на щедрия Бог, който не престава да прави благодеяния на човешкия род чрез деянията на апостоли, мъченици и учители. Така той е избрал учителя, който да просвети славянското племе в „светлината на божиите заповеди“. Предисловието завършва с библейски цитат, насочващ към апостолския образ на Кирил чрез принципа на уподобяването.
          Същинска част на житието:
          В сведенията за родителите се подчертава благородният произход на Константин Философ – така започва целенасочената идеализация на образа на агиографския герой.
          Детството на героя е представено чрез няколко символа, подчертаващи светостта на образа, неговата богоизбраност и предопределеност:
          Числото седем символизира в представата на средновековния човек връзката на телесно и душевно, на земно и небесно. Внушава се мисълта, че образът на светеца е духовната връзка с божествения свят, и обикновеният човек може да се извиси до божественото познание, ако опознае делата на светеца и ако се стреми да му подражава.
          Пророческият сън за средновековния човек се свързва с духовния избор. Когато е на седем години, Константин сънува, че сред много девойки избира за своя съпруга София – Премъдростта. Свързването с мъдростта подчертава умението на св. Кирил да прониква в истинския смисъл на живота, да достига до божествената истина, да избира духовната чистота, да бъде философ.
          С изгубването на ловния сокол се подчертава нравственият избор на светеца – отказът от преходните земни радости и отдадеността на Божията святост.
          Деянията на св. Кирил, представени във втората част на житието, са: трите мисии – при сарацините, при хазарите и във Великоморавия; създаването на глаголическата азбука; спорът с триезичниците във Венеция; откриването на мощите на Климент Римски; молитвата на св. Кирил към Бога; смъртта на агиографския герой и чудесата след смъртта му.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave