Как се строи публично изказване по житейски проблем. Учебен материал с примерна ситуация и модел на аргументацията
Зареждане на оценките…
Както вече знаем, ситуацията на общуване при публичното изказване има някои особености: говорещият поставя пред събралата се общност някакъв важен за нея проблем, който трябва да се реши; слушащите са заинтересувани от решаването на проблема; целта е не само да се намери решение, но и да се мотивира публиката да пристъпи към конкретни действия. От друга страна обаче, същината на проблема, чието решение се търси, може да промени тази обща характеристика.
► Ако поставеният на обсъждане проблем е морален, тогава неизбежно опираме до въпроса за доброто и злото, което означава, че говорещият трябва да въздейства не само върху разума на своите слушатели, но и върху чувствата им – да ги въодушеви, да ги „подгрее“ до възможно най-силна емоционална реакция, така че те да бъдат максимално мотивирани за предприемане на последващи действия.
► Ако обаче въпросът, поставен на обсъждане, има житейски характер, тогава ситуацията се променя. В този случай основната задача както на говорещия, така и на слушащите е да се намери решение на вълнуващия ги въпрос, който в повечето случаи има подчертано практически характер. Затова тук ударението ще падне не върху въодушевяването и емоционалното „подгряване“ на публиката, а върху разностранното разглеждане на проблема и задълбочената аргументация на всички възможни решения, така че да се намери най-доброто.
Когато подготвяме публично изказване по житейски въпрос, най-напред трябва да си изясним следните неща:
A) Защо поставяме проблема?
Както вече знаем, възможностите принципно са три – да разгледаме задълбочено проблема от всички страни (рефлексия); да намерим най-подходящото решение от няколко възможности (казус) и да убедим публиката да се присъедини към решението, в което ние искрено вярваме (апел). При решаване на житейски въпроси най-често се срещаме с втория случай – имаме няколко възможни решения, от които трябва да се избере най-доброто. Затова публичното изказване по житейски въпрос най-често се построява като казус.
Б) Каква е целта на изказването?
Тук също възможностите за избор се свеждат до един-два: да се намери приемливо за всички решение и да се обсъди как то да се реализира на практика.
B) Каква е очакваната ответна реакция?
И тук възможностите се свеждат до практическо изпълняване на взетото общо решение.
След като си изясним основните изисквания към изказването, можем да пристъпим към неговото построяване.
В началото трябва да се постави проблемът и да се откроят по възможност всички негови страни. Това ще помогне както на говорещия, така и на слушащите да намерят най-доброто решение. Нека си представим една примерна ситуация:
Ваш съученик скоро има рожден ден. Тъй като празникът се пада в неделя, той е решил, че е удобно да покани целия клас. Възниква въпросът за подаръка. Събирате се няколко души, които общувате по-близко с него, за да обсъдите въпроса. И тъй като ти си най-добрият приятел на рожденика, пръв вземаш думата. Какво ще направиш?
Най-напред ще поставиш проблема. Той е напълно ясен – трябва да изберете подарък. Оттук нататък обаче започват трудностите. Какъв да бъде този подарък, така че едновременно и да зарадва рожденика, и да му бъде полезен, и Да придаде елемент на тържественост - все пак това е подарък за празника. Не е за пренебрегване и въпросът с цената – никой от класа ви не е богат, така че подаръкът очевидно не може да е много скъп, но пък и не бива да е твърде евтин, защото ще обидите рожденика.
Както се вижда, въпросът от прост изведнъж започна да става сложен. Налага се да го разгледате по-задълбочено.
► Започвате с това, какво би зарадвало вашия приятел. То разбира се, трябва да е нещо желано от него, защото сбъднатата мечта, може да радва най-много. Ти като човек, който познава рожденика най-отблизо, трябва да кажеш за какво си мечтае твоят приятел.
► След това минавате на въпроса с полезността. Отново ти си на ход – с какво обича да се занимава рожденикът и какво му липсва при упражняването на неговото хоби.
► Колкото и въпросът с полезността да е важен, подаръкът не бива да е твърде прозаичен – все пак празник е и трябва да има известен елемент на тържественост и необичайност. Тук ти може да дадеш някое предложение, но не е лошо да подканиш и другите да помислят.
► И накрая – въпросът с цената. Ти като приятел на рожденика знаеш най-добре какво е материалното състояние на семейството и можеш да ориентираш другите какъв подарък би се сторил прекадено скъп или прекадено евтин на вашия съученик.
След като проблемът се постави и се изясни от всички страни, следва представянето на възможните решения. Правят се различни предложения, като две или три се оформят като най-подходящи. Именно те ще бъдат представени като теза на твоето изказване. Но тъй като накрая трябва да остане само едно решение, най-добре е вариантите да се формулират като теза и антитеза.
Следва аргументацията. За всяко от предложенията се привеждат аргументи „за“ и аргументи „против“. Така всяко от тях ще се открои с положителните и отрицателните си качества.
И накрая ще трябва да направиш извод – аргументите „за“ едното предложение са се оказали повече и по-значими от аргументите против. Така стигаш до окончателното решение, което и другите участници в събирането трябва да приемат, защото е било достатъчно аргументирано.
В заключението на своето изказване трябва да предложиш начин за практическото реализиране на решението – кой ще събере парите, но така че приятелят ви да не разбере, кой ще отиде да купи подаръка, как ще го опаковате, кой ще го занесе на празника и др. под.
Свързани материали
Когато буквата и духът на закона се разминават: публично изказване по граждански проблем, структура и разработени примери
Как една реч пред събрана публика се превръща в сила, която задвижва хората? Разработката отговаря на този въпрос стъпка по стъпка и подготвя ученика сам да състави публично изказване по граждански проблем. В началото са разграничени три различни комуникативни ситуации: изказване по морален проблем, по житейски проблем и по граждански проблем. Показано е защо гражданският случай изисква да се съчетаят изискванията на другите два и къде точно пада ударението при всеки от тях, върху емоционалното въздействие, върху разностранната аргументация или върху двете заедно. Следва частта за самата ситуация на общуване: какъв авторитет трябва да има говорещият и откъде идва той, как отделните хора се превръщат в общност, защо събраното множество преживява и реагира различно от отделния човек и на какви места обикновено се произнасят такива речи. Същинската част е посветена на структурата на изказването: с какво се започва, как от няколко конкретни повода се стига до закономерност, кога се формулира тезата, защо се търсят причините и условията и как оттам решението идва почти само. Отделено е внимание и на реторическите похвати, които зареждат речта емоционално, както и на ролята на запомнящата се формулировка, която може да се превърне в лозунг на едно движение. Практическата част включва два развити казуса. Първият е подробно разгърнат пример по актуален граждански проблем, свързан с разминаването между буквата и духа на закона, с позоваване на Монтескьо и с проследен ход на изложението от повода до решението. Вторият е училищна ситуация за групова работа, разпределена между шест различни гледни точки, с ясно посочени изводи, до които обсъждането трябва да доведе. Към него е даден и начин учениците сами да преценят доколко представените тези и аргументи са валидни. Разработката е подходяща за подготовка на устно изказване в час по български език, за упражнение по реторика и за самостоятелна тренировка преди изпитване.
Тест по български език за публичното изказване по морален проблем – 20 задачи с отговори: увод, подтези, аргументи и експресивна лексика. Гласът, който трябва да носи убеждение
Умението да се говори публично по нравствен въпрос се проверява трудно с обикновено изпитване – затова темата обикновено остава на нивото на схемата с трите части. Този тест разширява проверката: освен композицията, той обхваща подбора на думите, изграждането на тезата и разбирането какво изобщо превръща един въпрос в морален. Задачите са 20, подредени в три части с ясно различни изисквания. Първата част стъпва върху кратък текст за същността на публичната реч и включва 5 въпроса към него. Проверява се разбирането на основния смисъл, разпознаването на качеството, което прави говорещия убедителен, определянето на ролята, в която той се поставя, откриването на твърдение, което липсва в текста, и тълкуването на финалното изречение. Задачите са формулирани така, че приблизителното запомняне на съдържанието не е достатъчно – нужен е точен прочит. Втората част се състои от 12 въпроса с избираем отговор върху теорията на темата: определението за публично изказване като аргументативен текст, композиционната схема и съдържанието на увода и на заключението, същността на подтезата, видовете аргументи, стратегиите при изграждане на речта, задачата на говорещия спрямо аудиторията и изискванията към езика. Включени са и задачи върху експресивната лексика, включително разграничаването на експресивна от неутрална дума, както и въпрос, който отделя моралния проблем от научния. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Едната изисква обяснение защо подготовката е съществена за публичната реч. Втората поставя по-сериозно изискване – да се формулира собствен морален проблем и теза по него. Третата е кратко практическо упражнение върху експресивността. Тези задачи подготвят пряко писането на цялостно публично изказване. Пълните отговори са дадени накрая. При избираемите задачи е посочен верният вариант и е добавено кратко обяснение, свързано с теорията или с прочетения текст. При отворените задачи има примерни решения, включително готов образец за формулиране на морален проблем и теза – модел, който показва каква степен на конкретност се очаква. Материалът е удобен като контролна работа, като упражнение преди самостоятелно писане и като преговор преди изпитване. Учителят получава готов лист за раздаване, а ученикът – ясни ориентири за структурата, езика и изискванията към този тип текст. Решаването се вмества в един учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага и самостоятелно, което прави теста подходящ и за домашна подготовка преди писмена работа.
Публично изказване по житейски проблем
Да говориш пред клас е умение, което се учи, а не дарба. Материалът за публичното изказване по житейски проблем показва как. В началото е дадено определението: реч, произнасяна пред група хора, например пред класа или пред училището. Същинската част представя основните части поотделно и номерирано: темата, тезата, аргументацията и заключението. За всяка е обяснено какво съдържа и как се различава от съседната ѝ. Следва раздел за реда на частите, в който са разграничени класическата и нетрадиционната композиция, така че ученикът да знае, че има избор, а не една задължителна схема. Веднага след това е поместен примерен текст на публично изказване, който служи за образец. Отделни раздели са посветени на подбора на аргументи и на съветите за устното представяне, включително за поведението пред публика и за презентацията. Материалът завършва с обобщение на най-важното. Отделно е обяснено и защо аргументът от личен опит е силен пред съученици, но слаб пред непозната публика, и как се подбира според случая. Подходящ е за подготовка за класна работа, за написване и произнасяне на собствено изказване и за упражнение върху аргументацията.
Как думите събират хората: урок за публичното изказване, ситуация на общуване, структура и изразни средства
Какво прави така, че един човек взема думата и цяла общност го слуша? Разработката обяснява публичното изказване като речева ситуация и като текст с ясна постройка, а теорията е онагледена с откъси от речта „Аз имам мечта“ на Мартин Лутър Кинг. Първата част разглежда ситуацията на общуване по всички нейни елементи. Обяснено е кой обикновено говори и защо ситуацията е несиметрична, с какво публиката се различава от отделния слушател, защо времето и мястото на говорене и възприемане съвпадат, какви са типичните поводи, коя е медията, какви теми се поставят, каква е целта на говорещия и какво очаква публиката. Отделно е описана ответната реакция в двете ѝ измерения, а накрая са изброени видовете публични изказвания според повода и общността. Втората част е посветена на структурата. Проследени са функциите на трите основни части поотделно: какво трябва да постигне въведението и как ораторът привлича вниманието още с първите си думи; какво се прави в основната част при извеждането и аргументирането на тезата, включително как се подхожда към възраженията на противниковата страна; и каква е задачата на заключението, за да премине въодушевлението в конкретно действие. Всяка от тези части е илюстрирана с цитат от речта на Мартин Лутър Кинг, придружен от кратък разбор на средствата, чрез които откъсът въздейства. Последният раздел обобщава изразните средства на ораторското изкуство: пряката връзка с публиката, словесните образи и преносните значения, реторичните въпроси и възгласи, повторенията, антитезите, сравненията и паралелизмите, както и характерния тон на подобна реч. Подходящ за подготовка на урока по български език, за самостоятелно писане на публично изказване и за преговор преди изпитване или изпит.
Тест по български език върху публичното изказване по морален проблем – 20 задачи с отговори: композиция, теза и аргументи, езикови средства. Когато думите трябва да убедят, а не само да прозвучат
Публичното изказване по морален проблем е тема, при която теорията и практиката трябва да вървят заедно: не е достатъчно да се знае от какви части се състои речта, ако ученикът не умее да формулира теза и да я подкрепи. Този тест проверява и двете страни на умението в рамките на един лист. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Началото е кратък текст, поставящ моралния въпрос за стойността на притежанието и на човешките добродетели, и 5 въпроса към него. Те изискват откриване на основната идея, преценка кое твърдение съответства на съдържанието, определяне на значението, което текстът отдава на начина на изразяване, и извеждане на предназначението на публичната реч според прочетеното. Тази част тренира четене с разбиране върху разсъждаващ текст – умение, което се проверява и при изпитните формати. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самата тема. Обхванати са функцията на публичното изказване и типът текст, към който принадлежи; изборът на тема според аудиторията; композицията и последователността на частите; съдържанието на същинската част и на заключението; понятието подтеза; видовете аргументи; изискванията към езика и ролята на експресивността; както и разграничаването на моралния от научния въпрос. Част от задачите са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което не е присъщо на този тип реч. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първите две изискват кратко обяснение – за ролята на експресивните думи и за необходимостта тезата да бъде подкрепена. Третата е практическа: ученикът трябва сам да напише кратко становище по поставен морален въпрос. Така проверката завършва с реално писане, а не само с разпознаване на теоретични формулировки. Отговорите са изнесени в отделен раздел. При избираемите задачи верният вариант е придружен с кратко пояснение, което насочва към съответното правило или към мястото в текста. При отворените въпроси са дадени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и с подходящ речник, така че да служат за образец при собствено писане. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди писане на публично изказване и за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с равномерно разпределена трудност, а ученикът – ясна представа какво точно се изисква от този тип текст, преди да го напише самостоятелно. Решаването отнема около учебен час, а приложените отговори позволяват проверката да се направи веднага, без допълнителни помагала.
Тест по български език – публично изказване по житейски проблем, 20 задачи с отговори: разпознаване на частите по реплика, видове аргументи, композиция, поведение пред публика
Тест, при който почти всяка задача поставя пред ученика едно изречение и пита какво е то. Двадесет ситуации, двадесет решения и приложени отговори с обяснения – готов материал за един учебен час. Подходът е това, което го отличава. Вместо да питат какво е теза или заключение, задачите цитират конкретна реплика от реч и изискват тя да бъде разпозната. Така частите на изказването се учат по звученето им, а не по дефиниция – а точно това умение потрябва, когато самият ученик застане пред класа. Обхватът е пълен. Отделни задачи проверяват ролята на темата, разпознаването на тезата в няколко различни формулировки, мястото на аргументацията и признаците на заключението. Друга група разглежда двата вида композиция и реда, по който се подреждат частите при всяка от тях. Особено силна е линията за видовете аргументи. Личното преживяване, разсъждението и примерът с известна личност са представени с по няколко примера всеки, така че разграничението между тях се затвърждава. Отделна задача изисква да се преброят видовете аргументи в описана реч – формат, при който повърхностното знание веднага си личи. Самостоятелен блок е посветен на поведението пред публика: темпото при говорене, интонацията и логическото ударение, позата и движението, репетицията и съобразяването с възрастта на слушателите. Тези въпроси рядко се включват в тестове, а именно те решават дали едно изказване ще бъде чуто. Отделно внимание заслужават задачите, които питат какво се случва, ако нещо липсва – при слаба аргументация или при неясна теза. Те проверяват разбиране за целостта на изказването, а не за отделните му части. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а формулировките са разгърнати и правдоподобни, така че налучкването е практически невъзможно. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях идва с обяснение от няколко изречения, което формулира и самото правило зад въпроса. Така проверката се превръща в кратък наръчник, годен за преговор преди изява. За учителя това е готова проверка след раздела и същевременно основа за практическа работа – всяка ситуация от задачите може да се разиграе пред класа. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика ползата излиза далеч отвъд оценката. Материалът показва как се разпознават частите на речта, как се подбират аргументи и как се държи човек пред публика – умения, нужни при защита на проект, при интервю и при всяко публично говорене. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома.